⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Име за бебето? 3

Аз съм за Никола  *THUMBS* , но съм пристрастна (моя мъж се казва така). Много е готино да го произнасяш, а и е много българско, то пак ще има разлика, ще слагат удраението на последната сричка,нали?
АаААааааАААааа, Инааа, така ме разсмяяя  *ROFL* :funny: :funny: :funny: :funny: Не щял, викаш, на българско магаре! Ха-ха-ха-хаааа! Че ти що му каза, че така викаме на магаретата!  :P :P :P :P

А иначе за имената, аз не съм ви споделяла докато бях бременна подробности, ама голям въпрос беше при нас. Нали щото мойто мъж е такъв традиционалист, а аз по не ги уважавам тези неща  8P, та си пилехме нервите още покрай сватбата по "традиционните" въпроси, после с обръщенията към родителите и така стана и по въпроса за името на детето  P-( P-( P-(.

Един ден, като се разбра, че ще е момиче, и милото с умиление- ще е Веселинка /майка му-Веселина/ и аз познайте- звучно "ха-ха-ха, ще ти се!"  }:-> После се опита да бъде Велимира- на маминка буквата и Мира отзад на опашката- каааак пък не! После искаше на баща му Иван- Ивайла. Накрая наглостта му стигна дотам- да е на самия него- Емилия  :P :P :P

И аз вече много се ядосах в един момент, защото името Дария, което сънувах, или пък варианти с моята /и на майка ми, кво да направя сега-съвпадение  :P/ буква хич не се обсъждаха, ама хич, разбирате ли  P-( И в 9-я месец като казах "Детето ще се казва Мирослава, като мен!" -коетооо и през ум не ми минаваше, разбира се! И милото склони на Дария най-накрая!

Е извинявайте, ама първото име на негов родител, второто име- името на мъжа ми, третото име- името на родителите му, ееее, та аз да не съм нещо способ за увеличаване на НЕГОВАТА фамилия.  P-( P-( P-(

А такива приказки- първото дете на единия род, второто на твоя въобще ги отрязах в зародиш.  }:->
Fenix  :bravo:

Пак, че мъжът ти е склонил, защото знам за семейства, които са се развели заради това. И момичета, чиито мъже са ги изоставили с новороденето, защото не са кръстили детето еди как си *crazy*след множество години борба да се появи бебчо на бял свят.

А може ли да попитам, кой всъщност отива да записва името на детето? В болницата ли става? Защото съм чувала, че бащата го прави и тогава трудно може да се предотврати налагането на неговата воля :\
Fenix абсалютно си права.Може някой да не е на моето мнение,но то си е мое и е такова същото като твоето. *THUMBS*
uliaulia на италиански Никола си се произнася точно както на български  (а франсетата ще го преживеят) :danceg:

Fenix, наи-странното е, че това за Марко не го знае от мене  *crazy* , не знам откъде го е чул  =]

Но иначе ние нямаме търкания. Той няма никакви искания, нито идеи. Само казва това ми допада, това не. Не че настоява и има претенции. Т.е. накрая се получва, че както аз реша, така ще се казва детето, но искам да си изберем име, което ни харесва и на двамата, и да го изберем заедно, нали затова сме партньори  *YAHOO*

Иначе Дария е супер жестоко име и е чудесно, че си успяла да се наложиш  *THUMBS*
Никола е много красиво име според мен.


Ако се роди момче, ще го кръстим Симеон, а ако е момиче, много се чудя... майка ми се казва Елена и това име ми харесва по принцип. Свеки е Мария и то ми харесва... хрумна ми нещо като Малена, което звучи ок, въпреки че по принцип не съм много по странно звучащите имена.

Вие какво ще кажете?
Наистина има хора които се разделят заради имената - например моите родители , защото майка ми ме е кръстила Анелия на нейния баща , а не Иванка на свекъра си, за което съм й много благодарна. И все пак трябва да си или малоуменили или голям простак , ако си развалиш сем. заради името.  Аз нямам нищо против някой да си кръщава детето на свкър или свекърва, но стига наистина да го иска и да и харесва, а не само защото така трябва.
Ако двама се обичат и детето е създадено с любов и е желано , тогава ще намерят начин да си кръстят детето както и на двамата им хареса. Все пак това е плод на тяхната любов.
Късмет в избирането на имена за бебоците ние мисля окончателно се спряхме на Никола!
Цитат на: Fenix в 14.10.2009 10:27




Е извинявайте, ама първото име на негов родител, второто име- името на мъжа ми, третото име- името на родителите му, ееее, та аз да не съм нещо способ за увеличаване на НЕГОВАТА фамилия.  P-( P-( P-(



*THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS* и аз все това повтарям :bravo: :bravo: :bravo:
Ох това с името на отрочето си е тема номер 1 за скандали :angry:
При нас беше ясно,че ще е Георги ако е момче,но ако е момиче свекър ми не искаше да е на него/Гергана/и за това решихме с моя човек да и дам името аз *THUMBS*От начало всички негодуваха и не одобряваха името,но сега вече не спират да хвалят колко е хубаво и колко начина за обръщение имало :girlhide:
И аз като повечето от вас съм привърженик на това,че нито мъжа нито свекърите са носили детето и колкото и да го гледат майката е най-важна за него.Щом съм я чакала и съм повръщала и не съм спала,щом са ме рязали и съм я хранила от себе си,щом няма човек,който я обича повече от мен....значи имам правото да и дам името,което сметна за добре!Пък и аз си я сънувах с това име *INLOVE*
Клео  *THUMBS*.Толкова странно ми се струва хора,които нямат нито грам принос за бебето и които не са понесли нито един ет неприятните аспекти на бременността и раждането да имат каквито и да било претенций.Аз ще раждам в мъки  и болки а някой ще дойде да се радва на детето ми пък и да има претенций как да се казва.Недоумявам това.
Цитат на: Вероника в 13.10.2009 16:27

Леле само аз на бабите ли ще кръщавам  8P - хахахахха
Така или иначе вече имам набелязани имена, ще видя до края какво ще ми хрумне - може да се срещна с някое име, което силно да ме впечатли  :) има време  :)


Миличка, не си само ти *THUMBS*, моят Коско е кръстен на баща ми - Константин *THUMBS* първо, защото много ни харес аимето, българско, царско и защото баща ми наистина заслужава *THUMBS* *THUMBS* *THUMBS*
Ако се замисля обяче бебо е кръстен и на двамата свекита - тя е Тинка, той Константинос, но тъй като с НИЩО не са показали уважение нито към мен, нито към бебо, аз винаги казвам, че е кръстен на баща ми, когато нипитат, а милото не възразява!!! *THUMBS*

Моите родители НИКОГА не с аималипретенции за името на детето ни!!!
Но пък леля му на мъжа ми, която няма нищо общо с нас имаше, веднъж като се видяхме и ми каза: "Константин ще е нали!!!" Лелелееее, как се ядосах, ама само от добро възпитание не я поставих на мястото й P-( P-( P-( Ама снаха й като роди и си кръсти детето Михаела, на никой!!! *THUMBS*
Та за малко да е Евгени на майка ми - Евгения - защото ме се ядосвам на такива, хем нямат нищо общо, хем претенции до небето!!! P-(

А като казахме на баща ми, че ще е на него кръстен бебо и той милия чак се просълзи и не можаха да повярват с майка ми, няколко пъти ме питаха дали Дени (мъжа ми) знае и дали е съгласен!!! *THUMBS*
Сега няма по-щастливи баба и дядо от тях, а Коско ги обожава!!! *INLOVE*
Та така беше при нас!

lionelsa, името на детето се записва още в болницата и питат майката за името!!! *THUMBS* Няма как бащата да има претенции и да запише детето с друго име!!!

Да видим живот и здраве второто, ако е момиече как ще се разберем, аз съм казала, че ако се родина 15 август (както сънувах), ще е Ения-Мария (както сънувах), ще е на майка ми! Но милото никак не харесва първото име :girl_impossible:
Добре, че имаме момче, ако беше момиче, може би още щеше да е без име :girl_impossible: O_O :girl_impossible:

Макар че на мъж ми на колега като му се родило детето и се обадил на жена си и я попитал:
"Как сте, как е Никола?"
Тя отговорила:
"Какъв Никола??? Той се казва Симеон!" ohmy :funny:

Извинявам се за дългия пост @}->--
Незнам момичета - при мен никой няма претенции за името и съм 100 % убедена че точно свекърите ми никога няма и дума да обелят по тоя въпрос, за мъжа ми - абсурд да каже нещо  :\  и Пенчо да го кръстя не е проблем (не обиждам името - това ми хрумна  :[) , но не съм толкова  крайна, че видиш ли всичките имена били техните, че колко ще се мъча и т.н. Над тези неща съм - за мен е важно аз и мъжа ми да харесваме името и толкова, ако има препочитания бих се съобразила с него - не го приемам за враг.
Уважавам мненията ви, всеки си има причина за начина си на мислене  *THUMBS*
Това с налагането на името от някой друг е крайно неприятно !! Ако ти си решиш да го кръстиш на някой е едно, ама да ти налагат  P-( P-( P-(
:offtopic: Аз като съм се родила и майка ме записала Ралица. Добре, ама свекърите й като чули, казали, че ако не съм Екатерина (на баба ми Катя) не искат да им стъпва повече в къщата  O_O И жената се принудила три дни след като ме е кръстила вече Ралица да ми смени името на Екатерина.
Като ме занесли на село, баба ме държала на ръце в градината, една съседка минала и извикала през оградата "Ката ле е ? Ката ле е ?" и баба й отвърнала "Ката е, Ката е". На майка нправо й призляло като чула тоа нещо и си казала "Е, па нема да е Ката!!!". Та от малка ми вика Инка. И даже ме беше научила като ми викат Катя, да не се обръщам. Не че му има нещо на това име "Катя" ама ей така, заради принудата. И така си останах цял живот Ина, та в крайна сметка пак не съм на баба ми  =] Хората са го казали: "Насила хубост не става"
Хайде и аз да добавя една история за имена. Дано да не съм  :offtopic:
Сестра ми кръсти първородния си син Йоан. Получиха се огромни сърдения, защото го кръстила на мен (Анета?!?!), а не Йонко(????) или Йоцо (името на свекъра)....За година горе долу нещата се поуспокоиха.
Година и половина по-късно, сестра ми очакваше второ бебе и свекърите й започнаха налагания, че този път трябвало да го кръстят на свекървата (явно вече бяха приели, че Йоан е достатъчно близко до Йоцо) и второто дете трябва да е Стоян/Стоянка. Сестра ми е спокоен човек и никога не се противопоставя, но този път й дойде прекалено и кръсти детето на баща ни - Георги. Свекърите дойдоха на изписването и после чак след 6 месеца, защото Йоан имаше рожден ден...После започнаха да носят да кажем 1 вафла само за Йоан, а на Гого нищо...Момичета, толкова е ГРОЗНО!!!!
Децата разбират! Сега, 7 години по-късно продължават, но и малките се "изучиха" и ако дадат на единия - веднага питат - а за бати или Гого има ли?
Имаше случаи, когато свекървата не искаше да се обръща към Гого с името му (той беше на 4 тогава), а се обръщаше към него със Стоянчо, когато той и е на гости...Не беше лесно да се отговори на детето на въпроса му: защо баба Таня ми казва Стоян, а не Гого?! ohmy
Родителите си имат дете, те си го кръщават. Бабите и дядовците са си кръстили децата и не им е работа да дават мнение. Предполагам им е мило и драго, ако без "насилие" внучето носи тяхното име.
Цитат на: Anichka в 14.10.2009 22:19

Хайде и аз да добавя една история за имена. Дано да не съм  :offtopic:
Сестра ми кръсти първородния си син Йоан. Получиха се огромни сърдения, защото го кръстила на мен (Анета?!?!), а не Йонко(????) или Йоцо (името на свекъра)....За година горе долу нещата се поуспокоиха.
Година и половина по-късно, сестра ми очакваше второ бебе и свекърите й започнаха налагания, че този път трябвало да го кръстят на свекървата (явно вече бяха приели, че Йоан е достатъчно близко до Йоцо) и второто дете трябва да е Стоян/Стоянка. Сестра ми е спокоен човек и никога не се противопоставя, но този път й дойде прекалено и кръсти детето на баща ни - Георги. Свекърите дойдоха на изписването и после чак след 6 месеца, защото Йоан имаше рожден ден...После започнаха да носят да кажем 1 вафла само за Йоан, а на Гого нищо...Момичета, толкова е ГРОЗНО!!!!
Децата разбират! Сега, 7 години по-късно продължават, но и малките се "изучиха" и ако дадат на единия - веднага питат - а за бати или Гого има ли?
Имаше случаи, когато свекървата не искаше да се обръща към Гого с името му (той беше на 4 тогава), а се обръщаше към него със Стоянчо, когато той и е на гости...Не беше лесно да се отговори на детето на въпроса му: защо баба Таня ми казва Стоян, а не Гого?! ohmy
Родителите си имат дете, те си го кръщават. Бабите и дядовците са си кръстили децата и не им е работа да дават мнение. Предполагам им е мило и драго, ако без "насилие" внучето носи тяхното име.

всичкото това звучи направо незнам.... какви са тези хора незнам... дано не ми идва на главата такова нещо и дано един ден и аз не стана такава изперкала баба. Най важното е да си го кръстиш с име което харесваш да ти е на сърце после с радост си се обръщаш към него, не че ако е друго името няма да си обичаш детето, но винаги ще си имаш едно на ум. Майка ми до днес казва че много трудно се е примирила че е трябвало да кръсти сестра ми Иванка, след повече от тридесет години още и се набива в главата тогавашната случка и т.н. Хубаво е да го кръстиш на някой, ако го чувстваш че искаш да е така, когато е по принуда е адски неприятно, и винаги ще се напомня по един или друг начин.
Ние естествено все още не сме стигнали до консенсус. Не съм очаквала че ще ни е толкова трудно да изберем име... по скоро на мен, татково е готов с варианти , но пък те на мен не са ми на сърце. Сложна работа...