⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Щастливият брак през 21 век



  ... или за успешното съжителство във века на криза на семейството.
2 септември 2008, здраве.bg

В днешни дни по-младите не са чували, а останалите вече са позабравили марксисткото определение за семейството като “основна клетка на обществото”. Независимо от това все повече двойки живеят заедно без да сключват брак. Узаконяването на съжителството все повече губи своята актуалност, а функциите на семейството, така важни преди век, напълно изгубиха своята състоятелност.

Обединяването заради... икономически съображения
Днес почти всеки възрастен човек независимо мъж или жена е способен за изхрани и себе си, и своето дете. Възпроизводството е все по-съмнителна цел на семейния съюз, особено като се има предвид колко много са бездетните семейства.

От друга страна пълноценен сексуален живот може да се постигне и без за се прибягва до “помощта на брачните окови”.

Последователно изчезнаха всички цели, заради които съществуваше традиционното семейство. Песимистите и прагматиците категорично подчертават, че институцията семейство вече е умряла, а всички вече създадени семейни двойки съществуват по инерция и навик.

Но може би семейните отношения предлагат и някакви плюсове, които убягват на песимистите?! Например семейното щастие.

Социолозите първи се опитаха да установят от какво се гради семейното щастие, по-точно стабилността и успеха в семейните отношения. Но повечето социологични изследвания се оказват доста неудачни – те дават оскъдна информация, основана на количествени данни.

Интересно изследване е проведено от Джон Готмън, който в продължение на 10 години е наблюдавал около 700 млади семейни двойки. Целта на неговата работа е била по редица външни признаци да определи колко здрав може да бъде брачният съюз. Готмън е записвал интервюта с двойките и техните спорове по въпроси, засягащи и двете страни. Изводът - важно се оказва не това колко време съпрузите спорят, а как те се държат по време на конфликта.

Първите кандидати за развод според Готмън, след 1-2 години брачен живот, са тези двойки, които общуват помежду си с много критичност...
... , негативност и злоба. Втората вълна на разводите е след 7-10 години брачен живот. При тези семейни двойки няма негативни отношения, но няма и позитивни: няма усмивки, хумор, нежност. Кои остават? Тези, които са успели да установят топла емоционална връзка, умеят да премахват напрежението помежду си и с хумор да се справят с проблемите.

Според други изследвания, двете устойчиви характеристики на брачните отношения са приятелството между съпрузите и взаимната симпатия. За хармоничните двойки са характерни ясни граници между родители и деца, привързаност и уважение, търпимост към чуждата свобода, способност да се приемат загубите и готовност за промени.

Семейният брак не е снимка в рамка, а променливо партньорство, в което и на двамата се налага да решават определени задачи, но и получават награда за своята готовност.

Според повечето психолози, брачните (и не само) партньори трябва да умеят няколко най-важни неща:
- да се разграничат от опита на родителското семейство, от опита на евентуалния си предходен брак, да създадат своя уникална общност и да осъзнаят нейната самостоятелност и уникалност;
- да постигнат пълноценни сексуални отношения, да се откъснат от детските си страхове и наложени шаблони;
- да умеят (като семейство) да се противопоставят на житейските несгоди, да преодоляват ударите на съдбата и благополучно да преживяват кризите - и външните, и вътрешните;
- да получават един от друг емоционална подкрепа и да чувстват, че семейството е “най-безопасната територия на света”;
- да създадат в семейството си безопасно пространство за изразяване на гнева и конфликтите - с други думи да не се страхуват, че поради изразяване на недоволството партньорът ще поиска да се разделят;
- да запазят “двойното виждане” за партньора: от една страна да го приемат такъв, какъвто е наистина, а от друга – да запазят (но без съжаление) спомена за романтичния му образ.


Източник
Хубаво заглавие, а негативизъм в вътре... и лош предвод - предполагам от руски. Единствено ми харесват последните два абзаца, което ме кара да си мисля, че "авторът" е събрал еклектично няколко материала.

Функциите на семейството не са изгубили своята състоятелност.  Може би се има предвид, че функциите на брака са изгубили своята състоятелност? Защото семейство и брак са две различни неша. Ама то и функциите на брака не са загубени, ами в още по-голяма сила си важат днес. Това, че много хора не ги отчитат, е друг въпрос.  Бракът предоставя на страните в него сигурност и права - улеснява и закрепва в по-голяма степен създаването на правна връзка между родители и деца при раждането, предпоставка е за данъчни облекчения и материални помощи в различни случаи, предпоставка е за осиновяване, предоставя процесуални права на съпрузите, както и защита при разрив в отношенията им, осигурява наследствени и пенсионни права в случай на смърт и т.н. и т.н. и т.н.

А в статията нещата са сведени до това, че хората не се женели, защото вече можело да правят секс и без брак и защото вече нямало нужда децата им да копат по нивите. Колко лаишко.

Връзката между двама души - любовта им, желанието за деца, личните отношения помежду им,  не стои на една плоскост със сключването на брак. А пък авторът на статията смесва механично двете понятия и после си прави на тази база умопомрачителни заключения - всички семейни двойки в момента съществували по навик и инерция?! Веднага си представих жена с ролки и по халат и до нея мъж със скъсан потник. Последно като гледах себе си и други познати женени - не са точно така нещата.

:-)

Да, темата добре се е получила... е аз ще продължавам да повратям, че важно е любов да има.. :)
Да, на първо място е важно любов да има, но любовта не трае вечно, хубаво е да има и доверие, разбирателство, компромиси, приятелство, за да се съхрани връзката. Иначе според мен любовта трае няколко години и след това идва навика, и това дали има какво да си говорите, дали има какво да ви свързва, общи интереси, дали правите усилия да съхраните пламъка и т.н.
Любовта наистина е страшно важна, но за съжаление понякога просто не е достатъчна..