Здравейте сладурани,
и аз малко да се разпиша, че нещо напоследък само ви чета,ама хич не съм се отчитала...
Та вчера и онзи ден ходих на преглед, за да мерим тонове на бебка, щото нали вече сме в средата на девети месец....

Та в понеделник всичко беше повече от прекрасно... издадоха ми всички документи за раждане, там някаква си обменна карта, направление и т.н. и като легнах да я мерят, веднага й намериха тоновете и записа беше идеален- пулса 146, а бе всичко ОК!!!!
Та отивам аз вчера вечерта на преглед при доктора дето ще ме изражда, и той вика айде сега да мерим тонове... лягам аз на кошетката, слага той апарата на корема ми... и изненанда

.. тонове не се чуват...

Почва той да го мести по целия ми корем.... ами не и не..... нищо,ама нищо не се чува....

, не знам дали ще ми повярвате, че в този момент исках да умра на секундата...

...
та, разбира се почвам да си мисля- " вчера имаше идеален пулс, днес до последно преди прегледа я усещах да се движи... какво може да станало сега???? Докторът, разбира се през цялото време- " спокойно, ей сега ще я намерим къде е и защо се е разместила" а бе да- ама не...Накрая включи и видеозона, само и само за да види къде е....Та я откри, беше се разместила и залепила за гърба ми и за да й се чуват тоновете трябваше толкова силно да прилепим апарата за корема, че почти през цялото време го държах и натисках с ръка, за да не се губи сигнала...

Та така... момичета, не знам какво е да си майка реално, тъй-като ми е за първи път, а и всички разработки по темата, които съм чела, казват, че реалната, всеобхватната и всеотдайна любов идва след раждането и с течение на времето, но..... повярвайте ми ако това вчера дето изпитах не беше майчинска уплаха, не знам какво беше... но толкова безумно уплашена за части от секундата не съм била през целия си живот...

.. Но стига съм се оплаквала.... най- важното, че бебка е добре.. има равномерен пулс и така... сега пак съм много, много доволна
