04.10.2008 11:38
Днес деня е прекрасен, слънчев топъл за този есенен октомври.... Пожелавам ви най - прекрасните, слънчеви и топли дни от сега нататък... Обичай те се и се веселете многоооооооо....





Всичко беше неописуемо прекрасно. Все още не мога да си събера мислите, за да опиша подробно, а и минавам набързо. Довечера ще отваряме подаръци. В къщи е пъъъъъъъълно с цветя. За толкова много слънце не съм си и мечтала. Много много съм щастлива. Ще качвам снимки по- малко в следващите дни. 



, много са красиви, наистина 
, семеино разбирателство и къща, пълна с детска глъч.. 

"Ние най-важното не направихме, булото не изгладихме..." Давай набързо с ютията направо върху него, та се справихме. Тя майка ми доста време си остана така панирана и притеснена, че се наложи аз да я успокоявам, а не тя мен. От там на фризьор. Кумата вече беше там с ролки на главата. Почнаха ме и мен
Общо към три часа отиде цялото сушене, навиване, закрепване на кока и булото с милион и една фиби (не ме питайте после как ги махнах
). Дойде и гримьорката, от която съм супер доволна. Направи точно това, което исках- в кафяви естествени тонове без да е много фрапиращо. Тя ми предложи да сложи изкуствени мигли- аз "не, ще приличам на фолкдива, не искам такива глупости", обаче момичета в салона като скочиха и те - "слагай, слагай" и аз се навих.
Реално след един час бях забравила за тях и не ги усещах изобщо. От там в 12 чичо ми трябваше да дойде да ме вземе от салона и му звъня да ми каже къде е и той "Тук съм на ъгъла, идвай". Отивам аз няма никой, звъня пак "Къде си? "-"Ами тука съм". И почвам аз да махам ако е наоколо да ме забележи обаче никаква реакция. И аз нагримирана с прическата и булото на главата седях да го чакам 15 минути, че той на друг ъгъл се оказа. А колите почнаха да ми свиркат като ме виждат с було, хората ми махат. Голям майтап.
И от там газ
да се обличам, в апартамента вече пълно с гости от моя страна Облякоха ме и седнах да ги чакам. Чухме свиркането от вън. Кумата влезе първа- прекрасна, с още по-прекрасен букет за мен
Забули ме. И се почна голямата борба на вратата. Първо им подадоха за майтап една маратонка на братовчед ми 48 номер.
Никога нямаше да я напълнят. За 38 лева ги пуснаха. И после Теди идва при мен стъписан, притеснен. Аз нали бях с було и не може да ме целуне и се чуди какво да прави, хванал ме за ръчичка и само повтаря "много си хубава'. А аз през цялото време се хиля като зелка, супер щастлива. И после малко снимки. Малките шафери бяха супер сладки.
Тръгнахме към ритуалната зала. А то навън едно слънце
Прекрасен ден. Направо се сбъднаха всичките ми мечти.
Но ще гледаме на видеото после.
Мислех, че ще продължи по-дълго, а то след 3 минути ме попитаха, дали съм съгласна и аз доста високо "Да", после и Теди да ме надвика още по високо "Да". Гостите се позасмяха отзад на нашия хъс и категоричност. Разменихме халките, повтаряхме си клетви "Аз, Наталия ще бъда с теб Теодор и в добро и лощо..", нещо подобно, но и това не помня съвсем точно. После ми вдигна булото и ме целуна
Шампанското не знаехме, че трябвало на екс да се пие и само по една глътчица, и ни казаха "до дъно". Аз втория път като взех чашата така ми трепереха ръцете, че замалко да се олея.
АЗ настъпих младоженеца (кумата ми напомни като тръгна тя да се подписва). Подадох си крака под роклята и го настъпих, но той май не усети, а и никой не реагира и аз втори път ама направо му смазах крака. И тогава вече чух коментари отзад.
После цветя цветя цветя.....
поздравления, прекрасно беше. От там отидохме да се снимаме пред президенството и музея. Надявам се че са станали хубави снимки, защото беше слънчево, а на фонтана се образуваше дъга. Шаферките и те сладурани тичат след нас. Едни японски туристи като ни видяха, почнаха и те да ни махат да ни снимат
. Много весело беше. От там замалко да закъснеем за църквата....



Довечера ще понапиша за цътквата и танците в ресторанта 

