Какво е любовта! Едно есе на един човек...

[stoyanov]

Любовта е начинът, по който усещаш един човек близък до твоето сърце. Постоянно е в мислите и съзнанието ти, във всяка една минута, ума ти е зает да мисли, че някъде, някой те обича и съответно ти го обичаш, мисли за теб и го е грижа за теб. Любовта е да желаеш да прекараш всяка една стотна от секундата с него и само мисълта, че ще се отдалечите един от друг те кара да се вълнува сърцето ти в чувство на не комфортност. Често вечер стоя зад теб и те гледам, и гледам, и гледам, без дори да мога да те докосна или целуна, но сякаш искам този миг да не свършва, защото дори и това ми стига да те гледам мълчаливо с очи, защото те обичам. И това е един вид любов без да можеш да целунеш или докоснеш с ръка онова човешко същество, което сърцето ти подсказва че е най-близко до твоето.


Няма думи, повярвай ми за всичко това, любовта е безкрайна вселена, тя е брод между две същества прекрачили прага на чувства и страст.


Често двамата с тебе мълчим, и казваш, че няма диалог по между ни, но дори и така мълчаливо да стоим на мен ми стига, че съм до тебе, защото чувството в мене стой и ми казва, че сърцата ни си принадлежат. Ако има Любов, ако един ден тя победи, и ни събере отново  няма да има нужда от думи помежду ни. На мен ми стига само това, че ти ще си с мен и до мен.


Истинската любов е тази, която поема ръката ти, но и сърцето ти успокоява. Любовта не се състои само в това двама души да се гледат един друг, а да гледат в една и съща посока. Понякога тази посока се губи, но мисля, че именно любовта е тази, която намира правият път тези две сърца да поемат отново в тази посока. Любовта е да даваш на всеки твой ден шанса тя да бъде най-добрата в живота ти. Всеки ден да обичаш с макар и грам повече от предходният ден.


Любов е и когато слушам от теб да произлизат думи на обида към мен, а аз да стоя безмълвен и скришно в себе си да се питам възможно ли е всичко това?  Въпреки всичко казано обаче, Аз оставам с надежда в сърцето, че любовта ще победи. Въпреки всичко казано, Аз не съм в състояние да се разсърдя и обидя, защото не мога да се обидя на човека, когото обичам, защото над всичко стои любовта. И това е любов, да можеш да прощаваш и да правиш компромиси.


Любов е, когато макар и вече разделени ти продължаваш да изпитваш същите онези чувства към човека, с когото някога те е свързвало нещо.


До вчера палех свещ за нашето бъдеще и нашето щастие. От днес нататък ще продължавам да ги паля и да се моля на Господ с надеждата някой ден, Той отново да кръстоса пътищата ни, да ни събере отново, този път за нещо по добро, за по-дълго. Ако можех да събера парченце по парченце, частица по частица, частите на „счупената стомна” /както не веднъж си ми казвал/ на нашата любов, то бих ги събирал цял един живот с надеждата един ден, пък било то и на края да бъдем отново заедно.


 


Отдавна вече разбрах, че от любовта и боли. Любовта не се състой само в това да изпитваш удоволствие и наслада, в любовта съществува елемента наречен „болка”. Болка, причинена от твоето най-мило и скъпо същество на този свят. Този вид болка като че ли някак си се преодолява, идва времето, когато любовта надделява над тази болка и остава само спомена, остава само любовта.

 

[katya_79]

stoyanov това което си написал е прекрасно...... Дано само да не си разбрал какво е любовта едва когато твоята половинка си е тръгнала от живота ти!

[milenastef]

stoyanov това, което си написал е много красиво и тъжно. През него прозира огромната ти болка и самота Пожелава ти нскоро болката на престане и както си написал да остане само споменът. Сигурно някой ден дамата насърцето ти ще разбере каква голяма грешка е направила, защото много рядко се срещат мъже с такова отношение към любовта като теб. Ама за съжаление ние жените понякога сме много глупави

[jasmine]

За съжаление в любовта има величия и падения и не винаги се получава това,което искаме.Казвам го от личен опит и колкото да ни се иска тази любов да е споделена ,понякога животът ни изиграва лоша шега.И все пак да не забравяме приказката"За всеки влак си има пътник".
stoyanov,незнам точно за какво сте се разделили ,но не позволявай една несподелена любов да те накара да се съмняваш във всяка една следваща жена до теб.Пожелавам ти в най-скоро време да намериш сродна душа и да се похвалиш(а защо не и това да е тази жена,за която си ни писал )

[˙·٠Outono Bolboreta™٠·˙]

Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!..

Попитах те:
- За какво си мислиш?
А ти ми каза:
- Не зная, вятърът отвява мислите ми като калинки...Тогава
аз протегнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепите си като в
кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената в дланите ми
калинка:
- Не исках да става така, не исках да си отиваш... - каза тихичко тя.- Усмихни се! Какво, като съм си отишла?На далечен път заминават и жеравите, но някой ден отново ще се върнат...Зад червените покриви на къщите изчезва Слънцето, но с изгрева то пак ще се върне...И влаковете се завръщат, нали?И хората също...Какво са разстоянията - метри и километри? Какво е времето - дни, месеци, години...Има очи, които виждат дори през високите планини. Има мисли, които прелитат
дори над безкрайните равнини. Има хора, които никога не се разделят.Усмихни се! Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!...

[Боги]

Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!..

Какво са разстоянията - метри и километри? Какво е времето - дни, месеци, години...Има очи, които виждат дори през високите планини. Има мисли, които прелитат
дори над безкрайните равнини. Има хора, които никога не се разделят.Усмихни се! Има хора, които в сърцата си никога не се разделят!...

[liva82]

аз сега ще ви покажа другата любов дано ви хареса...


Интервю с господ
Веднъж ми се присъни сън ,че вземам интервю от Господ.
- Така ,искаш да ти дам интервю.. - попита ме Бог.
- Стига да имаш време. - казах аз.
Господ се усмихна.
- Моето време е вечността. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
- С какво най-много те учудват хората?
И Господ отговори:
- Когато сте деца ,искате да сте големи и бързате да пораснете ,а после мечтаете да станете деца отново.
- Това че губите здравето си, за да направите пари, и после пропиляват парите си, за да възстановите здравето си. Това, че мислейки тревожно за бъдещето, вие забравяте настоящето и така живеете нито за настоящето, нито за бъдещето. Това че живеете, сякаш никога няма да умрете и после умирате, сякаш никога не сте живели…
Ръцете му хванаха моите и така стояхме мълчаливо.
След дълго време го попитах:
- Мога ли да Ви задам още един въпрос?
Отговори ми с усмивка.
- Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца ?
- Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
- Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
- Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
- Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
- Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
- Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случаи то ще контролира тях.
- Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.
- Да се научат да прощават, като се упражняват за това.
- Да научат, че има хора, които много ги обичат, но не знаят как да показват чувствата си.
- Да научат, че с пари може да се купи всичко, освен щастие.
- Да научат, че дори понякога да се чувстват разстроени, това не им дава право да разстройват и другите.
- Да научат, че големите мечти не изискват големи крила, а меко приземяване.
- Да научат, че истинските приятели са рядкост и ако открият такъв - това е истинско богатство.
- Да научат, че понякога не е достатъчно другите да им простят, а сами трябва да си простят.
- Да се научат, че са господари на това, което запазват в себе си и роби на това, което казват.
- Да се научат, че ще пожънат това, което са посели. Ако са посели слухове - ще се оплетат в интриги, ако посеят любов - ще бъдат щастливи.
- Да се научат, че истинското щастие не се състои в това да постигнат целите си, а да се задоволят с това, което вече са постигнали и в момента постигат.
- Да се научат, че да бъдеш щастлив е решение. Те решават да са щастливи с това, което имат и което са, или умират от завист и ревност, заради това, което нямат.
- Да се научат, че двама души могат да гледат едно и също нещо и да виждат съвсем различни неща.
- Да научат, че тези, които са честни пред себе си, без да отчитат последиците, постигат много в живота.
- Да научат, че дори и да си мислят, че няма какво да дадат, когато техен приятел плаче, те могат да намерят сила да успокоят болката.
- Да научат, че опитвайки се да се вкопчат в тези, които обичат, много бързо ги отблъскват. Оставяйки им свобода, те ще останат заедно завинаги.
Замислих се. Бог потъна в мълчание…