Ето ме и мен!!!! Толкова е хубаво да си вкъщи!!!!
Много благодара момичета за хубавите пожелания!!!! 
От днес сме си вкъщи и съм ного доволна. Пребиваването в болницата продълже по-дълго от предвиденото, но се надявам, че вече всичко да е наред. Сега използвам възмоността да пиша, защото майка гледа Крис. Не съм спала от три дни, че бебо или е гладен или е преял. Нещо още неможем да се свикнем. Сега ще ви разкажа как мина всичко.
В петък на 05.12 постъпих в болницата, в патологията. По-документи пренасях 3 дни, но всъщност си бяха повече. Имах контракции на по 10 минути, но само това и без сериозна болка. Всичко беше ок, докато на 07.12 през ноща се събудих с по-сериозни контракции на 5 минути, но си търпях до сутринта за мерене на тоновете. Отивам при сестрата и я питам, а тя ми вика "Ми ти си много усмихната, значи не те боли, като станат на 2 минути се обади". Ама аз се обадих на моя доктор и той ме прати на преглед при дежурната лекарка. Оказа се, че нямам разкритие никакво, но контракции сериозни. И като започнаха да ме питат дали съм взимала някакви хапчета за контракции, а аз и понятие си нямам за какво става на въпрос.
Дойде да ме прегледа моя доктор, и той също ме пита дали не съм взимала хапче.
Той ми направи ръчен преглед и се опита да отлепи мехура, но дотам. Едвам не припаднах от болка на магарето. Каза доктора да се разхождам и да се обадя ако има нещо ново. В 18ч. ми направиха запис на тоновете, като много трудно ги хващаха, но акушерката беше заета и не седеше с мен, а аз гледам на апарата, че падат по-време на контракции. И като я попитах, тя чак тогава обърна внимание.
Пак ме пергелда дежурната и каза, че не е добре. Дойде моя лекар, тушира ме и айде долу в родилна зала. Вече беше към 20:00ч. В родилната едно момиче много се мъчеше, аз легнах и като започнах да си лафя с акушерката
, а докторите седят на апарата и викат - кажи като имаш контракции. Аз болки имах, но не чак толкова силни. Решиха да ми пуснат система и в след няколко минути се сринаха тоновете. От там само ме дигнаха и акушеркаат ми каза, че ще ми правят секцио.
Ей тогава много се уплаших, от упойката треперех на масата като лист, бебчо много бързо го извадиха. Само чух "Ау това е много голямо, как си го носила." И като се събраха да го гледат, а един доктор вика 4200, ама топките само са му 50гр. Много им беше весело, а ма мен ми се беше схванало ченето и не можех дори името да му кажа. Показаха ми го и успях да го целуна. Позаказа ме и на мъжа и той ми се разплака като ме видя, а аз само успях да кажа "Вода"
. От там вече беше ад, в реанимация цялата нощ. На сутринта се събрахме една група и като му дръпнахме една говорилня.
Във вторник успешно станах и се разходих да взема сведение за бебето. Но ме върнаха, за да се местя в отделението. И тамън се премести и идва една докторка и ми казва, че бебчо е на системи и няма да ми го дадат. Отидох да го видя и се разплаках, много ми беше тежко. Три дни ревях по коридорите
, неможех да се осъзная какво става. Голям стрес изживях. В петък ми го дадоха и немога да ви опиша щастието, като видях количката с неговия номер, защото чаках в коридора.
От тогава сме заедно и се борим с храненето. Той си е лаком, а докторите казаха някаква мярка, която хич не ни отърва и все сме си гладни. Кърма почти нямам, явно всичките емоции, които преживях си оказаха влияние. Сега незнам какво ще правим, утре ще дойде педиатърката и ще каже. За мен сега е най-важно той да е добре. Голяма е душичка, сега ще пусна снимки на линка.
