Днес се чуствам по-добре, та реших да ви разкажа за моето раждането, докато Михаел спи и докато спомена ми е още пресен.
Термина ми беше на 15 януари, а ние вечерта с моя мъж на 14 излзиахме и пазарихме за другия ден да си готвим , бяхме измслили супер яко меню и аз много се бях надухала да се на ям и да отида да раждам.Вечерта си легнахме към 12 часа и сме заспали и в 1 се пробуждам и усещам как нещо тече от мен и го събуждам и казвам , че ми текът водите , а неговия въпрос беше "къде" викам как къде бе в леглото.Станах, а те изтекоха на паркета, изчистихме , събудихме майка и татко, влезнахме да се изкъпим опраивхме се , пиха кафе , говорихме си и към 3 часа тръгнахме за болницата в Сливен.На входа пред блока имаше много лед, а и валеше дъжд и майка ми както вървя и хоооп се изтупа на земята , а аз щях да се пръсна от смях.Потеглихме и на всички им беше тягостно, а аз не спрях да се смея с майка.Отидохме приеха ме , прегледаха ме бях с 2см разкритие и ми казаха да кажа на роднините ми да си ходят, защото няма да родя скоро, да дойдат чак към обяд.Аз им казах и ме сложиха в една стая сам сама.И аз започнах да си засичам контракциите който бяха на 4 мин.И в 7 часа ме извикаха и ме прегледаха бях с 5см. разкритие слушаха тоновете, дойде и моята лекарка и ме сложи на система в 9 часа , и се почнаха адските болки , направп нетърпими, мен много боля.До 15 часа , бях така и разкритието ми от 11 часа не мръдна беше 7см и в 15:15 докторката ми реши , че няма за кога да чакаме, защото съм от 6 часа на система, нямам напъни и разкритие и реши секцио, аз се шашнах.И вика отивай в операцоонната.Отивам аз и те ми казват събличай се чисто гола и лягай тука и аз слушам и започнаха с потготовката.Вързаха ме сложиха ми инжекции дойде анестезиолога попита ме колко съм кг , защото зависело от това колко упойка да сложат и ме попита дали съм оперирвана.Едана санитарка ми сложи катетъра, и въобще не е гадно и не боли , поне мен не ме боля.Сложиха ми маската и ми казаха "лека нощ" , бях с пълна упойка.И в 15:35 са искарали малкия Михаел, който ревял адски много и моя мъж , майка ми и баща ми са биле на вратата, а тя била отворена и са го видяли как го носят, как го къпят и след това излезнала акушерката при тях и попитала моя мъж как ще се казва юнака, показала им го и те са му направили снимки.В 16 часа ме събудиха с натискане по операцията щях да умра от болка!!! И ми крещяха да дишам и аз дишах , но имах нещо в гърлото и пак ми крещяха дишай и аз дишах и те извадихан тръбата от гърлото ми.След малко пак започнаха да крещят да дишам, защото сатурацията ми падала, и ми дадоха да дишам нещо.След това казаха, сега ще ти изчистим влагалището и аз викам това пък какво е.... и като започнаха нещо много гадно нагоре надоло,а мен ме болеше, а не можех да мърдам , защото бяха ми завързани краката и ръцете.Облякоха ме и ме преместиха на носилката.И казаха честито проплака, момченце 3.500 .Име завеодха в една стая ,а аз виждах двойно, беше мн.гадно това да виждаш двойно.И след около 5мин. пуснаха мъжа ми и майка ми при мен и лекарката ми дойде с моето ангелче.Аз като го видях се разплаках и беше най-хубавото бебе, което бях виждала.Поговорихме си малко с майка и мъжа ми и след това пуснаха татко и леля.И след около час и нещо телефона , започна да ми звъни и да получавам смс

Та това е моето велико раждане.Искам само да кажа, че болката е адски голяма, но след като си видиш малкото съкровище, просто забравяш за нея.Аз през целия ден казвах за второ няма и да си помисля, но вече не съм на това мнение