20.02.2011 20:49
Ние с мойто мъжле не сме от богати семейства...нямахме пари дори годежа си да направим...благодарение на родителите спретнахме една хубава вечеря в ресторантче в квартала...бяхме само с родителите и мойте баби ( те бнали трябва да са на всяка манджа меродия) и двете лели на милото...важното беше че се обичаме...за сватба нямахме нииикаква възможност...моя мъж винаги очите му са гледали на вънка и малко след като се згодихме замна за чужбина...7 месеца по късно бях при него и се започна със здрава работа...в един момент аз останах без работа и така доста време...подивях...а милото работи много без да ми каже нито дума...само ме успокояваше...след като почнах постоянна работа и си постъпихме на краката си направихме и сватбата и си позволихме малко да се поглезим...
сега нещата се пообърнаха и аз работя повече и изкарвам повече и го усещам много подтиснат а това, понеже той е на мнение че мъжа трябва да е този който да работи и да може да си позволи да купи на жена си всичко от което тя има нужда а жената ако работи да е просто за да не скучае...милия гледаше да се реваншира с домакинстване ... от скоро обаче почна прио нас работа за в края на седмицата на ред с неговата си работа и сега се чувства толкова по полезен и доволен...че няма на къде повече...
аз винаги съм била на мнение че колкото и да нямат финансова възможност двама, след като имат амбиции и се подкрепят...то заедно ще успеят и ще е много по сладко...супер съм доволна че сватбата си я направихме с наши си пари и никой думичка не можеше да ми каже как и за какво да харча...дори свеки която все ми гледаше цената на роклята а не как ми седи като ми каза да съм си гледала джоба а не дали била хубава роклята...гордо и отговорих че си го гледам и че не съм чистила в свободното си време испанските къщи за да не мога да си купя роклята която искам без да и гледам цената
бясна беше ама и нищо не може да каже 
сега нещата се пообърнаха и аз работя повече и изкарвам повече и го усещам много подтиснат а това, понеже той е на мнение че мъжа трябва да е този който да работи и да може да си позволи да купи на жена си всичко от което тя има нужда а жената ако работи да е просто за да не скучае...милия гледаше да се реваншира с домакинстване ... от скоро обаче почна прио нас работа за в края на седмицата на ред с неговата си работа и сега се чувства толкова по полезен и доволен...че няма на къде повече...
аз винаги съм била на мнение че колкото и да нямат финансова възможност двама, след като имат амбиции и се подкрепят...то заедно ще успеят и ще е много по сладко...супер съм доволна че сватбата си я направихме с наши си пари и никой думичка не можеше да ми каже как и за какво да харча...дори свеки която все ми гледаше цената на роклята а не как ми седи като ми каза да съм си гледала джоба а не дали била хубава роклята...гордо и отговорих че си го гледам и че не съм чистила в свободното си време испанските къщи за да не мога да си купя роклята която искам без да и гледам цената
бясна беше ама и нищо не може да каже 
Но важното е както казвате заедно да посрещаме трудностите! Малко остана и ще си бъде както преди! Аз съм винаги с надежда! 

а като дойдат и децата...тогава пък става страшно. с любов не можеш да купиш памперси и т.н. много примери мога да продължа да давам, но няма смисъл. моето мнение, е че за огромно съжаление любовта без пари в материялния свят, в който живеем не може да съществува


и аз така мисля! И ние също живеем, работим, обичаме се и естествено се караме понякога, но когато проблема е финансов, винаги си казваме: "Няма за пари да се караме!" и намираме компромисно решение

Конституция на младото семейство