Ами да, то и аз няма да кажа нещо по-различно от вас. Разбират се чудесно.  Дано така продължава и занапред

Чудесно си се разбират, да не им е уроки  Жоро просто боготвори баща ми и се допитва повече до него, отколкото до собствения си баща - било нещо по колата,  било по ремонтаджийски теми и прочие..майка ми я гледа в очите и казва "мамче,ти си пич" 

Перфектно, много се обичат , те си ни знаят от деца заедно! Знам нашите колко си го харесват , а той тях също.Сега сме на седмото небе точно преди сватбата ни подариха кола , тъй като татко си взе нова! Аз нямам книжка , предпочитам все да ме возят

Мчи кък - перфектно. Най ме радват като седнат да ядат в кухнята (аз понеже свършвам бързо и отивам да зяпам ТВ) и почнат да си обсъждат разни неща (включително и мен ). Направо - отиде 2-3 часа.

Дано да продалжават все така да се разбират

За сега много добре! Надявам се така и да продължат нещата!

аххх...аз какво да кажа...ба6та ми сигурно обича повече зет си от колкото 6терката...
а и преди години о6те преди да се познавам с половинката са били приятели с ба6та ми и са се разбирали много добре...понеже работиха заедно... лудница някаква...после вече когато стана всичко ясно и ние двамката Dance2 ба6та ми бе6е на 7-то небе от 6тастие че сме заедно...с майка ми пък се разбират страхотно...не мога да кажа ло6а приказка...много си се глезят един на друг...и така...от това по хубаво няма 

С удоволстви се "включвам" в тази тема, за която и не подозирах, че съществува. Благодаря на bubka за това "откритие". Моята тъща и моят тъст / последният вече покойник / са уникални като хора и като призвание. Хора земни и хора човечни. Отношението им към мен лично беше като към син. Аз самият в по късен етап също се отнесох към тях подобаващо като към собствени баща и майка. За съжаление обаче живота на човека се оказа нещо като много кратко "явление". Не ни достигнаха дните за един съвместен по-добър живот заедно. Тъстът ми бе стълба на едно нормално българско семейство. След неговата смърт нещата се завъртяха на 180 градуса. Причина - неговите внуци.
Знаете ли, колко неудобно на мен лично ми е било да му кажа татко. Напълно разбирам всички снахи - аз се поставям на тяхното място и не одобрявам крайните мнения за това да наречеш някого "татко" или "майко" с чисто човешкото обръщение по задължение или по състояние. Всеки трябва да се отнася нормално с хората или по-точно близките около него по начин, който той счита за нормален. А да ли това е правилно - ще каже другата страна  и хората около Вас.

Мъжа ми и майка се разбират супер, не се виждат много често понеже живеем в различни държави, но като се видят майка само го глези и защитава, като цяло е на негова страна за всичко, ама и той като и каже майче мед му капе от устата, направо я разтапя  ако имах баща и с него сигурно щеше да се разбира добре, такова ми е милото злато. Цялата рода са се влюбили в него, а недай си боже нещо да му се скарам, всички го защитават тцтцтц.

няма такова глезене като тяхното... от годежът, който беше през януари, моите родители като го видят и просто мед им капе на сърцето... само се хвърчи насам-натам, готвят му се любимите неща, постоянно му купуват подаръци и през 10 мин слушам "намали телевизора, че зетя спи отатък, да не му пречиш..." 
той се кефи разбира се  в общи линии предпочита да сме на гости при моите родители, отколкото при неговите.

Разбират се повече от прекрасно, много се уважават и взаимно си помагат