Момичета върнахме сеее.....тук съм вече.
Да си призная още сме в еуфория от сватбата и не мога да се настроя за нищо друго

И така...започвам да разказвам:
Сватбата ни беше най-невероятното събитие, което някога сме преживявали..толкова много емоции и вълнение.
Всичко беше идеално, а за нас вълшебно.
Сутринта в 07.00 часа младоженецът и неговите приятели + роднини тръгват от Благоевград.В 9.30 часа се срещат с музикантите на магистралата (защото пък музикантите са от Пазарджик) и отиват да вземат кумовете, които пък живеят близо до Пазарджик. Там думба-лубма и в 11.00 часа и дойдоха да вземат мен. А у нас през това време едни вълнения...без напрежение и нерви, но пълен хаос.

Моите гости започнаха да идват у нас, шаферките са при мен + най-добрите ми приятели, общо 10 човека.Чакаме си ние и като се започна една музика пред къщата, мале, малеее......разтупаха ни се сърцата на всички. А отвън те си тропкат хорца, задръстили движението и най-забавното тук е, че в това време е минавал камион по почистването. Един приятел е направил клипче как циганите слизат от камиона и на сред улицата започват да играят хоро

Мина малко време и те се качиха при мен и като се започна едно бутане, едно викане, шеги и в един момент вратата остана във въздуха

И така тук емоциите започнаха да стават още по силни...
Вече взета излизаме от нас, а вън ни чакаше лимузина.Поиграхме още малко и оттам бързо към ритуалната зала.
Ох, там вече всичко ми е насън...спомням си само, че гласът , с който казах "ДА", не прозвуча като моя....беше един такъв плах..
...Естествено първо го настъпих аз

, после и той мен....но аз го изненадах първа.
Отвън се снимах с всички, които бяха там, а те бяха 100 души, съжалявам, че имаше хора, с които не успях, но те дойдоха направо в ресторанта, а там вече снимките са други.
Часът за ресторанта беше в 13.00 часа, но толкова много снимки направихме и закъсняхме с 40 мин.
.....ще прекъсна за малко и малко по-късно ще разкажа останалата част.