Наскоро четох някакви статии за следродилната депресия и ми стана интересно. Някоя от мамите минала ли е през подобно нещо? Какво е чувството? Колко дълго трае?
Или според вас всичко е на психологическа основа и зависи от нагласата?

До колкото знам  , след раждането при някои жени нивото на един от хормоните , не помня кой точно, пада и предизвика смущения в настроенията.

Като се сетя как беше при мен след раждането и ми става смешно. Незнам дали може да се нарече депресия , но като се прибрах вкъщи всичко можеше да ме разплаче. Цяла седмица все за нещо си плачех аз. Особено като погледнех малкото човече и... Едно мило ми ставаше.   Продължи само седмица слава Богу, но хем ми беше смешно, хем надувах гайдата и за най-дребното нещо. Иначе аз си казвах "Каква ти следродилна депресия? При мен такива глупости няма да има!" и т.н. Да ама не - и мен не ме подмина.

Определено има депресия аз си мислех, че като знам за това ще го избегна ама не стана така още в болницата само като ми идваха на свиждане и се почваше ред сълзи ред... а особено вечер като си лягахме  и ставаше тъмно и тихо и си сам с мислите си е още по - тежко Като се прибрах отново без причина почвах да плача дори като съм сама, отделно ставаш и доста раздразнителен
Милото много ми помогна, че ми влезна в положението и ме успокояваше 
Не знам да има рецепта как да го избегнем

При мен депресия незнам дали е имало, мисля че е малко силно казано. По скоро изпитвах носталгия към всичко това което няма да е същото вече. Как татито ми галеше корема и му говореше, как лежахме двамата на земята и гледахме как корема ми се мърда. Когато се прибрах в къщи ми стана мъчно като сложих старата си блуза, а тя се оказа невероятно празна
Е да, наистина съм се чувствала някак си странно и ми е било трудно, но сега като се замисля нещо не си спомням.

Може и да има нещо като депресия но на мен не ми остана време да я усетя.На втората седмица след ражданетто доиде свекърва ми да "помага" И като се почна едно чистене и готвене всеки ден та до сега, щото наща баба спи от 22.00-10.00 сутрин после от 13.00-17.00 и една и съща манджа не яде .Та трябва да и се готви да и се дига да и се слага да се разхожда дете и още 100 неща та така не ми остана време да усетя какво е това "след родилна депресия.Отглеждам си една баба и едно бебе и си свиркам а сигурно ще почивам когато му доиде времето

Цитат на: digita в 06.10.2008 22:49

При мен депресия незнам дали е имало, мисля че е малко силно казано. По скоро изпитвах носталгия към всичко това което няма да е същото вече. Как татито ми галеше корема и му говореше, как лежахме двамата на земята и гледахме как корема ми се мърда. Когато се прибрах в къщи ми стана мъчно като сложих старата си блуза, а тя се оказа невероятно празна
Е да, наистина съм се чувствала някак си странно и ми е било трудно, но сега като се замисля нещо не си спомням.

Диджита, много точно казано! И аз изпитвах носталгия по този начин Иначе и аз уж нямах никакво време за депресия, но да ви кажа хич не ме подмина! 

Аз не мисля, че съм имала следродилна депресия. В болницата ми беше малкоо гадно, защото по време на целия ми престой бях сама в стаята (така и не настаниха друга родилка при мен), въпреки че точно за да не съм сама не исках да съм във ВИП стая.  Другото гадно беше, че свиждания нямаше и се гледахме само през прозорците с тати и който е дошъл да ни види, но аз го знаех това и един път се разплаках, когато мъжа ми си тръгна, но защото ми беше мъчно. Една позната каза, че постоянно плачела и тя незнаела защо, но не можела да спре и после всичко минало. Аз постоянно се настройвах така, че да не мисля за негативни неща и да се грижа сама за Жорко, за да ми отнема цялото внимание! 

малко да побутна темичката. Изглежда аз май 5 месеца по-късно изпадам в следродилна депресия и то доста силна. Не съм ходила на лекар , защото ще ми дадът някакво лекраство , което означава,че ще трябва да спра да кърмя, което не е опция за мен. Някоя от вас минавала ли е през подобно нещо и как се е справила?

Мири пробвай с хомеопатия и най-вече есенциите на Бах. За моя радост не съм се сблъсквала със следродилна депресия, но имах такива моменти преди да родя и хомеопатията ми помогна до голяма степен. Опитай и среща с психиатър (психоаналитик или както там се казва). 

Miri, аз минах през нещо такова около четвъртото месече на детето. Не знам дали беше депресия, малко не си падам по самодиагнозите и силните определения... за всяко нещо да има етикет. Бях избухлива, ревлива, нервна... всички ми бяха криви, съвсем дребни неща ме изваждаха от равновесие. Ако това е следродилна депресия, значи съм имала такава. Първите два - три месеца след раждането не съм имала такива състояния... бях много мобилизирана и дори не лягах следобед... имах някакъв адреналин и ме държеше. Но като почна да расте бебето и почна да спи по-малко, а е твърде малко да го заиграя с каквото и да е, лесно се разплакваше и плачеше МНОГО силно, направо се дереше, огладняваше много бързо и режимите ми все пропадаха... все гледах часовник... не защото съм привърженик на стриктен режим на тримесечно бебе, а защото се тревожех как може час и половина след хранене да е гладен пак... стига ли му кърмата... гладен ли е изобщо. Беше зима тогава и не можехме много - много да излизаме, а и докато го увия и оправя... минава един час, разходката никакво удоволствие не ми доставяше. Сънят не ми стигаше, а Бо тогава заспиваше доста по-късно от сега и бях МНОГО изморена и ми липсваха вечерите с мъжа ми, когато си говорим за изминалия ден. Как се справих? Отчасти времето минава все някак и нещата влизат в някакви релси. Също така майка ми идваше за по няколко дни и започна да идва жена за по няколко часа два - три пъти седмично, за да мога аз да ида до банката, до химическото, каквито задачи имам, и това много ми помагаше и ме разсейваше. При мен лично депресията дойде с умората след първоначалния взрив от енергия, който имах. По лекари не съм ходила и много-много не съм споделяла, защото хич не обичам акъли тип "О, то сега почва трудното, пък ще видиш като проходи" - не че не е вярно, просто не ми помага. На мен лично ми помогна най-вече малкото време за почивка, което успявах да си намеря.

Малко ми е объркан поста, но бързах да напиша.

имаше и при мен, но гледах да се ангажирам с повече неща, за да не се окажа в омагьосан кръг

Аз имам един въпрос извън темата просто търсих и не видях подходящо място да попитам.Малко е глупаво но...Опасявам се като ни се роди бебенцето как да го гушна та те са толкова мънички страх ме е че ще го "счупя"или ще го изпусна не знам как да се абстрахирам от тези въпроси моля ви помогнете по някакъв начин 

И аз преди да родя имах същите опасения - дали ще успея да й придържам главичката, дали няма да й направя нещо на малките крехки ръчички и краченца...
След като родих, обаче, нещата постепенно си дойдоха на мястото. А и малките човечета не са толкова крехки и чупливи, колкото изглеждат на пръв поглед!  Можеш спокойно да я вземеш в ръце! 

То е така ама шубето си е голям страх.С брат ми нямах никакви проблеми нито с големия нито с малкия и двамата ги гушках на поразия ама това си е моето