Ками отдавна са си вкъщи.
Бяха в болницата само за 8 часа - имала е останали парчета плацента, но всичко е ОК. Бебето е страшно сладко. Кърми се добре. Пъпчето му е паднало още на втория (или третия) ден и то без да кърви-нищо. Просто са го намерили в памперса и е съвсем заздравяло.
Накратко всичко с тях е

здравейте на всички от нас 
благодаря на всички за прекрасните пожелания 
а сега както му е ред, разказче и снимки.
значи всичко започна в събота сутринта на 20.12- имах леко кървене и си рекох опс започва се, до 24.12 бебо ще е дошъл, аха да ама не 
та така си кървех три дни и нищо. В подеделник през ноща в 2 часа се събудих от ужасни болки, е тогава вече разбрах що значи контракции  .... болките бяха ужасни но все пак на 10 мин
гледах телевизия, изчетох почти целия форум а те все си бяха на 10 минутки.
деня вторник премина целия ден в разходки, искренно се надявах всичко това да свърши по скоро и да го гушна най- накрая това бебе а и да бъдем в къщи на бъдни вечер.
мина си и 23.12 аз вече едвам гледаща и ходеща, спех само на интревалите когато нямам контракции и после се започваше едно клатене, дишане и броене на минутки
на 24.12 имах среща с акушерката, това беше в 9,30ч сутринта, тя като ме видя ми каза, отивайте да се разхождате и до към 3 часа мисля че трябва да се вътнете, днес  ще раждаш. Ох, падна ми камък от сърцето, решихме да се приберем и да се подготвим все пак за Бъдни вечер...
Прибрахме се, сготвихме, питка даже направих но тези контракции бяха ужасно болезненни но на интервал около 8 мин, което не беше достаъчно на често за да ме приемат в болницата. Звънях им 100 пъти и само ми казваха, пии парацетамолче и чакай, е да чакай ама то вече не ми беше останало чакало, и двамата с Александър не бяхме мигнали от 2 дни а те ми казваха, чакай.
както и да е, мина и Бъдни вечер, хапнахме гледахме тв и изпратих Александър да ляга да спи- без право на избор да стой при мен - не исках и той да прекара още една тежка нощ

Аз се заредих с компютъра, гледах тв поплаквах си от време на време, хора незнам как сте били вие но наистина много много болеше, а и умората може би и тя си казваше думата но си мислех че със всяка следваща контракция и ще умра. така мина и още една безсънна нощ, контракциите си стояха на 8 мин, денят 25.12 премина пак в разходки на квартала и на всички всевъзможни паркове наоколо. Прибрахме се към 6 вечерта, звъннах в Бг на една позната лекарка и тя ми каза че вече требва поне 3 4 см разкритие да имам и да ги излъжа че комтракциите са ми на 3 4 мин. Така и направих, звъннах на родилното и с 300 зора ми казаха, ок елате но ако е рано ще ви изпратим вкъщи, аз исках поне някой да ме прегледа и да каже какво става, бях чувала за родилни болки, контракции и кво ли не, но повярвайте ми не съм си и помисляла че ще бъде толкова дълго и мъчително...to be continued

...отидохме в болницата към 8 часа вечерта, и най- накрая решиха да ме прегледат и представете си след 2 дни ужасни болки имах само 3см разкритие, ужас с тва темпо след седмица можех и да рода 
настаниха ни в стая но аз не можех да си намеря място вече

напълниха ми вана, газ дишах и какво ли не, аз исках епидурална... било още рано 
е към 3 часа през ноща вече имах право на епидурална  , е тогава вече мислех че съм в рая, такова облекчение почуствах че съм заспала на 2 мин, само си спомням че казах на акушерката и на Александър като се роди бебо да ме събудат 
Поспала съм около 2 часа и пак ужасни болки, акушерката милата се видя в чудо с мен, не ме изпусна и за секунда да сме сами, беше невероятна... като видя че пак много ме боли а разкритието е само 7см извика пак лекарката, тя не беше от най- милите помеждодругото, каза ми че се глеза и че не е въсможно да ме боли след епидурална... да бе да, болеше и още как. Трябваше да започна да викам от болка за да ми повярва, каза ми че е лекарка от 8 години и аз съм първия такъв случай...
решиха и 2ра да ми сложат и при проверката видяха че съм права, просто търбичката на първата се е извадила... оп хаиде пак боцкане и след това пак спане
на този интервал от 6ч до 9ч и Александър успя да поспи

aз през това време се забавлявах с акушерката, снимахме се, говорихме си за какво не... вижте колко съм “ щастлива“

... малке колко се отплеснахххх
е идва последната част... 
пълно разкритие получих и истинските напъни започнаха към 12 часа, незнам каква беше тази епидурална но вече се повтарям нооо многоо болеше, ама си казах, вижда му се края слушай кво ти казват и требва скоро да го гушнеш малкия мъник...
Александър стоеше до мен и натискаше с пълна пара дозатора за епудуралната, даваше ми маската с газ и се опитваше да помогне с квото може, мале измачих го и него но знаете ли кво ми каза по време на раждането “ Това вие жените сте голема работа, свалям ви шапка, ние мъжете едва ли ще издържим на тази болка“
Както и да е от газта ли която дишах от болката ли в един момент почти нищо не помнех само чувах гласове и изпълнявах, докато в един момент акушерката почна да вика и да ми се кара че ако не напъвам вика лекара и ме режат... казах си давай Камелия всичко е в твой ръце, давах всичко от мен но не ставаше... в един момент в стаята нахлуха още 3 лекари, губели тоновете не бебо и требваше да ме цепат, е тук вече нищо не помня от болка ... докато в един момент чух Александър да плаче и да казва “ ето го, ето го бебето...“ аз усетих как нещо излиза от мен със струя топла вода, някой ми дръпна нощницата и най- вълнуващия момент когато нещо топло и лигаво усетих върху гърдите ми... тогава вече отворих очи и видях най- най сладкото нещо в моя живот, човечето което 9 месеца беше в мен и последните месеци не спираше да ме рита и пипа беше върху мен и можех да го гушна и целуна... е тук наистина ЗАБРАВИХ за всякаква болка и се гушкахмеи 3мата и палчехме от радост...  И така, Алекс се роди в 2.40ч на 26.12.08г., 55 см. и 3.120кг.... не може да се опише с думи що за изживяване е ПОЖЕЛАВАМ ГО НА ВСЕКИ
след това взеха да се упражняват върху мен на шев и кройка а ние с малкя Алекс се учехме как да сучем, вижте колко съм щастлива и забравила болката, не вярвах че е така но наистина болката се забравя за секунда

момичета ще има да четете... приключвам почти
след като се нахранихме исках да стана и не ми дадоха, не съм била способна да хода, да бе да ще ви покажа аз на вас, Александър ми помогна само да стъпна и марж в банята, хванаха се за главите как така съм могла да хода след епидурална, абе аз им разправях че нещо не им е наред епидуралната ама те друго се опитваха да ми кажат 
през това време на Алекс му направиха нужните прегледи, а тате и снимки


и по мое настояване след 6 4аса вече бяхме в колата на път за вкъщи     

Ками, изчетох разказа ти на един дъх, много нещо си изживяла мила . Толкова дни болки, това не е човешко(аз бях с контракции 3 дни, въпреки че аз не ги усещах силни, беше си гадно). Майка героиня. 
Много им е странна системата в Англия. Това да те мъчат до последно си го правят явно всеки път. Добре, че таткото е бил до теб, много е важна помощта му в такъв момент.
Но най-хубавото е, че вече всичко е наред. Алекс е страшно сладък, много готино бебе е. Да знаеш, че искаме още снимки.

Ками, още веднъж честито ви бебче! много се вълнувах докато ти четох разказа,и бая си поплаках
като те знам какви хора тропаше на сватбата на Ленчето, а сега си с дете в ръцете...
много истински разказ, много ме прочуства и да ти кажа чаках с нетърпение да се включиш и да разкажеш.Големи болки си изтърпяла, но е имало закакво.
ще чакаме още снимкиии на малкия сладурко( е аз се надявам някой път да го видя и на живо )
П.С. ти в westminster and chelsea  ли ражда? и какви са условията там?

Ками, много вълнуващ разказ    Направо незнам каква е тази система в Англия  Много е ладък Алекс  И ще чакам още снимки 

ето ви и снимки на Алекс,

най- много обичаме да спинкаме

на нова година, и нея проспахме

с мама...

след баня

и тези от вчера

Леле,лелее,браво на малкия сладък мъж,браво на гордия тате,браво на мама-герой
Много ми беше интересно да ти прочета разказа,Ками,особено придружен с тези любопитни снимки
Още веднъж-да ви е честито синчето хубаво!

Леле Ками разказа ти е  Колко много си преживяла само  Но се възхищавам на смелостта ти, само след 6 часа си си тръгнала  Ти си герой! А Алекс е толкова мъничък и крехък  Да ви е жив и здрав още веднъж и много радост да ви носи!
А забравих, поздравления и за смелия татко, че е бил плътно до теб 

Честито и от мен  Направо настръхнах като ти четох разказа, но повече ти се възхищавах, че си изтърпяла всичката тази болка А бебока - сладур, сладур и пак сладур. Браво и на таткото, че е бил през цялото време при теб 
И нека малкия юнак да ви радва много и да имате само и единствено хубави моменти!

Честито и от мен.Ками, много вълнуващ разказ,а бебока е много сладък и неможах да се стърпя и му направих едно подараче

Ками - Алекс е страхотен !!!!! пу-пу !!!! повтарям се с другите момичета, но си е факт че ти си голям герой !! браво на теб, че си изтърпяла всичко това името на един нов живот !!!! браво и таткото, че ти вдъхвал кураж и е бил до теб !!!!