Теди, твоите въпроси искрено ме разсмяха. Много е весело човек да се погледне отстрани с лека ирония. Така че и аз видях "образ си" в тази светлина и ми стана забавно.


* Откъде намираш сила и енергия винаги да си така разговорлива , сладкодумна и дъъъългословна  

Не намирам сили, в мисъл, че не ги търся. Опитвам се да се боря с разговорливостта и "дългословието", но май не е много успешно. В главата ми непрекъснато има някакви мисли, разни емоции чувствам. Едва ли е най-правилно да ги показвам, но винаги съм предпочитала да общувам с искрени хора, които умеят да изразяват това, което чувстват. И аз съм им отговаряла със същото. Предполагам, че съм малко по-емоционална, реагирам на доста неща. Иначе винаги съм търпяла насмешливи критики за това, че дълго говоря, но пък винаги съм се надявала хората да считат, че това е израз на собствено мнение, а не само на говорене заради говоренето. Не обичам безсмислени разговори. И съм убедена, че човек трябва да разговаря, за да се развива, да чува нови неща, да трупа социални умения. Ох, ето пак. Съжалявам. 


* Срещала ли си истинската любов? 

Мисля че не. Срещала съм голяма и романтична любов, преживявала съм бурна и всепоглъщаща любов, но не съм откривала човека, който да ми покаже истинска любов, така както съм си я представяла. Макар да твърдя, че не робувам на критерии или подобни неща, усещам, че никой не е бил така идеален, както съм си го представяла в мислите си. Макар да съм била много отдадена на сериозните си връзки и да съм си мислела в някакъв момент, че те са истинските... Радвам се, че не съм срещнала истинската любов до този момент... защото ако я бях срещнала досега, нямаше да съм готова за нея. За всичко си има етапи.

* За какво мечтаеш в краткосрочен и дългосрочен план? 

Краткосрочно:
- да бъда добра в работата си
- да науча още два чужди езика;
- да отида на голям френски концерт;
- да пътувам повече
- да се дипломирам.. Ееех

Дългосрочно:
- да бъда с достоен мъж, когото да обичам много
- да създам семейство
- да постигна нещо значимо, полезно за другите
- да видя държавата ни по-различна, с повече грамотни хора, с повече идеализъм.
- да видя чисти улици, здрави тротоари, безплатни и известни музеи, гениални български филми.


* Как се виждаш след 1 , 5 и 10 години ?

- 1 година - добра в работата;
- 5 години - пътувайки в чужбина, сериозна връзка с най-после открития идеален мъж
- 10 години - имаща най-после смелостта да правя нещата, за които съм си мечтала. Ще съм на 34 години тогава...

Дано не забравя за какво съм си мечтала...

Усмивки, Теди! 

Нати, въпросите ти са супер и нямам търпение да седна да пиша. Работата обаче ме затрупа, а не искам да претупвам, затова оставя това за вкъщи, насаме, осмислено да отговоря.

Прегръщам ви всички!

Деничка мила, хайде няколко въпросчета от мен ...
*Винаги ли си така жизнерадостна и заразяваща (в добрия смисъл) с положителна енергия околните ?
* До къде стигнахте с бобона (искренно се вълнувам с твоите разказчета за нещата между вас ,зареждам се много положително  )
*С какво те спечели той ?
Какво би простила и какво не?

Дени, от кога те номинирам и чакам да седнеш на този стол, а сега като чета отговорите ти сякаш няма аз какво да питам, но ще се постарая, защото за мен си много интересна личност!!Чета с интерес всичките ти постове, така че...

1. Кой е най-голеният ти недостатък, а предимство?
2. Любим филм, книга, списание, песен, всичко любимо, което се сетиш...
3. Кое е най-романтичното нещо, което си правила някога(писа, че преди си била, въпреки че вече не си...) и което са правили за теб?
4. Вече те питаха за мечтите ти, а има ли сбъднати и кои са те?
5. Какво обичаш да хапваш и пийваш?
6. За какво нямаш смелост в живота?
7. Кое е нещото, което ти липсва в твоя ден?
8. Имаш ли истински приятели?
9. Кое те кара да се усмихваш, искерено да се смееш и да плачеш?
10. Писа, че имаш представа как да изглежда ТОЙ, как???

Предварително ти благодаря за отговорите, съжалявам, ако някой са се повторили с вече зададени!
Пожелавам ти най-хубавата и снежна Коледа тази година с най-истинския човек!

Нати, много са ми интересни въпросчетата. Мерси

1. Би ли живяла в друга държава, ако "да", коя и защо?

Да. Засега съм била само във Франция и там ми е познато, затова ако опира да избирам сега, бих предпочела да съм там. Всъщност харесват ми всички европейски държави. Бих живяла там, защото ми харесва начинът, по който се ценят някои неща - музеите са поддържани, посещавани, има всякакви намаления, навсякъде има какво да се посети, чисто е, движението е нормално. Има истински намаления в магазините, харесва ми самата атмосфера там... макар че е малко безотговорно така да се изказвам за голяма държава, не съм я видяла цялата, но поне като усещане, това е, което имам. Разбира се, това не означава, че не обичам и живота тук, но считам, че няма нищо лошо в това да си привнесем малко културно поведение и да се научим как някои неща могат да бъдат по-добре. Ааа, сетих се. Много ми харесва това, че там като влезеш и излезеш от магазин и продавачките сами те поздравяват, не се налага да търпя учудени погледи за някое добронамерено "Добър ден". Просто се научаваш да си любезен. Много се разприказвах, а Герганчето ми е поставила ограничения.

2. Опиши идеалния си почивен ден- къде, как, с кого...

Някъде на път с туристически намерения. С приятели. С половинка досега не ми е харесвало - все се оплакваха, че много сме ходели, че им били скучни музеите Аз си падам иначе голям организатор и обичам запълнените докрай дни.

3. Как си с чувството за хумор- имаш ли го и уважаваш ли го в другите?

Имам го само ако някой успее да го провокира - тогава съм фурия - не се спирам. Но в повечето време съм умерена. Те по принцип хората във Враца имат доста тежък хумор - за несвикнали той граничи почти с обидата. Много харесвам хора, които умеят да разкажат интересно шега, знаят как да те разсмеят. Разбира се, стига да не са от онзи тип, които пък непрекъснато се шегуват с нещо, за да не се налага да бъдат сериозни и по този начин отбягват сериозни разговори. Обичам остроумни хора. Между другото аз съм кошмарен разказвач на вицове - започвам добре и никога не ми се получава края - хората се смеят на неудобството ми в такива моменти, не на шегата

4. Имаш ли някакъв комплекс?

Да. Физически колкото искаш - че съм прекалено едра и висока, че съм тромава, че говоря бързо, че косата ми няма обем, носът ми е голям , дупето -ниско. Хи хи. Обичайното предполагам. Тепърва свиквам да ми казват, че съм хубава и да започна да си вярвам. Винаги съм била умната, а не красивата, та съответно комплекси си имам колкото искам.

5. Би ли работила доброволно и за каква кауза?

Да.Твърдо. Работила съм доброволно по всякакви кампании- в университета правехме мащабно 1 декември - Денят за борба със СПИН и 9 май - Денят на Европа. Обичам такива неща, но ми се иска да правя по-полезни работи - не разни глупости за имидж. Само че още не съм открила каква кауза да зашитавам. Хората имат лошият навик да се организират и да работят уж доброволно по такива неща само за да трупат "връзки и контакти". Аз не обичам такива опорочени идеи, но без тях не може. В университета си имахме Студентско правителство, които няха царе на показните акции, съответно един работи - друг се бие в гърдите и после иронично се присмива да ентусиазма на останалите. Хм. 

6. Би ли променила нещо във външния си вид, какво?

Ако можех бих си сложила качествена кожа на лицето, че моята хич не ми харесва, ама това няма как да стане. Бих си махнала бенките - голяма гадост са ми. Иначе другото бих го пренебгрегнала - който ще ме харесва, ще ме харесва такава, тъкмо ще може зад големия нос да забележи мислите ми

7. Имаш ли предрасъдъци?

Да, за съжаление. И то за стандартни неща. Просто е по-лесно като реакция, всички мислят така, значи и аз ще съм като тях. Опитвам се да имам собствено мнение за всичко и да не се влияя от такива неща, но и на мен ми се се случвало да кажа неща от сорта на "Българска работа", "Циганска работа".. "Ми те такива са италианците", "Хм, футболист!" и т.н. Иначе съм добронамерена. Само да успея да стана и по-мъдра.

8. Имаш ли идол?

Не съм много сигурна какво е да имаш идол на 24г. Като бях ученичка имах разни кумири.
Сега по-скоро се възхищавам на идеализма и поведението на някои достойни хора - тези, които се борят срещу замърсяването, срещу унищожаването на гори, природа и т.н., които се опитват да прокарват по-миролюбива политика спрямо малките държави. Възхищавам се още и на талантливите хора, които работят над себе си. И на някои хора около себе си се възхищавам и съм им подражавала подсъзнателно. Напоследък се впечатляват от юристката на фирмата ни - има страхотен стил на изразяване, добронамерена е, много позитивна, умее да мотивира хората. Талант си е това.

Ах, те свършили въпросите. Наистина ми бяха много интересни. Благодаря!  

Селвет, благодаря, че и ти се включи

*Винаги ли си така жизнерадостна и заразяваща (в добрия смисъл) с положителна енергия околните ?

Неее. Даже сега считам това за голям комплимент. Възприемам се по-скоро като досадна, макар че чувам похвали, че съм била винаги весела. Всъщност аз непрекъснато съм в някакви емоции силни, но като ми обръща някой внимание как да не го обгърна с усмивка - та той ми дава част от времето си. Много ценя вниманието към себе си. И с риск да кажа сто пъти това- благодаря ти за похвалата - така я приемам.

* До къде стигнахте с бобона (искренно се вълнувам с твоите разказчета за нещата между вас ,зареждам се много положително    )

Хи хи. Човечко вече промени много отношението. Грижи се за мен, вълнува се къде съм, какво правя, проявява ревност от време на време, не пести похвали (и критики) към мен, търси вниманието, често ми казва как се чувства като е с мен... Определено е добре. Споделяме много общи мнения и това ме радва. Хм... считам обаче, че за момента нещо липсва помежду ни - това е еднаквото отношение към сериозните неща. Аз все повече се впечатлявам от мъже, които са по-големи от мен и разсъждават на тази тема - говорят за семейство, за деца. Засягат теми, които са ми близки. Бонбончо е една чудесна личност с много качества, но просто не е на такъв етап, че да мисли за такива неща или да ги чувства като необходимост (за разлика от мен). Считам че заради това отношенията ни не могат да се задълбочат.. но иначе ми допада това да сме заедно и ме вълнуват жестовете му. Току виж поузрее покрай мен, но ако не стане не бих го приела тежко. Всички подобни отношения за полезен житейски опит. Много ми е мил. И сега пак ми подготвя някакви събота и неделя милия. По чист късмет миналата седмица майка ми беше у нас на гости и се запознаха. Той беше доста адекватен и даже се харесаха   Такива ми ти работи. 

*С какво те спечели той ?

Още не ме е спечелил напълно, но ми хареса това, че се грижи за мен и че е нежен. В смисъл, като сме двамата умее да ме гушне внимателно, по някой път ме изненадва с мили думички за обръщения. Изглежда добре.. Считам че трябва да се научи сам да иницира разни жестове и взаимни моменти, той не се сеща да го прави, но и на мен ми доставя удоволствие да го печеля. 

Какво би простила и какво не?

Всичко прощавам. Но така или иначе ако някой ме разочарова последователно, не дай Боже без да се замисля, започвам да го усещам не така близък и след това не ми харесва да съм около него. Всичко бих простила, защото аз не съм идеална и всеки един момент бих могла и аз да направя нещо непростимо. Но ако нещо не ми харесва, то бягам от него.
Ако става въпрос за по-сериозни неща като да кажем забежка, изневяра от човек, с който съм заедно, то и това ми е минало през главата. Не го поощрявам, разбира се, но ако виждам желание за по-добро, не убивам тази амбиция, давам шанс. Той ако не си заслужава човека - сам съсипва всичко.

Благодаря за въпросите! 

Благодаря ти Дени  Това за комплексите направо ме разсмя
Ти си толкова хубава и чаровна и нямаш милиграм основание да се съмняваш във външния си вид.

Дени, страшно много ти благодаря за отговорите ти! Много ми беше интересно!
Исках да ти кажа теорията на психолозите за приятелните, не се тормози, че най-истинските са от училище, точно така е!! Защото тогава се случват на човек много неща за първи път и на приятелите му също, тогава най-много могат да съпреживеят емоциите с теб. Това са най-истинските и дълги приятелства! Не се притеснявай!!!

Добре че беше Вероника да поразрови темата, та видях, че има едни въпроси, на които не съм отговаряла, защото май не съм ги видяла.  Та в тази връзка... да ги почвам ли или да си трая, защото им е минала давността?

Сега зачетох въпросите и към другите... как бях забравила колко е интересно да си около Горещия стол. 

Мър малеее Дениии, тебе трябва с много въпросчета да те глобим, че как може да не отговориш от декември -ооо сега излизам ама като се върна те мятам - казвамти, че да знаеш и да не се направиш че не ги виждаш