20.03.2009 18:00
здравейте бъдещи булки 
въпреки, че моят годежен пръстен го получих на 18-ти октомври, имам чувството, че е било вчера. много съм щастлива, беше много неочаквано. искам и аз да спедля радостта си с вас за бъдещатата сватба 
която ще е на 2 Май.
Моят бъдещ съпруг
е от по притеснителните, и предложението му въпреки това си беше доста романтично. трябваше да излизаме с приятели на механа, а той през цялото време ходи след мен и ми се моли да се нагласй по-бързно, защотото искал преди това да сме пиели по нещо някъде само 2-мата. аз категорично отказвах, защотото така и така ще излизаме, защо и преди това да ходим на друго заведение и умишлено се опшитвах да съботирам това негово желание, като се бавех с грима и тоалета, но уви, не се забавих достатъчно и трябваше да излезем по-рано. и така отидохме на едно по-тихо и приятно заведение и той порча бутилка червено вино и аз му викам, добре, за какво ни е сега, след 40 минути имаме среща с приялите как ще го изпием и той ми казва, спокойно не се притеснявай, и така донесоха ни виното и останахме сами и той започна да заеква, да се поти да се черви и накрая събра сили и ме попита ще се омъжиш ли за мен. аз не очаквах......той извади кутийка във формата на сърце и ме попита пак, а аз викам"Да бе да.....ти се майтапиш" и той отвори кутийка и така разбрах, че наистина е сериозен и естествено казах ДА. сега тече трескава подготовка за сватбата, защото остана малко, а няма да е никак малка, надявам се всичко да е ок. прилагам и снимка на пръстена си, защото както казах, много съм щастлива! 
въпреки, че моят годежен пръстен го получих на 18-ти октомври, имам чувството, че е било вчера. много съм щастлива, беше много неочаквано. искам и аз да спедля радостта си с вас за бъдещатата сватба която ще е на 2 Май.Моят бъдещ съпруг
е от по притеснителните, и предложението му въпреки това си беше доста романтично. трябваше да излизаме с приятели на механа, а той през цялото време ходи след мен и ми се моли да се нагласй по-бързно, защотото искал преди това да сме пиели по нещо някъде само 2-мата. аз категорично отказвах, защотото така и така ще излизаме, защо и преди това да ходим на друго заведение и умишлено се опшитвах да съботирам това негово желание, като се бавех с грима и тоалета, но уви, не се забавих достатъчно и трябваше да излезем по-рано. и така отидохме на едно по-тихо и приятно заведение и той порча бутилка червено вино и аз му викам, добре, за какво ни е сега, след 40 минути имаме среща с приялите как ще го изпием и той ми казва, спокойно не се притеснявай, и така донесоха ни виното и останахме сами и той започна да заеква, да се поти да се черви и накрая събра сили и ме попита ще се омъжиш ли за мен. аз не очаквах......той извади кутийка във формата на сърце и ме попита пак, а аз викам"Да бе да.....ти се майтапиш" и той отвори кутийка и така разбрах, че наистина е сериозен и естествено казах ДА. сега тече трескава подготовка за сватбата, защото остана малко, а няма да е никак малка, надявам се всичко да е ок. прилагам и снимка на пръстена си, защото както казах, много съм щастлива! 
Което не ми помрачава щастието де, поне имам идиотска история за внуците 
Много мерак ми беше да ми стане и да не се наруши романтиката на момента, и го напъхах по чудодеен начин, ама послееее.... 
Според мен няма лошо, че ти си си го избрала, аз също направих така с моя.
! Пръстенчето се оправя, важна е емоцията! И моето по размер хич гоняма, но е в другата посока и сега си го нося на палеца. Не ми се смалява, защото знам, че при бременност пръстите МНОГО надебеляват и не се смаляват след това, така че са излишни упражнения (живот и здраве 
) Пък и моето си съображение, че се обичаме каквито сме и няма да се опитваме насила да се променяме 
