05.12.2008 20:29
Привет на всички искрено ви благодаря за прекрасните пожелания целувки от мен и Крис 
Вики извинявай, че не съм ти писала толкова бях шашната че изобщо не съм разбрала че не съм ти отговорила

Да разкажа как мина всичко:
Та както сте знаете отидох за запис на тонове и влезнах да раждам
имах контракции но бяха безболезнени и не им обръщах внимание обаче се оказа че не били случайни. Видяха записа сестрите и се обадиха на Диков да дойде да ме прегледа, бях с 3 см. разкритие и по време на прегледа ми изтече тапата. Направо си ме приеха
сега ми е много весело ама като се сетя как се шашнах и
в предродилна зала бяхме с още едно момиче която седеше от часове да чака пълно разкритие и много я съжалих близо 24ч. имала контракции и то доста силни и никакво разкритие....казах си че аз ще родя по-бързо и няма да се шашкам, е не стана баш как си го представях ама нищо. В 18:00ч. бях с 5см. и ми пукнаха мехура, оказа че на бебо водите са зеленикави и много се изплаших
тоновете му бяха чудесни но все пак се притесних дали всичко му е наред. реших че няма да искам упойка и обикалях коридора с банката окситоцин да чакам пълно разкритие. В 19:00ч. вече съм имала около 7см. разкритие и вече болката беше нетърпима и то по-скоро не от самата болка а от дългото време която я търпях. Вече не издържах и повикха анестезиолога да ми сложи епидурална.....само да кажа че доктора беше страхотен много съм доволна: д-р Василев
в 21:00ч. се почувствах като на 7-то небе нищо не усещах и живота беше по-лесен!!! Вървях из коридора и сестрите се шегуваха, че съм направила пътечка
около 23:30 вече имах пълно разкритие и почнаха адските напъни и вече упойката я намалиха за да имам чувствителност....да ама не малкия ми мъж не искаше да излиза изобщо главата му беше правилно легнала в таза но никой мой напън не беше в състояние да го избута към канала...напъвах се до 00:10-15ч. във всяка възможна стойка легнала, права на тоалетна даже седнах но тц. и нищо не ставаше качиха ме на магарето и продължих да напъвам но отново нищо тоновете му започнаха да спадат леко и Диков каза имаш 10 мин. и ако не излезне ще те режем!!! Направо изтръпнах не можех да си представя че съм изтърпяла всичко за нищо и пак да ме режат. Напъвах с все сила но нищо вече ревях от безсилие и че не мога да направя нищо...последния лъч беше опит с вакум но казаха че е много високо и едва ли ще стане. Но все пак пуснаха го и в момента на напъна и изтеглянето с вакум една от акушерките скочи върху корема ми с все сила и усетих как бебо минава по канала в следващия миг чух Happy Birthday и сина ми прорева....сега като пиша и плача отново само като си спомня....забравих за всичко което беше само исках да го прегърна. Имам и доста шевове но вече спокойно си сядам и нищо не ме боли само мисълта че в другата стая спи сладко най-прекрасното същество на света ме кара да забравя болката и страха които изживях. Благодаря на Бога и на екипа че всичко свърши както трябва и двама сме добре.
Кърмим се усешно малкия дори си мина родилното тегло вече и съм много щастлива!!!

ето снимки на смисъла на живота ми:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=307490&pid=9236110
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=307490&pid=9236112
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=307490&pid=9236116

Вики извинявай, че не съм ти писала толкова бях шашната че изобщо не съм разбрала че не съм ти отговорила

Да разкажа как мина всичко:
Та както сте знаете отидох за запис на тонове и влезнах да раждам
имах контракции но бяха безболезнени и не им обръщах внимание обаче се оказа че не били случайни. Видяха записа сестрите и се обадиха на Диков да дойде да ме прегледа, бях с 3 см. разкритие и по време на прегледа ми изтече тапата. Направо си ме приеха
сега ми е много весело ама като се сетя как се шашнах и
в предродилна зала бяхме с още едно момиче която седеше от часове да чака пълно разкритие и много я съжалих близо 24ч. имала контракции и то доста силни и никакво разкритие....казах си че аз ще родя по-бързо и няма да се шашкам, е не стана баш как си го представях ама нищо. В 18:00ч. бях с 5см. и ми пукнаха мехура, оказа че на бебо водите са зеленикави и много се изплаших
тоновете му бяха чудесни но все пак се притесних дали всичко му е наред. реших че няма да искам упойка и обикалях коридора с банката окситоцин да чакам пълно разкритие. В 19:00ч. вече съм имала около 7см. разкритие и вече болката беше нетърпима и то по-скоро не от самата болка а от дългото време която я търпях. Вече не издържах и повикха анестезиолога да ми сложи епидурална.....само да кажа че доктора беше страхотен много съм доволна: д-р Василев
в 21:00ч. се почувствах като на 7-то небе нищо не усещах и живота беше по-лесен!!! Вървях из коридора и сестрите се шегуваха, че съм направила пътечка
около 23:30 вече имах пълно разкритие и почнаха адските напъни и вече упойката я намалиха за да имам чувствителност....да ама не малкия ми мъж не искаше да излиза изобщо главата му беше правилно легнала в таза но никой мой напън не беше в състояние да го избута към канала...напъвах се до 00:10-15ч. във всяка възможна стойка легнала, права на тоалетна даже седнах но тц. и нищо не ставаше качиха ме на магарето и продължих да напъвам но отново нищо тоновете му започнаха да спадат леко и Диков каза имаш 10 мин. и ако не излезне ще те режем!!! Направо изтръпнах не можех да си представя че съм изтърпяла всичко за нищо и пак да ме режат. Напъвах с все сила но нищо вече ревях от безсилие и че не мога да направя нищо...последния лъч беше опит с вакум но казаха че е много високо и едва ли ще стане. Но все пак пуснаха го и в момента на напъна и изтеглянето с вакум една от акушерките скочи върху корема ми с все сила и усетих как бебо минава по канала в следващия миг чух Happy Birthday и сина ми прорева....сега като пиша и плача отново само като си спомня....забравих за всичко което беше само исках да го прегърна. Имам и доста шевове но вече спокойно си сядам и нищо не ме боли само мисълта че в другата стая спи сладко най-прекрасното същество на света ме кара да забравя болката и страха които изживях. Благодаря на Бога и на екипа че всичко свърши както трябва и двама сме добре.Кърмим се усешно малкия дори си мина родилното тегло вече и съм много щастлива!!!

ето снимки на смисъла на живота ми:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=307490&pid=9236110
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=307490&pid=9236112
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=307490&pid=9236116
е важното е че сега всичко е вече ОК и вие и двамата сте си у дома,за мне нямаше по-щастлив момент от този
А за шевовете мила те са не толкова от бебето и напъните колкото от вакума,няма как като те бръкнат

а разказа ти 
А на теб поздравления за смелостта ти в такъв момент!!!!