Както казвате-малката се оказа много послушна още от раждането,избирайки си самичка датата,която си бях харесала за нейн РД

18.01,неделя си беше нормален ден,излизах,ходих на РД и така..Вечерта татито ни беше на работа и със Стели си бяхме самички вкъщи.Към 21ч.видях,че ми пада част от тапата и искрено се зарадвах!Не се обадих на никой,гушках и целувах моята Стели,играхме си,знаех,че скоро ще се разделим за няколко дни.Тя обаче беше от ден-два с хрема и като че тази вечер нещата се влошаваха,започна да диша по-тежко и да кашля..притесних се доста за нея

Легнахме си заедно и към 22ч усетих,че ми изтичат водите..но не толкова обилно като при първото раждане.Станах и си заоправях дрехи,багаж като час по час тичах в стаята й и я слушах.Обадих се към 22.30 на мъжът ми и му обясних за малката,исках да я отведем на лекар,въпреки че спеше вече..много ми беше притеснено...и че ми изтичат водите.Обадих се на майка ми да идва при Стели и на доктора ми,че ще вземем да тръгваме вече към София

Всички дойдоха,дадохме инструкции за детето-на кой д-р,къде и как ако евентуално трябва да се реагира...и потеглихме в 23.30ч.
Пътя беше много добър и беше спокойно,пътувахме леко,имах неболезнени контракции на около 7-10мин.,които много ми се щеше да са ми направили някакво разкритие...Чакахме пред приемния кабинет да приемат друго момиче и се гушкахме,когато дойде и нашия доктор.За съжаление нямах никакво разкритие,шийката-абсолютно неомекнала и бебето-високо,леко извъртяно...докторът ми знаеше колко искам да родя нормално и ми каза,че ми го е обещал и ще си удържи на думата ако настоявам,но ще трябва доста да почакаме,да ме настани в Патология и че най-рано утре вечер би могъл да започне някакъв процес...за съжаление водите ми изтичаха без разкритие (нежелателно бе включването на система) и това можеше да доведе до инфекция,без дори да се знае дали в крайна сметка пак няма да се наложи да отидем към операционната "с включен буркан"...осъзнавах ситуацията и се колебаех...след клизмата и т.н. излязох при съпруга ми да обмислим.Тъжно ми беше,но и той ме посъветва да не чакаме незнайното,да не се мъча Господ знае как и ме успокояваше.Дойде и доктора ни при нас и той от едната ми страна,Слави от другата,бяха много мили и така взехме решение,че ще правим ресекцио....признавам си,че може би надделя донякъде и желанието ми да видим малката кукла съвсем скоро!След целувки и прегръдки влязох в отделението-всичко предстоеше....Докато ми изтичаха две подготвителни системи пуснах някоя сълзица,но вече бях готова и реших,че не съжалявам,знаех какво ме очаква и гледах само напред!
.......