Честито ти синче Емили! Да ти е жив и здрав и да порасне голям и силен мъж!

Чакаме да ни разкажеш всичко около раждането и гледкането на малкия,подкрепено със снимки 

Емили честито - да ти е жив и здрав Михаил, много ,много да ви радва и да да ви донесе още повече положителни емоции във вашият дом.
Нека късмета бъде неотлъчен спътник в живота на малкия Михаил.
Поздрави и на щастливия татко 

Честит син Емили! Да ви е жив и здрав малкия Михаил !

Честито Емили!  Да ви е живо и здраво момченцето! 
Когато имаш възможност те чакаме да се включиш с разказ и снимки!

Честито миличка, много здраве на мъника и бързо възстановяване на мама. Много да ви слушка и радва малкия Михаил
И поздравления за прекрасното име 

Честит син , да е жив и здрав и много да ви радва

Честито синче Емили!!!!!!!! Да ви е жив и здрав и мъниииииичко палав!!!!! Очаквам с нетърпение разказ и снимкииииии!!!!

Да е жив и здрав малкия Михаил, за радост на родителите си. На мама Емили скорошно възстановяване.  Татенце, наздраве!!!

Ето един пост на Емили, от който разбираме, че бебо се е родил преждевременно, но вече са си вкъщи. Надяваме се вече да са добре! Между другото Михаил днес става на три месеца! Да му е честит малкия празник да расте здрав и щастлив, за радост на мама и тате!

Цитат на: emily в 12.09.2008 15:13

Ако може и мен да добавите с доста голямо закъснение се включвам. Роди се  сина ми Михаил на 17.06.2008. Роден е доста преждевремнно, но за сега всичко върви добре. От 11.08 сме си в къщи.
И макар и мястото да не е тук, виждам че има много нови мами и да са им живи и здрави рожбите.

Емили,да ви е жив и здрав малкия Михаил!
Да папка и да слушка,че голяяям да порасне!

Ще се радвам Емили да се включи в темичката и да ни разкаже и покаже Мишо

Леле, каква съм завеяна имало и темичка и за мен.
БЛАГОДАРЯ на всички за поздравленията. А ето и моята одисея ако мога така да се изразя.
Михаил се роди на 17.06 при термин 20.08. За съжаление раждането беше неизбежно. Та ето какво се случи с мен до последния ден си ходих на работа а трябваше да изляза болничен от 4.07 но притеснена отидох на лекар тъй като бях доста отекла след което д-ра ме изпрати на изследвания и на кардиолаг тъй като имах кръвно 160/100 и вече при кардиолога кръвното беше 180/120 но не ми казва  и ми изписа едни хапчета да пия и след 1 седм пак на преглед. Ходя си аз на работа но в същото време и мъдрец ме заболя и на хирург ходих, но както и да е, отивам да нося аз изследванията и вече кръвното ми 200/140 но честно нищо не усещам. Д-ра ми се притесни и веднага каза да отивам в болницата, даде ми от неговите хапчета и така на 12.6 постпих  в болница обясниха ми каква е ситуацията и ми поставиха диагноза преекламсия /има в нета доста за нея/. Мога да съм благодарна единствено че ме изпрати на следващия ден петък 13-ти в Плевен тъй като там неатологията е много добра и евентуално за бебето ще е по-добре. И заминавам аз с 1 раздрънка линейка /незнам защо не с колата и с мъжа ми/ и пристигам наистина там и отделението и дъкторите бяха много добри както и целия персонал и ми казват ще трябва да вадим бебето няма начин. Викам им НЕ още малко поне да постои, но НЕ, не може гледат майката на първо място и тъй като в последствие разбрах, че е можело да изпадна в кома и т.н нямах избор - трябваше да ме режат. Държаха ме няколко дни пробваха да свалят кръвното но постояно се дигаше, а и имах и износ на белтък и по този начин бебето е спряло да се храни. Даваха ми шанс за него 50:50 не ме питайте какво съм изживяла. Само аз си знам. и на 17.6 ме срязаха с пълна упойка като преди това ми свалиха кръвното до 150-140 някъде и веднага на операционната.
Доста дълго стана но продължавам до като спи малкия.

Това което изживях е трудно да се опиши не физическата о-скоро психическата болка беше ужасна. Во за моя радост на следващия ден мъжа ми казва всичко е наред бебето е проплакало като са го извадили а това е наистина важно, тъй като за него беше проблем дали ще са му развити дробчетата и и затова бях пратена в Плевен че ако се наложи там имат препарат /не мога да му кажа точно името/ с който ако се наложи да бъде обдишан Мишо, чиято цена е мисля 1000лв. Но за моя най-голяма радост не се е наложило използването и Мишо започна своя живот като се роди 1250гр. В момента сме към 4кг, нямата си напредстава колко е порасъл  за мен поне  След като ме изписаха от болницата ходих да нося кърма, захранен е с 2мл можете ли да си представите  и след 2 дни престой в къщи ми казаха да ходя при него да давам кърма (вече беше в след интензивен сектор) и аз си го храних със спринцовка, като кърмата влъзаше със сонда в стомахчето му. След като стигна 1500гр ни изпратиха в дом майка и дете за дохранване аз отново съм си с него. На 1700 се научи с биба да  цока милото и 1900 ми го извадиха от ковьоза. Аз си се цедях и си го храних. И започнах да го уча на гърда доста усилия ми костваше, поне 1/2 час, да захапе само а и като захапе то няма сили да дърпа. Но не се отказвах. Нега Мишо суче но за съжаление на мен ми намаля доста кърмата и дохранвам с АМ. Явно стреса си оказа значение. а 2300 на 11.08 ни изписаха от дома и сега се гледаме в къщи.
Разказа ми стана доста обемист, но наистина ми бяха необходими доста сили и кураж да изживея това.
И БЛАГОДАРЯ отново на всички за поздравленията и за темичката, добре че една форумка ми я прати на лични, че нямам много време да ви чета.

О забравих снимки на бебка има в галерията ми. 

Ооооооо миличка  emily,това е ужасно което сте изживяли с Мишо и съпругът ви,но сега е важно ,че всички сте добре и Мишо наддавва  и расте Пожелавам ви да ви е жив и здрав,много щастие да ви донесе и да има най-прекрасното детство на света!!!