Разби ме все си мислех, че тази тема е отдавна забравена

1.За какво мечтаеш в момента

Банално, но за здраве, на всички около  нас.Да имам сили да преодолявам препятствията.Мечтите ми се промениха, с мен.Станах много различни.

2.Кой е най големия ти страх

Да не се слуи нещо лошо на някой близък.От това ме боли най-много.

3.Какво би променила в себе си

Не знам, то аз толкова се промених.Бих искала да познавам лесно хората и да не се подвеждам лесно.Повечко оптимизъм също няма да ми дойде зле.

4.Ако се върнеш 3 години назад какво би променила в живота си

Университета, бих се захванал по-рано с него и бих го свършила по-рано.Другите неща, само са ме научили и са ме променили надявам се в по-добра посока.

5.Кой е човека който ти липсва в момента.

Много са Гери, много са.За съжаление най-любимите ми роднини си заминаха млади, хората който обичах много.Другите който са на далеч, гледам да потдържам връзка с тях постоянно, за да не се забравим.

Искам да се извиня предварително ако някои от въпросите ти се сторят познати, но те и отговорите се променят с времето, така че всъщност май не е проблем.  Надявам се!

1. Какво прави човека "добър човек" и какво прави човека "кофти човек" според теб?

2. Можеш ли да прощаваш? Лесно ли се получава при теб? На кого никого не би простила?

3. Какво не би простила на себе си?

4. Защо сме на тази земя според теб? Каква е целта на живота? Задаваш ли си екзистенциални въпроси или не?

5. Смела ли си?

6. Горделива ли си?

7. На какви хора се възхищаваш? На какви хора гледаш отвисоко?

8. Какво смяташ за емигрирането в чужда държава? Би ли го направила?

9. Кога е време човек да спре да се бори и кога знаеш, че има надежда? (за каквото и да било  )

10. Щастлива ли си? Сега?

Сърдечно благодаря и се надявам да не съм те затруднила с въпросите. 

И аз да питам нещичко.

1. Кое би предпочела да прочетеш книгата или да гледаш филма направен по нея?
2. Какво беше първото нещо, което си помисли когато се събуди сутринта?
3. Колко често показваш на хората около теб, че наистина ги цениш и че значат много за теб? И как го правиш?

1. Какво прави човека "добър човек" и какво прави човека "кофти човек" според теб?
За мен лично ами трудно е, то тези понятия са много разтегливи май май.Добър човек е човек който помага въпреки себе си, въпреки своите проблеми и не го размахва като знаме това над главата си.Ако помагаш и го изтъкваш ти не го правиш, заради нуждаещите се(каквито и да са те), а заради себе си да се покажеш.Може би това в момента за мен е добър и лош човек.Защото може с един човек аз лично да не се разбирам, да не си допадаме, но той да прави добрини и да е добър за околните, но с мен да не си допада.Ох дано ме разбра.

2. Можеш ли да прощаваш? Лесно ли се получава при теб? На кого никого не би простила?
Прощавам, зависи от това какво са ми направили, но прощавам, но не забравям С времето нещата се притъпяват, но аз винаги си имам едно на ум за определени хора и знам докъде мога да стигна с тях.Зависи колко си ме засегнал, може и с години да се сърдя, но накрая все прощавам.

3. Какво не би простила на себе си?
Мекушавост, не действам адекватно понякога, говоря глупости, влияя се от чуждото мнение, трябва ми време да преценя ситуацията.Абе имам  много неща който ме дазнят и после ги мисля, ли мисля и си се ядосвам сама.

4. Защо сме на тази земя според теб? Каква е целта на живота? Задаваш ли си екзистенциални въпроси или не?
Аз си мисля, че всеки си има цел и няма случайни неща.И си мисля така от скоро.Човек израства и мисли по различен начин постоянно.Виж ако питаш моя мъж ще започне да ти развива теории за извънземни и т.н. ама аз не съм толкова филмово настроена

5. Смела ли си?
Не знам.Аз съм страхлива и това както ме е предпазило от много неща, така ми е и навредило, но когато трябва да се прави нещо, просто го правя ако това е смелост.

6. Горделива ли си?
Не точно горделива, но имам нужда да ме потупат по рамото и да ми кажат браво понякога.Не ходя с изражение все едно света е мой, не съм знаеща и можеща всичко, признавам си когато не знам, не мога, питам когато трябва.

7. На какви хора се възхищаваш? На какви хора гледаш отвисоко?
Възхищавам се на обикновени хора, който постигат това което са решили благодарение на себе си, уменията си и знанията си.Възхищавам се на няколко жени от Зачатие, който независимо, че са много различни успяват да работят заедно за една кауза и да загърбят личните си виждания, заради целта.Възхищавам се на хора, който се борят за почти изгубени каузи и доказват, че има смисъл от тях.
От високо не мисля, че гледам.Понякога ме е яд, че хората чакат всичко на готово и не искат да потърсят дори малко информация и може да пиша все едно ги гледам отгоре, но не е така.

8. Какво смяташ за емигрирането в чужда държава? Би ли го направила?
Мисля че не е за всеки.Аз можех два пъти да емигрирам, в Америка и в Германия, дали съм направила грешка като не отидох не знам, дали щеше да ми е по-добре не знам.Знам че на хората в чужбина не им е цветя и рози, както ние си мислим, и че всеки сам си знае какво му е в душата.Защото за мен това да си далеч от дом, от семейство от приятели е много по-мъчително от нашите битови несгоди.

9. Кога е време човек да спре да се бори и кога знаеш, че има надежда? (за каквото и да било  )
Винаги има надежда, винаги, ако я няма в сърцето ти, то нещо в теб е загубено безвъзвратно, ако не е надеждата, аз нямаше да оцелея.А кога човек се предава, не знам, това е вътрешно, лично и никой не може да каже, кога ще се счупиш и няма да искаш да продължиш.

10. Щастлива ли си? Сега?
Всеки ден съм щастлива, всеки ден.Независимо от всичко което ни се случва.

1. Кое би предпочела да прочетеш книгата или да гледаш филма направен по нея?
Книгата, аз не съм киноман, не обичам да гледам гледам филми.А и когато четеш ти си създаваш свои собствен свят в главата, героите изглеждат както ти си решила, всичко е както ти мислиш, че трябва да е.А във филма ти виждаш това което са "видели" сценаристите, режисьора, не и ти.

2. Какво беше първото нещо, което си помисли когато се събуди сутринта?
Колко е часа?

3. Колко често показваш на хората около теб, че наистина ги цениш и че значат много за теб? И как го правиш?
Не достатъчно си мисля понякога.Ти ме познаваш аз съм шемет тотален, може цял ден да си мисля, че трябва да звънна на някой и да го чуя защото ми е домъчняло и все нещо да става и да не успявам.Не го правя нарочно.Трябва по-често да ви пиша, да ви звъня да ви казвам колко много значите за мен.

Благодаря ти за отделеното време и за честните отговори! 

3. Колко често показваш на хората около теб, че наистина ги цениш и че значат много за теб? И как го правиш?
Не достатъчно си мисля понякога.Ти ме познаваш аз съм шемет тотален, може цял ден да си мисля, че трябва да звънна на някой и да го чуя защото ми е домъчняло и все нещо да става и да не успявам.Не го правя нарочно.Трябва по-често да ви пиша, да ви звъня да ви казвам колко много значите за мен.

И ти значиш много за мен

Здравей пак от мен.Трудно ми е да ти задавам въпроси защото понякога са много лични но все пак.
1.Съжаляваш ли ,че ти се наложи да се бориш дълго за дете?Какво ти дава сили да продължаваш да се бориш?
2.кога за последно плака и защо?
3.Има ли нещо ,което смяташ че не би могла да направиш?
4.Какво преодоля в себе си за последните 4 години?
5.Преценяваш ли лесно хората?
6.Какво ти даде форума-сватбения и другия-Зачатие?
7.На кого винаги си искала да Благодариш а не си успявала?

1.Съжаляваш ли ,че ти се наложи да се бориш дълго за дете?Какво ти дава сили да продължаваш да се бориш?
И да и не.Да съжалявам понякога, защото ти знаеш колко е трудно, натоварващо и ужасно всичко през което минаваме.В началото са месеците чакане, след това започват изследванията, диагнозите, процедурите.Психиката ти се товари ужасно, минаваш през такива моменти в който искаш да с еоткажеш от всичко, но не можеш.Моменти в който нямаш сили да станеш сутринта и да легнеш вечерта.Но НЕ съжалявам, защото колкото и банално да звучи станах много по-дуракоустойчива.Започнах да ценя рализни неща от преди, запознах се със страхотни лекари и хора, който се радвам,ч еса част от живота ми.

2.кога за последно плака и защо?
Вчера, от щастие.

3.Има ли нещо ,което смяташ че не би могла да направиш?
Много неща смятам, че не мога да направя, но живота е интересен и ни поднася нови и нови препятствия и трябва да надмогнеш себе си и страховете си щеш не щеш.

4.Какво преодоля в себе си за последните 4 години?
Страха от лекари е отдавна забравен, страха от спринцовки и той, готова съм сама да си бия инжекциите вече.Преодолях себе си донякъде, защото аз се отказвах лесно, ако видя препятствие и бягах, а сега не е така.Преодолях мисленето си и на околните.Не че не ме боли и сега като ме обидят, защото не мога да имам деца по нормалния начин, но не както преди и не могат да ме накарат да се затворя в себе си както преди.

5.Преценяваш ли лесно хората?
Не, много лесно се подвеждам.Все си мися, че аз като нямам задни мисли и те нямат, но не би.

6.Какво ти даде форума-сватбения и другия-Зачатие?
Сватбения ми помогна с организирането на нашата сватба, запозна ме със страхотни момиета.Спомням си как си помагахме, разменяхме идеи, аз копувам от Плевен нещо пращам го някъде другаде, защото там го няма.Беше много безкористно, истинско момичешко.Това ми даде.А Зачатие, там разбрах какъв може да е проблеми ни, там намерих разбиране, съчувствие, помощ.Там намерих едни страхотни жени с дом и каиера, който отделят от личното си време, за да могат хората с репродуктивни проблеми да имат глас в тази страна, да се чуват.Там намерих също приятели и каузата на живота си.

7.На кого винаги си искала да Благодариш а не си успявала?
На много хора.Аз забравям наистина забравям.На всеки който ми е подал ръка в нужда и без нужда, на всяка добра дума, на всеки жест.На приятелите си, че са до мен, на родителите ми, че правят невъзможни неща, за да съм добре, на сестра миМъжът ми на всички.Наистина Благодаря!

Четейки отговорите осъзнавам как живота ми се върти около детето без да го има, и колко наранена е психиката ми вече, но това е живота нали.Аз знам, че независимо от всичко ще имаме деца с моя съпруг и знам, че съм насреща и ще помогна с каквото мога на всяка двойка в нашето положение, защото да имаш репродуктивни проблеми е болест, не е нещо срамно, лекува се по един или друг начин се лекува.И не ние не сме сами, за съжаление двойките с проблеми стават все повече.

Маги мила благодаря ти за отговорите и съжаляам ако са били твърде лични.

Не не се притеснявай знаеш, е винаги можеш да питаш аз отдвна съм избрала да си казвам, да не мълча.