Приятелите са ни общи мойте приятели са и негови,неговите и мои.Моите приятели са в София неговите повечето в Пловдив.Даже изобщо вече не им правим разделение негови-мои.
Поотделно не излизаме,не че не се пускаме,просто ни е тъпо единия като го няма.По женски ходя само на кафенца.Приятелите все ни майтапят,че откакто ни познават сме си като дупе и гащи 
Има само един единствен от неговите,който не ми е много на сърце,но пък той много си го уважава 

побуууут темата 
При нас нещата стоят така - той никак не обича да излиза с мен, когато съм с приятелки, а и аз не обичам да излизам, когато са само мъжка компания. Разбира се, имаме си общи приятели, с които излизаме заедно. На мнение съм, че човек има нужда от малко  време за себе си - в смисъл да е без половинката. Никога не съм била плътно до него и нямам намерение да го правя, сакън, ако не съм навсякъде с него и той с мен! 

Напълно подкрепям мнението на sunny_girl. Няма нужда да сме през цялото време заедно. Всеки има нужда от лично пространство и време за себе си. По мое мнение тогава хората се обичат повече. То опира всъщност и до уважение на правата на другия. Разбира се не трябва да се прекалява със свободата, че и тогава не е на добре.

Нашите приятели са общи и в 80% от случаите излизаме или се събираме заедно. Много рядко се случва той да отиде някъде сам с компания или аз с приятелки. Така се получиха нещата от самото начало и в никакъв случай не се чувствам ограничена, че нямам собствено пространство. Аз и нямам кой знае колко близки приятели в София (може би и това е причината винаги да съм се включвала в приятелския кръг на мъжа, а не той в моя).
Явно всичко е много индивидуално и си зависи от човека.

Моите приятели в България станаха и негови, но имам приятелки , скоито само аз си се виждам. Неговите приятели тук, стнаха и мои , даже в момента временно гледам 14 месечното детенце на най-добрият му приятел, докато намери детегледачка. От друга страна аз си има 3 приятелки, с които поне веднъж седмично си се събираме чисто по женски. Той няма нищо против, а и аз съм казала ,че ако иска да излиза с приятели без мен е свободен , да не се притеснява , все пак всеки има нужда от пространство понякога.

С мъжът ми бяхме гаджета 4 години преди да се оженим.Та постепенно неговите приятели станаха и мои,а моите приятели негови.Е,вярно,че има и такива с които си говориш за едно с други за друго,но всички са готини и са разбрани хора.

Цитат на: fiibi_bg в 14.04.2007 10:50

Имате ли си отделни приятели или с времето познавате всички и те са се превърнали в общи приятели?Или пък той си ходи с неговите някъде,примерно играе футбол,гледат мачове,ходят на стрийптиз бар  А вие с вашите приятелки на кафенце,по магазаните,на маникюр и т.н.?
Имате ли си собствена територия с вашите си приятели,а той с неговите?Неща ,които не споделяте взаимно ,имам в предвид хобита,които не споделяте?

Ами ние си имаме и отделни контакти-логично е все пак в седмицата сме 3 от 7 дни заедно,но когато сме заедно излизаме и двамата,пример е снощи-той дойде с мен на кафе с приятелки-те нямаха нищо против,той също=изкарахме си повече от страхотно. Не делим приятелите си,аз излизам с неговите,той с моите. Иначе е логично когато мен ме няма в града,той да излиза без мен,както аз излизам без него-когато го няма иначе си 'споделяме' компаниите  Той предпочита да ме води с него,когато това е възможно ,независимо дали другите ще си водят гаджетата,както и аз-приятелите ни нямат нищо против и си изкарваме много хубаво.

Ами ние сме 9 години заедно и Моите и Неговите приятели се познават, но последно се засякоха на моят рожден ден. . С неговите излизаме всеки ден или по точно всяка вечер, правим си вечери хапваме пийваме, а с моите приятелки си излизам отделно само жени е по забавно ,
Нещо не можаха да се харесат неговите и моите, но иначе излизаме по дискотеки всички и се забавляваме доста добре. 
Неговите приятели също са и мои, но някак си е различно , аз съм сложила може би една граница , която и те я спазват. Като цяло познвам тях от както познвам и мъжа ми и много има се радвам как от деца винаги са заедно и винаги си помагат.

Нашите приятели са общи-нямаме мои и негови!

Нашите са 50 на 50. Имаме и общи, които в миналото са били само мои или само негови приятели имаме си и приятели, с които си излизаме от време на време сами, обикновено, когато другия е на работа. Но като се замисля най-често излизаме с други двойки

pisetata и нашите приятели  са така отвен колегите ни, но моите колежки са възрасни а но душето колегите са неговата възраст можи би те не са ни общи

du6eva ,то аз също не слагам колегите!

аз мисля, че след толкова години няма как да не са общи

Ние сме заедно от повече от 10 години и всичките ни приятели са общи. Още то началото аз започнах да излизам с неговите ,а той - с мойте. Даже имаше един случай - бяхме заедно от около година и нещо и се бяхме скарали  итой излиза сам и те всичките му прители почнали - ама Милена да не е болна, къде е.  Той после ми разказа, че много се ядосал - никой не му казал здрасти ил нещо подобно, а все го питали аз къде съм

Неговите приятели ни станаха общи.
Почти същото мога да кажа и за моите,но с няколко изключения.