Тръгването на детска градина е повратен момент както в развитието на детето, така и в отношенията ви с него. Рожбата ви, която в много случаи дотогава не се е отделяла от вас, дори за 2 часа и с която сте били в непрекъснато общуване от часа на раждането й, сега трябва да се научи да се справя сама целия дълъг ден и да намери мястото си в група, съставена от други деца с често съвсем различни характери. За вас пък сигурно ще е също толкова трудно да приемете, че не знаете какво прави детето ви всяка минута от деня и че е предоставено на грижата на други хора, без да можете да му се притечете на помощ във всеки един момент.
А дали наистина всичко е толкова сложно, колкото изглежда? И има ли начин да се направи по-лесно и за вас, и за детето, така, че да сте сигурни, че детската градина е правилното решение и за двама ви? Интересувате ли се от средата, в която ще попадне вашето дете и отношенията на лелките към него? И въобще ще рискувате ли да допуснете мъничето да ходи на такова място?

Пишете, темата ме вдъхнови от предаването по БТВ "Часът на мама" където много горещо се разискваше тази тема...

Аз да издам ЦДГ Панорама в Люлин правят втора сграда до градината и от догодина или най-късно от 2010 ще пуснат ОДЗ 
Дано я пуснат още 2009-та 

Дъщеря ми ходи на градина - вижте никога няма да се отнасят с детето ви така както вие се отнасяте, но обноските, навиците, общуването и тази самостоятелност на която ги учат никога неможе да се постигне в домашни условия. Там ги забавляват учат ги, може да са елементарни неща, но вкъщи вие трябва да сте педагог, за да знае детето ви толкова, колкото едно дете от градината. Съвета ми е децата ви да свикват с това общество още от малки и да се интегрират.Не натрапвам мнението си, просто ви казвам от личен опит.

Момичета, кога мислите да пунете малките съкровища на ясла? Аз съм в голяма дилема кога да се случи това събитие? Все си мисля, че преди 2 годинки са твърде мънички...
Вие какво мислите по въпроса

Harmonia аз мисля да пусна Йоаннка веднага щом бъде приета и проходи,но надали ще ни огрее.
Позната работеща в ОДЗ ми сподели доста неща,най-добрата възраст,да се пусне дете на ясла е 1,2-5м. най-късно,защото колкото е по-голямо толкова по трудно свиква с навиците там,режима и всичко останало 

Пускам една нова темичка, в която бих искала да обменим опит, съвети и идеи при намирането , общуването и избора на детегледачка.

Детегледачка или ясла?

Понеже вече имаме доста бебешори във форума, част от тях вече навъртяха годинката... Да са живи и здрави! Все по-осезаемо стои въпроса за връщане на работа и съответно кой да гледа дечко?

Честно казано - и аз стоя пред тази дилема!

Толкова много искам да си остана вкъщи и да не се отделям нито за миг от него, не бих искала да пропусна нито част от ежедневието му, защото дечицата ни растат  скорострелно и това време няма да се върне никога...
Даже си правех планове догодина живот и здраве да си имаме второ детенце и чак след това да се върна на работа

Но уви, обстановката в офиса е такава, че шефът ми държи да се върна тази есен дори и на половин работен ден Калоян ще е на 1,2 г. и ми се струва твърде малък за ясла. Вариантът ми е детегледачка за сутрините.

И оттук хиляди въпроси: доколко е надеждна и отговорна, все пак й поверявам най-ценното си (освен дома ни), как да съм сигурна, че детето е щастливо с нея...какви качества трябва да има? Млада жена, на средна възраст или пенсионерка...?
Разпитвам наляво и надясно познати, но препоръчаните жени са вече заети... Насочих се към специалзирани агенции за подбор на детегледачки и се хванах за главата...

Ще съм благодарна на всяко менение, съвет и помощ...

Надявам се тази тема наистина да бъде полезна за много от нас

Aз още не съм мама, но ако ми позволиш ще се включа с мнение 
Аз много исках да съм детегледачка и ходих на няколкосрещи с майките, повечето не одобриха това че съм толкова млада, че нямам деца, респективно - опит! Аз не съм съгласна, това че нямам деца далеч не означава че нямам опит, колко бебета са минали в болницата през мойте ръце ехе,,.....някой мами имат да ме гонят много    Та както и да, моят съвет е да не се съобразяваш с възрастта, просто трябва да се опиташ да усетш харизмата на човека. Ти като майка най-добре можеш да разбереш какъв тип човек би се харесал на малкия.
Другото което ми хрумва е да прекараш няколко дни с новата детегледачка и с Калоян, така ще разбереш най-добре как се чувства с нея. Два дни мисля са напълно достатъчни да прецениш как се справя с храненето, приспиването и грижите за детето!
Не бързай да отпращаш никого заради възраст, религия и т.н. 

Гери, мила, благодаря  Далеч съм от мисълта да отпратя някого само заради възрастта и т.н. Даже напротив - онзи ден говорих с една дама на близо 60 г., но тя беше по-енергична и усмихната от повечето 25-годишни напр.
И аз си мисля, че харизмата и най-вече отношението към малкото човече са водещи и все пак има още куп въпросителни...

а да не говорим, че се срещнах с няколко момичета, за които финансовата част беше обърната по-скоро в печалбарство, без кой знае какви покрития... като доста услуги в БГ, за съжаление...

Много хубава тема! И аз отдавна се замислям, макар да ми е рано още. Но ми се иска да имам някои на разположение при нужда. За по-малкото дете, мисля че не е лошо да е медицинска сестра? А от опит мога да кажа че при по-големите е важно жената или момичето да енергично и да обича децата. Моят син се е чувствал добре и със 60 годишна интелигентна жена, която го научи на много песни и игри на руски език и играеше с него на всичко, а също така и с по-млади момичета. За мен е важно също жената да е спокойна, да не е паника и да взема адекватни решения при нужда.

Наистина много хубава тема И пред ще стои този въпрос другата година и хубаво да се ориентирам от по-рано за вариантите!

Наистина много интересна и полезна тема! От една страна е важно жената в чиито ръце ще попадне детенцето да е сърцата и наистина да си върши работата със желание и любов. От друга страна е необходимо все пак да има и жизнен опит и не на последно място съвест. А съвестните хора наистина останаха малко! Според мен не е лоша идея това да бъде детска сестра и без това не им плащат много по-държавните болници... всяка една би се съгласила срещу малко по-високо заплащане да се грижи за детенце.
Свекърва ми ми е разказвала за една своя приятелка американка - та тя й е споделила за начин в Щатите, по който си гледат децата - нали там законите са строги и детето не може да остава без надзор до определена възраст. Та няколко жени с малки дечица се разбират помежду си всяка една от тях да гледа всички деца 1 път седмично, като това включва хранене, спане, занимания, игри и т.н. и така всяка от тях е заета с децата 1 път седмично, а през останалите 4 работни дни може да си ходи на работа, защото и нейното дете го гледат. На мен това много ми допада, но едва ли има почва у нас!

Ще следя темата с интерес. И мен ме вълнува въпроса.
За съжаление нямам близки, които да са поверили детето си на детегледачки, но предпочитам този вариянт пред частната яслата, която е почти на същите пари. Аз си мисля, че би било добре жената да е учител или пък преподавател в детска градина. Те са завършили педагогика и имат нужния подход.
Ще се радвам ако някоя майка, която е ползвала детегледачка сподели опит.

аз имам много познати, които си доверяват дечицата на детегледачка. И те са или пенсиониирани сестри или детски учителки. Така майките  бяха първата седмица с гледачката, която е препоръчана разбира се, тъй като на какви ли не индивиди попаднаха. И после без предупреждение на няколко пъти майката се е прибирала, а и то самото дете си е показвало, като я види самата жена си личи колко е била привързана и я обича, на едната ми позната я гледа от 6 месеца до година и 6 месеца т.е. 1 година и сега малката вече е на ясла. Разбира се - няма идеален човек.... дори и ние

Тъй като моите майка и свекърва работят през седмицата не мога да разчитам на тях. А на работа ще се върна единствено, заради парите, ако имаме живот и здраве достатъчно пари да си посрещнем нуждите ще си я гледам  моята сладурана до 2 г. и я пускам на градина, тъй като това е важна за мен част от детството на едно дете. Но май ще се наложи да започна работа и ще опра до нуждите на жена, която да гледа Теди 

Да ви кажа и аз какво мисля по въпроса въпреки, че още не чакам дете. Имам опит с гледането на дете, тъй като докато бях при брат ми и снаха ми гледах малкото пухче и то може би година и половина. Искам да ви кажа, че няма по-приятно нещо от това. И всяка жена трябва да знае, че е така. Според мен, когато си избираш детегледачка, както каза и Герганчето, не трябва да избираш по възраст и т.н. а по желанието. То се разбира още в началото дали тази жена иска да гледа детенцето ти като свое или просто си търси работа. Просто си личи... Аз винаги съм искала да се занимавам с това, даже в момента кандидатствам с педагогика и се надявам да ме приемат.
За яслата - тук не съм много запозната с тези неща. Но ще ви кажа една случка. Тя е обвързана с детската градина, но все се касае за собствените ни деца.
Отивам един ден да взема детето на една приятелка от градинката. Тя беше предупредила. Влизам аз и от вртата ме посреща една сърдита лелка "Ква си ти?" както и да е. Тя е длъжна да пита. Разгада ми фамилия, ЕГН, трудов стаж и моминското име на лелята на майка ми, ама както и да е. Това е хубаво. трябва да е сигурна кой взима детето. Като разбра, че идвам с Мир, а не с картечница се обърна към малкия и смъмри "Айде Спасе, взимай си там квото имаш и се махай. Дошли са да те вземат. И по-бързо, че нямам време да те гледам какво правиш."
Както и да е. Дойде той и започнахме да се обличаме обаче му липсваха чорапите. Попитах лелката и тя промърмори, че не е длъжна да знае с какво той идва всяка сутрин на детска градина и къде са му нещата.
Та, от тая гледна точка не се знае и яслата каква ще е. Аз бих се доверила на детегледачка, избрана от мен. Ако имам пари и възможност. Това е моето мнение.