Ей,вече сте в къщи!Суперррр!Да сте живи и здрави!

Ей Мими много се радвам че вече сте си удома нямам търпение да разкажеш как е минало всичко и естествено да покажеш този чакан юнак

мими,радвам се че вече сте си в къщи.Влез в ритъм и те чакаме за разкажче.....

Здравейте,
едно бързо разказче от мен.
На 25-ти сутринта в 4:30 започна да ме боли корема и тапата започна да пада. Казах на мъжо, той се развълнува, аз още повече. И така започна чакането. През целия ден имах контракции, но все още не беше време за болница. След като се върна милото от работа започнахме да засичаме. Стояхме с един лист и химикал и чакахме  Мен започна да ме боли по-силно, но контракциите все още не бяха през еднакъв интервал. След като засякохме болки на 5-7 мин., продължили повече от половин час грабнахме багажа и тръгнахме. В родилното отделение на болницата ме питат за какво отивам, а аз "Ами ще раждам". Прегледаха ме за разкритие и какво мислите - по-малко от 1 см.  Направиха ми запис на тоновете, оказа се, че контракциите не са силни и не са продължителни и ако искам може да се прибера и да чакам, или да ме приемат. Аз предпочетох да се прибера. Забравих да кажа, че беше 9 вечерта. Прибрахме се пак в къщи и от там започнаха по-силни болки, аз се превивах вече. Отново с листчето и химикала и записвахме. Контракциите станаха през 4 мин. и продължаваха 30 сек. Точно в 12 викам "Хайде, отиваме и оставам вече там, че се притеснявам". Приеха ме, направиха запис отново. Той показа, че контракциите са по-силни. А и мен ме болеше все по-силно. Когато отидох разкритието вече беше 2 см. Но с тия 2 см. си останах доста време. В 7 сутринта вече имах 4 см. разкритие, но контракциите бяха слаби. Сложиха ми система, за да се засилят. В 9 часа дойде моя лекар и ми пукна мехура, тогава разкритието беше 5-6 см. (не съм сигурна) От там започнаха адските болки, въпреки, че мен през цялото време ме болеше много, доста си повиках и попъшках. Само питах кога ще спре да боли, че не издържам повече. В 12 вече започнах напъните и в 12:55 след помощта на лекаря и акушерката на бял свят се появи нашето малко слънчице   Наистина в този момент забравих всяка болка и мъка. Чувството е неописуемо!
Моя разказ стана дългичък, съжалявам за което! Дори е малко отегчителен 

Миме нито е дълъг, нито оттегчителен.Ти си се помъчила почти цял ден, но важното е че малкия сладур ссега е при вас и ви радва вече.Много да ви радва вашето малко момченце 

Миме радвам  се че всичко е минло добре то няма как без болка както казват всички болката си заслужава 
Сега е време да ни го покажеш този хубавец

Разказът в никакъв случай не е дълъг и отегчителен! Напротив, важно е тези неща да се споделят, нали затова е форумът 

Миме, направо ми се доплака от написаното. Сега ти виждам и темичката. Много се радвам, че всичко е наред и гушкате малък бебо вече. И аз мисля, че това е най-голямото чудо на света. Честито още веднъж!

Разказът ти не е никак дълъг, а пък отегчителен - няма начин. 

Миме, разказа ти ни най-малко не е отегчителен, а за дълъг.. аз имах чувството, че мога да напиша цял роман за моето раждане 
С нетърпение чакаме да ни покажеш бебока 

Момичета, ето ни и нас http://www.snimka.bg/album.php?album_id=325936&pid=9785294  парола: baby

пу-пу колко е мъничък и сладичък, да ти е живо и здраво момченцето

Mime,много сте хубави,а малкия бонбон е толкова сладък и оформен ,браво.Пожелавам ви много ,много да ви слушка и да не плачка....