Момичета, блягодаря ви за отговрите. Наистина ще последвам съвета ви и ще се опитвам да се изясня със себе си какво точно изпитвам - знам, че е обич, но не знам дали е достатъчно за цял живот. За сега ще изчакам.

А относно цените, просто съм така от малка - ако ми дадат три рокли без въобще да виждам етикетчетата им, винаги ще избера най-скъпата. Може да е добър вкус, може би вроден снобизъм (  ) но такава съм си.

Пожелавам на всички да получат каквото искат

Може да се видим след време в другите теми, ако наистина разбера, че е той!

До скоро и весели сватби на всички, на които им предстоят.

Момичета, не знам дали се замисляте какво са форумите, но за мен това, което открих тук сред вас - въпреки че не се познаваме - е повече отколкото всяка приятелка или психолог не можеха да го направят. Приятелката, защото е емоционално свързана в приятелство и с гаджето ми, и с мен, а психотерапевта - защото не винаги знаят какъв точно е проблема.

Говорехте ми за празнота и как съм я замествала с материални неща. Да, рутината ме беше стреснала и аз направих най-смелата крачка в живота си! Зарязах въпросния човек и до вчера живяхме разделени. Той искаше да се върна, но аз му обясних честно и просто "Не знам дали те обичам". Може да е клише, или честност, но тови си беше истината.

Искам да ви кажа, че от момента на раздялата до сега (цял месец) усетих най-големия ад, болка и наистина разбрах какво е празнота. Това беше живота без НЕГО! Не без някой, а без Него! Сгушвах се във възглавници, а не до прекрасния му парфюм, нямаше кой да ми разтрива гърба (имам схващане), нямаше на кой да приготвям кулинарните си специалитети. Едно старо гадже се появи в живота ми, но докато бях на среща с него, само си мислех за моето мило и как го превъзхожда милиони пъти като мъж и личност, въпреки че няма парите на екса. Защото то си е моето бебче и аз съм неговото и не бива да си усложнявам живота с такива тийнейджърски лутания и терзания (тежка форма на латино сериалите).

Та, мили дами, благодаря ви за всичко. Наистина не искам да избързвам, но искам да кажа, че така си доказах, че той е за мен! Той е моят Той  . Все още харесвам красиви рокли и Шератон, но по дяволите да върви, искам си моето бебче. Вече сме пак заедно и не мога да ви опиша колко съм щастлива! Не ме интересува сватбата не е важна, просто си го искам него.

за всички вас!

Дано от тук нататък всичко върви гладко при вас Много слънце и любов.
А когато стигнете до сватбата знаеш, че можеш да разчиташ на всички тук във форума.

Хей Снежанке, аз едва сега прочитам темата ти. Искам да ти кажа, че искрено се радвам за теб - решението до което си достигнала е едно от най-важните в живота на една жена!!!!

snowhite, радвам се за теб, най-вече защото си изяснила за себе си какво наистина искаш  Дано отношенията ви занапред се развиват все така добре!
Докато четях предишните ти постове исках да ти дам пример с моя приятелка, която има гадже, за когото твърдеше, че не изпитва "ученическа" любов, пепруди в стомаха и т.н., но сега тя е по-привързана към него както към никой друг. А и той е прекрасен човек и й помогна страшно много в живота и я подкрепи в тежък за нея момент. Това е просто пример как могат да се развият отношенията и как любовта "от сериалите" не е критерий.
Но след последния ти пост виждам как ти много добре си ги осъзнала тези неща, и че твоята любов е не по-малко красива и вълнуваща. А и на вас нищо не ви пречи да направите блестяща и забележителна сватба. Всички жени си мечтаем за това 

Благодаря ви, дами.

Определено, когато се зададе сватбата, ще знам къде да търся помощ.

Мила Snowhite,

Едва сега виждам коментарите. Знаеш ли колко си приличаме? Ето ние ходехме с моето гадже 6 години, преди да ми предложи. Направи го и сега си имам и прекрасна рокля на Проновиас - е, не е за 5000 $, а е за 2500$, но можех да си позволя и по-скъпа, дори и от по-евтините модели на Ели Сааб от същия бутик на ул. "Оборище" в София. Годежният ми пръстен е със зелен диамант (0,75 Кт), също не е 1Кт, но камъкът е рядък. Бъдещият ми съпруг печели много добре, аз също. Не виждам защо трябва да се примиряваме с по-малко, след като можем да си го позволим. Това е стандарт на живот. Естествено, не съм някоя богаташка, но никога не ми се е налагало да бъда лишавана от нещо, което желая. Все пак не ссъм била и капризна, а винаги много съм учила и работила. Аз също не съм лудо влюбена в моето мило, обичам го, липсва ми много, ако не е до мен, но не съм чак лудо влюбена. Не е и необходимо. Това се нарича, скъпа моя - "контрол на чувствата". Ние не го упражняваме този контрол, просто сме си такива. Всичко в този живот трябва да бъде по-умерено. Много се радвам, че нещата при теб са се развили добре, ето това е доказателство, че момчето е за теб. Обичайте се и се радвайте на живота. И щом искаш красива и скъпа рокля и скъп пръстен, не виждам каква е причината да ги нямаш. Разбира се, че такива трябва да бъдат.   

Аз "контрола на чувствата" го наричам "примиряване"...

мила снежанке,
радвам се, че си успяла сама да достигнеш до своя отговор;

споделям мнението на съформките, че бурната любов е до време;
след това идва времето на обичта, уважението и разбирателството;

хубаво е, когато човекът до теб ще ти купи лекарствата, когато имаш нужда и не можеш сама, ще ти държи главата, когато си болна и повръщаш (това са примерни неща);

защото в тези моменти лустрото, каратите и пр. нямат никакво значение;
много важно във взаимоотношенията мъж-жена е взаимното уважение;

компромиси винаги ще трябва да се правят,
и по-добре да са в едната нула от цената на роклята (образно казано), отколкото с неуважението на даден мъж към теб!!!!

Мила snowhite, никой форум не може да ти каже какво се крие в сърцето ти, и се радвам, че си взела решение, което е в хармония с теб. Това, че имате добри финансови възможности не бива да те обърква, защото всеки има право да е щастлив, нали така?
Трябва да кажа, че моята сватба беше по-скоро скромна, отколкото пищна, че годежният ми пръстен не е диамантен, дори и златен не е, че докрая все бързахме да свършим нещо, защото не ползвахме сватбена агенция и какво ли още не... Но това няма никакво значение за мен и не смятам, че което и да е от тези неща е компромис. Първо, защото съответства точно на нашите възможности, останалото ще е изхвърляне - лишенията после няма да ни направят по-щастливи. И второ... Ами просто нито едно нещо, което зависи от пари, не помрачи настроението ни в този ден.
Човек сам си определя компромисите. Бъди щастлива от хубавите събития, които ви предстоят, и направи най-прекрасната и единствена твоя сватба 

Цитат на: gostenka_82 в 26.11.2008 12:04

мила снежанке,
радвам се, че си успяла сама да достигнеш до своя отговор;

споделям мнението на съформките, че бурната любов е до време;
след това идва времето на обичта, уважението и разбирателството;

хубаво е, когато човекът до теб ще ти купи лекарствата, когато имаш нужда и не можеш сама, ще ти държи главата, когато си болна и повръщаш (това са примерни неща);

защото в тези моменти лустрото, каратите и пр. нямат никакво значение;
много важно във взаимоотношенията мъж-жена е взаимното уважение;

компромиси винаги ще трябва да се правят,
и по-добре да са в едната нула от цената на роклята (образно казано), отколкото с неуважението на даден мъж към теб!!!!

  Това  и всички останали мнения на момичетата са истината от живота ! И когато прочетеш цялата тази тема ,която е прекрасна си даваш сметка какво искаш и какви са чувствата ти към половинката до теб ! Рядко се замисляме във забързания живот ,но е хубаво че от време на време се спираме и осъзнаваме какво имаме или какво сме изгубили !