Мили съфорумци,
както знаете може би тази година ще си имаме нов Семеен Кодекс (най-накрая). Проекта мина на първо четене и вероятно ще бъде "до осакатен" на второ, но така или иначе предвижда много нови моменти, чужди на нашето право.
И все пак най-същественото е може би въвеждането на брачния договор, който да урежда имуществените отношения между съпрузите.
Сега лично за себе си, като юрист, съм със смесени чувства към разпоредбите, но...
... Има голяма практическа полза! От друга страна, чисто човешка, съм с известни смесени чувства. Никак не се виждам, да хвърля на мъжа ми едни документи и да му кажа, ха сега подписвай!    Ние се обичаме, но... ще трябва да подпишеш!   В тази връзка... Искаше ми се да знам какви са вашите настроения, мнения?
Някой ще се престраши ли?

Aз като бъдещ юрист съм 'за'. Но няма да подписвам договор.както милото казва 'това е все едно да кажеш-ще се разведем,още преди да сме подписали'. Ще се 'престрашат' хора,които така или иначе независимо от СК са щели да подпишат такъв договор-останалите едва ли. Все пак никой не се жени ,с перспектива развод .

По отношение на "новия" Семеен кодекс, аз лично за себе си смятам, че наистина е време да догоним реалността
Сегашният кодекс датира от 1985 и оттогава, почти не е променян!!!
Това са около...абе вървят към 25 г. откакто в кодекса урегулиращ "семейните" ни взаимотношение, няма сериозни промени. Всички се опитваме да се нагаждаме, към времето в което живеен, а животът безспорно доста се е променил от 1985 г. насам, ще кажете, че семейните ценности не са се променил...ДА...съгласна съм, това е така, но искаме или не ние се променяме спрямо светът който ни заобикаля.
Двете принципно нови положения (за нашето законодателство, става въпрос!!!) касаещи фактическото съжителство и брачния договор са доказали приложимостта си в европейските законодателства.
Когато двама млади се решат на тази , така отоворна стъпка към брак... ...колкото и влюбени и умопомрачени да са към този момент ...все пак има неща, за които е хубаво да бъде помислено ТРЕЗВО. Нямате си на идея, колко добри помисли и взаимоотношения са свършили толкова грозно
Лично за мен, ако бъде приет новия Семеен кодекс, ще сложи една рамка и нещата малко или много ще придобият някакъв ред (което вярвате или не ще ви спести хиляди главоболия, ако в един момент се стигне до друго развитие в брачните отншения), а винаги, когато съществува писано правило е по- добре от пълната анархия и импровизации.
АЗ съм твърдо ЗА отоншенията между съпрузите да са точни и ясни (доколкото е възможно ) още в началото
Надявам се да не звуча прекалено крайно, моля не оставайте с погрешни впечатления. Аз също съм омъжена и също незнам как точно бих се чувствала, ако със съпругът ми е трябвало да уреждаме брачните ни взаимоотношения в началото на съвместния ни живот, но мисля че практиката е доказала своите положителни страни....
И тъй като това все пак е сватбен форум нека ЛЮБОВТА бъде водеща във взаимоотношенията ни...и тогава всичко ще бъде по лесно... независимо дали става въпрос за брачен договор или каквото там още измислят или по скоро изкопират родните ни "законодатели"

Цитат на: little.miss™ в 22.01.2009 11:18

Aз като бъдещ юрист съм 'за'. Но няма да подписвам договор.както милото казва 'това е все едно да кажеш-ще се разведем,още преди да сме подписали'. Ще се 'престрашат' хора,които така или иначе независимо от СК са щели да подпишат такъв договор-останалите едва ли. Все пак никой не се жени ,с перспектива развод .

Ооооо да, аз см сигурна че 97 % от българите ще кажат точно същото, но Наденце, това не е ли само едната гледна точна....не съм съгласна, че това е развод преди подписването.Това просто е една яснота още в началото, тъй като въобще не идва реч не за предватрителна подялба. Но тези заключения идват от непознаването на идеята, на духа на закона, и тук идва ролята на добрия юрист т.е за обясни съвсем разбираемо за околните всички плюсове и минуси...на кодекса...
Но тъй като тези положения са "доста" нови и революционни за нашето общество...длго време ще се дискутира върху тази тема...сигурна съм

Боже, това "Семеен кодекс" ми звучи чак плашещо!!!  Какво е това нещо и искат ли го, за да се ожениш? В смисъл, какви са тези договори?

Аман от бюрокрация, ще вземат и любовта да оплетат в някакви си параграфи. Пфу! 

не го искат спокойно  Това е закон<кодекс> който урежда отношенията между съпрузите-най-просто обяснено. Колкото до договора,това е предбрачен договор и си уреждаш отношенията образно казано кое на кого е,и при евентуален развод договора се взима в предвид . Има и други '+',както и '-' като всяко нещо,но не е задължително и без да знаеш СК можеш да се омъжиш
pleasure ,е по запозната и по-добре ще ти го обясни

Аз също смятам, че има належаща нужда от приемането на нов Семеен кодекс, независимо, че по него има още много да се работи, променя и поправя. Особено като се вземе предвид статистиката за хората, живеещи без брак, например.

Su_to, извини ме, но не съм съгласна с теб, че любовта се оплита в някакви си параграфи. Така или иначе ако си сигурна, че любовта ще издържи, няма да те уплаши това да предвидиш едно по-цивилизовано решение при евентуален крах в отношенията. Така или иначе винаги ще има развеждащи се двойки или хора, които не могат да живеят в брак. Освен това имаме и други видове кодекси, по които уреждаме отнощенията помежду си, но без тях не може... и те ли са стряскащи? Ако е така, какво щяхме да правим с престъпниците? Няма как без закони...

Честно казано, от скромния си опит от достатъчно съжителство без брак, но притежаващ всички характеристики на такъв - общ бюджет, жилище, грижи за него и т.н., мога да кажа, че накрая само и само за да изляза от тези отношения, отстъпих за много от нещата, които иначе заедно бяхме градили и правили какви ли не уговорки. Знам че звучи банално и дребнаво, но тогавашният ми приятел имаше навика да дава всичките си пари за техника и уреди, които искаше да има и които уж заедно да ползваме, а с моята заплата да се поемат останалите разходи. В последствие, когато се разделихме, той ми заяви, че всичко, което е било купено, е било с негови средства и си е негово, а аз да съм си била правила сметката по-умно навремето. Та след такъв челен "опит" съм на твърдото мнение, че колкото и да се уважавате и обичате в даден момент, никой няма да се заяде за едно такова уреждане на отношенита в случай на разрив. Ако ли пък се противи, то и аз най-лесно ще взема да си кажа:"Ами той явно не ме обича достатъчно, страх го е и отсега си мисли как да ми вземе всичко след общото съжителство"... Причини винаги може да си намери човек, но аз като поучила малко за юрист, смятам, че има необходимост от такива правни рамки.

Забелязвате ли, че всички досега се "хванахме" за предбрачния договор, а не споменахме и другите важни и нови неща в Семейния кодекс - съжителствата между хора от един и същи пол, осиновяванията на деца от такива двойки и т.н...?

Ще се радвам и на повече мнения.

Stranger,  благодаря за отворената тема! 

Това със съжителството на хора от един пол или осиновяване на деца от тях според мен няма да го приемат,не сме се развили толкова като мислене ,за да се приеме. То на семейства трудно дават деца,какво остава на хора от един пол,много малко държави го разрешават  .

little.miss™ , благодаря ти за инфото!!! Аз съм малко...абе хич нищо не разбирам от документация и само като видя лист с печат и се шашкам. Хахаха!!!

Denitsa , ами хъм...аз винаги съм малко...ами всички наопаки, аз на терсене. Естествено като всяка булка се надявам, че всъщност бракът ни ще е "докато смъртта ни раздели", а не мисля, че на нея ще мога да й противостоя с договор. Боже, каква дума!!! Направо хич не ми се връзва с "любов". А и другата причина, поради която, не бих го направила е, че ако, недай боже, стане нещо, просто ще оставя всичко и дори карфица няма да искам. Досега при раздели дори бельото съм си изхвърляла, защото иначе ми напомня за миговете с бившия, та камо ли да остана да живея в жилището, което двамата сме обитавали. Че дори сме и били семейство. Няма да мога да преодолея мъката сигурно. Независимо кое с чии пари е купувано. Да не говорим, че в къщи и при родителите ми, и при нас двамата няма такова нещо като "мои" и "твои" парички.

Та така, всеки си решава за себе си, свят широк. Просто за мен нищо друго освен обичта ни няма значение. Ако я загубя, губя всичко.

Пък и без това не бих могла да се оправя с договор. Както беше казал Чудомир "Ех, дядо, с тези две изречения цял живот търговия си въртял, а ние сега пишем, редим точки и параграфи, а пак дъските разклатени и капандурата тече. " 

Su_to, ей това все едно аз съм го писала:

"Просто за мен нищо друго освен обичта ни няма значение. Ако я загубя, губя всичко."

Точно заради това си разбиране, държа на казаното по-горе - един вид подсигуряване, че ако вземем да се разделим, поне няма да издребняваме, защото всичко сме се уговорили предварително и то тежи като закон. Но съмсъгласна с много от нещата, които казваш и разсъждавам като теб. 

Наде, уж не сме узряли за осиновяване при еднополови бракове, а не ни пука и масово се търсят новини за Азис примерно, който си живееше с мъж и си гледаше дете, и му се радваха и дори възхищаваха хората и всякакви му там глупости. Има още много подобни примери. Не че не сме дорасли, мисля, ами не ни пука просто - не гласуваме, не ни интересува кой ни представлява в парламента, затова не ни занимава и кодексът какво ще гласи... Добри сме само да скачаме по площадите и да крещим, че искаме неща, които сами незнаем какви са - ама ние си ги искаме. Просто сме инертни и не ни стига воля да си оправим дивотиите. Сега се сещам, че асистентът по Граждански процес ни беше казал едно - когато обществото трябва да се разсее от някой голям скандал, тогава започват отново приказки за нов Семеен кодекс, понеже е нещо, което вълнува по-силно хората. Затова и сега не се знае кога ще му дойде реда. Аз бях на публична лекция по този въпрос и останах с впечатление, че и самите вносители, не знаят добре какво са "сътворили" и има милион неща за доизправяне. С две думи - има нужда, но кога ще стане... като му дойдело времето.

Цитат на: Denitsa в 05.02.2009 10:38

уж не сме узряли за осиновяване при еднополови бракове, а не ни пука и масово се търсят новини за Азис примерно, който си живееше с мъж и си гледаше дете, и му се радваха и дори възхищаваха хората и всякакви му там глупости. Има още много подобни примери. Не че не сме дорасли, мисля, ами не ни пука просто - не гласуваме, не ни интересува кой ни представлява в парламента, затова не ни занимава и кодексът какво ще гласи...

Не съм съгласна и не смятам,че примера е правилен и ще кажа защо-Азис е един медиен продукт,но детето му не се гледа от гей двойка,то си има майка и баща,а не двама бащи или две майки. Но от друга страна е правилен-хората такъв пример,който не е никак шокиращ не приеха,какво остава да приемат осиновяване и брак на хора от един пол .Аз не подкрепям мнението,че когато страната има проблем се променя СК-просто всичко се мени и е логично и СК да се промени,съжителството без брак отдавна трябваше да се легализира и може би сега е момента да го направят.

Надявам се някоя от вас да може да отговори на 2-3 въпроса, свързани с новия СК или да има идея къде може да се прочете повече по въпроса.
1. Последно новия СК го гласуваха на едно от последните заседания, нали така? А от кога влиза в сила?
2. В крайна сметка какво се случва с деца родени при съжителство без брак? Може ли бащата да ги припознае, както беше до сега?

Лятото присъствах на едно разискване на този проект в Бургас, наред с политици, юристи, съдии и дъра бъра..... Всеки си каза ,каквото има да каже.

Узаконяване на съвместното съжителство - тъпня ама от най-тъпите. Кому е нужно и защо да се прави нещо в тази насока, като и сега , когато в този вид съжителство се появи дете и бащата го припознае прават му са си сищите, и като законен син, и като законен наследник и прочие.
Другото тъпизъмче - за да влезеш в рамките на "законното" съвместно съжителство трябва да се отиде в община, или където се реши в последствие, и да се подпише ДЕКЛАРАЦИЯ, че влизаш в такъв вид взаимоотношения..... И двамата трябва да отидат и да се подпишат. Е питам аз, къде е разликата между сватбата и тази ми ти декларация.... Ако всеки казва, че бракът е остаряла институция и подписът не прави любовта, що ще щат тогава същите тези лица да подписват друг вид документ със същата морална и почти същата юридическа стойност!!!!!!

Ако обаче искаш по някое време да излезеш от това съвместно ама видиш ли ЗАКОННО съжителство, пак трябва да се грабнеш и да отидеш до съответната институция, за да попълниш и подпишеш ДРУГА декларация, ама ако си сам, без половинката не важи, пак трябва да са двамата. Я да видим сега и тук разликите и приликите с развода.......

Предбрачният договор е едно безсрайно интелигентно и рационално нещо и груба грешка правят тези, които го бъркат с чувствата.... Това е осигуряване на едната или двете страни в случай, че се случи НЕЩО .....Нали никой от вас не е врачка и не може да погледне десет или повече години напред, за да види дали ще изневери на половинката си или дали на него ще. Хора сме, изпитваме чувства и сърцето не пита. Но една раздяла винаги е придружена от кофти емоции, мъка, злоба не рядко и в тези моменти на афект хората искат да си правят напук и отгоре даже, да си отмъщават и дъра бъра. Това оставя горчива следа в отношения , били прекрасни години наред и е много възможно да се запомнят само тези горчилки... Правилно ли е това? А при един подобен договор всички моменти, които биха били бъдеща ябълка на раздора могат да се изчистят от напрежение и ако НЕДАЙ СИ БОЖЕ се случи нещо, то ще бъде поне една идея по-малко болезнено.....

Още много ми се пише по тази тема, но бебочеството си иска своето. Ама се надъхах и пак ще се включа....

Благодаря, Мiss™! Когато писах това, тайничко се надявах, че именно ти ще се включиш да ме "осветлиш" по въпроса, както се казва 

Иначе и аз не разбирам какво толкова го разискват това съжителство - оставало извън закона; ами хубаво, нека си е извън закона, щом така е по-правилно. Наистина, ако партньорите решат да подписват, може да си се случи, както си е било до сега и да имат граждански брак. Нямам никаква идея дали изобщо има хора, които настояват да се узакони съжителството (освен тези, които поддържат еднополовото съжителство и правата при такъв тип отношения).