Благодаря ви, момичета!
Много хубаво ми стана като видях случайно, че и аз си имам темичка.
Много имам да ви разказвам, особено като ми е такава една шантава организацията за сватбата... Сигурно няма да успея всичко днес, но ще има и през следващите дни.
Мисля да започна по-отдалеч. Ние вече почти три години живеем заедно и от доста време всички ни питат кога ще правим сватба. Всъщност предложението дойде на рождения ми ден през декември 2006г. и от тогава все нямаше време за организация на сватба. През миналия декември решихме, че сватбата ще е на 14 септември тази година, но пак не правехме нищо по организацията, защото вечно нямаше време. В крайна сметка, за да си дадем две седмици в повече, си избрахме 27 септември, когато е и рождения ден на милото. Аз малко бях против, именно заради съвпадението с рождения ден, но той каза, че много му харесва идеята и така избрахме окончателната дата.
Повечето хора ни питат да не би да съм бременна, че ще правим сватба. Толкова ли е невероятно, че човек иска да сключи брак без да чака дете? Имаше и такива, които смятат, че сме луди да правим сватба и само трябвало да сключим граждански брак.

Малко ме боли от такива изказвания, но... Смятам, че това е едно от най-важните събития в живота на човек.
Баба ми ми каза нещо, което много ми хареса. Човек като се ражда, не разбира нищо от празника, който се устройва. Когато умира, също не знае какво се случва. Сватбата е единствения празник, който може да се усети и разбере и за това е много важен.

Сега за подготовката. Понеже всичко друго и най-вече работата е винаги на първо място, подготовката на сватбата върви някакси между другото и с много нерви от моя страна.
Естествено първо намерихме ресторант, защото според мен важно беше да имаме първо ресторанта и след това всичко останало...
сега ще бягам, но скоро ще се върна, за да ви разказвам още, защото много обичам да говоря, но само дано не ви отегча