АаААааааАААааа,
Инааа, така ме разсмяяя

Не щял, викаш, на българско магаре! Ха-ха-ха-хаааа! Че ти що му каза, че така викаме на магаретата!

А иначе за имената, аз не съм ви споделяла докато бях бременна подробности, ама голям въпрос беше при нас. Нали щото мойто мъж е такъв традиционалист, а аз по не ги уважавам тези неща

, та си пилехме нервите още покрай сватбата по "традиционните" въпроси, после с обръщенията към родителите и така стана и по въпроса за името на детето

.
Един ден, като се разбра, че ще е момиче, и милото с умиление- ще е Веселинка /майка му-Веселина/ и аз познайте- звучно "ха-ха-ха, ще ти се!"

После се опита да бъде Велимира- на маминка буквата и Мира отзад на опашката- каааак пък не! После искаше на баща му Иван- Ивайла. Накрая наглостта му стигна дотам- да е на самия него- Емилия
И аз вече много се ядосах в един момент, защото името Дария, което сънувах, или пък варианти с моята /и на майка ми, кво да направя сега-съвпадение

/ буква хич не се обсъждаха, ама хич, разбирате ли

И в 9-я месец като казах "Детето ще се казва Мирослава, като мен!" -коетооо и през ум не ми минаваше, разбира се! И милото склони на Дария най-накрая!
Е извинявайте, ама първото име на негов родител, второто име- името на мъжа ми, третото име- името на родителите му, ееее, та аз да не съм нещо способ за увеличаване на НЕГОВАТА фамилия.
А такива приказки- първото дете на единия род, второто на твоя въобще ги отрязах в зародиш.