Добре дошла на малката принцеса  Чакаме с нетърпение да разказваш, когато малката ти даде възможност 

Дени и Преси, добре дошли и от мен!!! И аз се нареждам при чакащите разказ!!! Много е сладка малката принцеска!

Ейй кой бил тук. Дени малката е като бонбонче мъничка и сладичка  Нямам търпение да разкажеш как е минало всичко 

Голяма е сладурана и как само си кротува 

Здравейте от нас.  Ето го и нашето разказче:
Приеха ни в болницата в събота /06,12/. Там ме следяхал На визитацята в понеделник д-р Дяволов ме прегледа и тогава точно ми падна и тапата. Разкритието беше 4 см. Като каза на акушерката  „Сваляйте я в родилното” направо се шашнах. Не можах да повярвам, че времето е дошло.
Родилното беше на 3-я етаж. Там не е ремонтирано и не изглежда добре… дори е малко плашещо Но акушерките, докторите, дори и санитарките бяха много учтиви.  Свалиха ме към 10,30 ч. Нямах никакви болки. Докторката ми каза да се разхождам. Така и направих. Обиколих отделението сигурно 20 пъти.  Като си легнах обратно в леглото водите ми изтекоха. Беше към 16,30 ч. Разкритието беше 5-6 см и тогава започнаха и контракциите. В началото бяха поносими, но един час по-късно имах чувството, че няма да издържа на болката. Чак в един момент започнах да съжалявам, че не си избрах секцио. Таткото чакаше в коридора през цялото време. Виждах го през прозореца и това малко ме успокояваше.

И така продължих с контракциите до към 20,00 ч. тогава ми включиха някаква система. Дойде акушерката, при която си бях избрала да родя. Беше голям професионалист. Говореше ми, държеше ми ръката, казваше ми какво точно да правя. Стараех се да изпълнявам всичко въпреки болката. После дойдоха и напъните и влязох в родилна зала.  Не можах да напъна достатъчно и по едно време започнаха да падат тоновете. Тогава се намеси д-р Кютукчиев. Сряза ме малко отдолу, а д-р Апостолова ми помогна като с ръка ибутваше беба навън. Въобще не усетих кога е излязла. Повече ме болеше от контракциите. Само в един момент погледнах и я видях – тя беше вече на бял свят. Беше цялата бяла и плачеше. Не мога да опиша какво точно беше усещането. Такъв облак от емоции – щастие, радост, любов… това беше като някакво чудо. Малкото същество излезе от мен. То си беше моето бебче. Дадоха ми я да я гушна и после започнаха да ме шият. Разминах се само с 3 външни и няколко вътрешни шева… не знам точно колко.
После ме оставиха за 2 часа в коридора на системи. Извикаха таткото да види бебка и после постоя малко при мен. Изчака докато ме качат на 12-я етаж. Остави ми багажа и си тръгна. Беше към 23,00 ч. Дадоха ми Преси и ми показаха как да я кърмя. За щастие тя зясука веднага. Цяла нощ не можах да мигна. Гушках си я и я гледах. Можех да стоя с часове и само да я няблюдавам. Тя беше толкова малка и беззащитна. Очите ми се насълзяваха от умиление.  Това беше най-прекрасния ден в живота ми.

Това е снимка от болницата 

Дени много хубаво разказваш така умилителни ми стана радвам се че всичко е толкова хубаво на края пне мога да си представя наистина какво е чувстото но със сигорност ще е нещо което неможе да се обясни с думи а само да се испита
Много е сладка Пресито браво

Тук вече сме си вкъщи  
Това кученце е един от първите ни подаръци

Ето и една прясна от днес 

И последно

Дени - много е хубавка Преси пу-пу !!! много добре сте се справили и двечките !!!! развълнувах се от разказа ти !!!! като знам, че и нас това ни чака !!!!

Дени, насълзиха ми се очите докато четях за първите емоции, когато си видяла малкото ангелче  Дай боже всички да изпитаме тези емоции...

Олеле, каква красавица. Пу пу
Направо като я гледам и ти завиждам благородно, а у мен се надига огромно желание още сега да си направим едно бебенце с мъжлето. Толкова е хубаво да си майка по твоите думи.
Нацелувай малката и не спирай със снимките...