22.10.2008 11:15
Мими какво правиш като се задави?
И на Мими ред е сега да гушка своята нежна дъщеря!!!!
22.10.2008 11:16
Мимиии мила ти се появи 
Това ли е сладката принцескаа.....Ооо толкова е хубавка
Прекрасна е мила,наистина прекрасна!
Жива и здрава да ти е !
Това ли е сладката принцескаа.....Ооо толкова е хубавка
Прекрасна е мила,наистина прекрасна!
Жива и здрава да ти е !
22.10.2008 11:30
Цитат на: aleksa_sm в 22.10.2008 11:15
Мими какво правиш като се задави?
Първо и най-важното е да запазиш самообладание. След това я вдигаш правичка и започваш да я щипеш по бузките и да й удряш шамарчета докато изплаче! А също така проверяваш да не си е глътнала езичето! Страшничко е!
22.10.2008 11:56
Мими много благодаря за съвета, че това ми е голямо притеснение, виждала съм как се дави малко дете, но баба ми се справи тогава. Но когато си е твое е много по различно.
22.10.2008 12:06
Охх аз незнам как бих реагирала в подобна ситуация,по принцип не се панирам,ноо 
Наистина най-важното ще бъде самообладаниетоо
Наистина най-важното ще бъде самообладаниетоо
22.10.2008 22:07
Мими добре дошла 
На аватара малката е много сладка 
браво,че си запазила хладнокръвие и си се справила 
На аватара малката е много сладка браво,че си запазила хладнокръвие и си се справила
23.10.2008 08:45
Добре дошли на мама Мими и малката принцеса
И аз сигурно бих се панирала в подобна ситуация.. дано не ми се налага да се справям с подобно нещо.
Гледкайте си се и постепенно ще свикнете една с друга!
Целувки на мъника
Чакаме още снимки и разказче
И аз сигурно бих се панирала в подобна ситуация.. дано не ми се налага да се справям с подобно нещо.
Гледкайте си се и постепенно ще свикнете една с друга!
Целувки на мъника
Чакаме още снимки и разказче
23.10.2008 08:58
Добре дошла, Мими! Малката е страхотна сладурана! 
Много съжалявам за случилото се.
И Ели понякога се дави, напоследък най-вече с плюнка, покрай зъбите. Вчера се задави с една бисквита. Важното е да се запази самообладание. И аз преди бях голяма паника, но откакто родих вече смея да кажа, че съм доста спокойна. Щом става въпрос за моето дете действам доста хладнокръвно. 
Свиквайте една с друга, Мими и се надявам гадните колики да не ви мъчат много. Целувки на шушка!
Много съжалявам за случилото се.
И Ели понякога се дави, напоследък най-вече с плюнка, покрай зъбите. Вчера се задави с една бисквита. Важното е да се запази самообладание. И аз преди бях голяма паника, но откакто родих вече смея да кажа, че съм доста спокойна. Щом става въпрос за моето дете действам доста хладнокръвно. Свиквайте една с друга, Мими и се надявам гадните колики да не ви мъчат много. Целувки на шушка!
24.10.2008 10:18
Добре дошла и честито МИМИ
Да ви е жива и здрава и много да ви радва малката
Само така продължавай - важното е да запазваш самообладание , а да не се панираш , и всичко се оправя!!!
Изживявала съм такива ситуации 5-6 пъти , когато малката се е захласвала от падане и спира да диша , всички покрай мен почваха да пищят , а аз бях тази която гледах да се справя със ситуацията и когато всичко свършеше добре просто се разтрепервах цялата , затова кураж
Да ви е жива и здрава и много да ви радва малката
Само така продължавай - важното е да запазваш самообладание , а да не се панираш , и всичко се оправя!!!
Изживявала съм такива ситуации 5-6 пъти , когато малката се е захласвала от падане и спира да диша , всички покрай мен почваха да пищят , а аз бях тази която гледах да се справя със ситуацията и когато всичко свършеше добре просто се разтрепервах цялата , затова кураж
24.10.2008 10:35
Мими, добре дошла!
Малката е страхотна бонбонка
Радвам се , че сте се справили с неприятния момент и всичко е наред! Все така да бъде занапред! Браво и на тати , че много помага!
Малката е страхотна бонбонка
Радвам се , че сте се справили с неприятния момент и всичко е наред! Все така да бъде занапред! Браво и на тати , че много помага!
24.10.2008 17:52
Ето ме и мен 
Дано само Стефи си спинка така сладко и да мога да си разкажа одисеята - РАЖДАНЕ!
На 13.10. ме приеха за предизвикване на раждането. След всичко гаднички процедури ме включиха на система и се започна великото чакане на разкритие. Чесно казано този етап мислех че ще мине много бързо, но уви.![:\](/Smileys/kolobok/nea.gif ":\")
След 6 часа лежане и чакане доктора установи че нямам уж разкритие и назначи за в 5 часа сутринта за ми сложат втора система, та докато дойдел в 8 да имам някакво разкритие. След като ми изключиха системата като ставах от леглото ми изтекаха част от водите и ми падна тапата и даже едната акушерка се бъзикаше и каза че бебчо няма да дочака сутринта. 
Продължих да чакам и да си следя контракциите - буха през 3 минути за около 30- 35 секунти, но вечерта намаляха. На сутринта в 5часа ми включиха втора система и точно след около 10 минути ми започнаха същинските болки, които едвам издържах. В 7:30 часа някъде ме провериха за разкритие - имах 4 см, а болките бяха просто ........ превивах се, виках, плачех ...... 
В 9 часа след поредната проверка на разкритие се оказа че няма никакъв напредък и се очертаваше много трудно и болезнено раждане. Вече бях започнала да треперя от болка между контракциите, беше ми студено, беше ужасно!
В 10 без 20 вече неиздържах и казах на доктора да събира екип и да отиваме да ме режат и веднъж за винаги да спрат болките. Той само това и чакаше. събра екип за 10 минути, подготвиха ме закараха в операционната. Незнайно защо ми сложиха пълна упойка. Следващия момент, който си спомням е като ми казаха - "Честито имаш дъщеричка 3,200 кг и 49 см." Не зная как съм успяла да набера съпруга ми /всичко ми се мажеше още/ и само му казах ЧЕСТИТО ТАТЕНЦЕЕЕЕЕ , при което той се разплака и каза че идват към мен. Тук е мястото да уточня че никой не знаеше че влизам секцио и не подозираха нищо.
Още на следващата сутрин се изправих и започнах леко по леко да се разтъпчвам. И мога съвсем спокойно да кажа че в събота на изписването си ходих нормално и даже бях на токчета!
Дано само Стефи си спинка така сладко и да мога да си разкажа одисеята - РАЖДАНЕ!
На 13.10. ме приеха за предизвикване на раждането. След всичко гаднички процедури ме включиха на система и се започна великото чакане на разкритие. Чесно казано този етап мислех че ще мине много бързо, но уви.
След 6 часа лежане и чакане доктора установи че нямам уж разкритие и назначи за в 5 часа сутринта за ми сложат втора система, та докато дойдел в 8 да имам някакво разкритие. След като ми изключиха системата като ставах от леглото ми изтекаха част от водите и ми падна тапата и даже едната акушерка се бъзикаше и каза че бебчо няма да дочака сутринта. Продължих да чакам и да си следя контракциите - буха през 3 минути за около 30- 35 секунти, но вечерта намаляха. На сутринта в 5часа ми включиха втора система и точно след около 10 минути ми започнаха същинските болки, които едвам издържах. В 7:30 часа някъде ме провериха за разкритие - имах 4 см, а болките бяха просто ........ превивах се, виках, плачех ...... В 9 часа след поредната проверка на разкритие се оказа че няма никакъв напредък и се очертаваше много трудно и болезнено раждане. Вече бях започнала да треперя от болка между контракциите, беше ми студено, беше ужасно!
В 10 без 20 вече неиздържах и казах на доктора да събира екип и да отиваме да ме режат и веднъж за винаги да спрат болките. Той само това и чакаше. събра екип за 10 минути, подготвиха ме закараха в операционната. Незнайно защо ми сложиха пълна упойка. Следващия момент, който си спомням е като ми казаха - "Честито имаш дъщеричка 3,200 кг и 49 см." Не зная как съм успяла да набера съпруга ми /всичко ми се мажеше още/ и само му казах ЧЕСТИТО ТАТЕНЦЕЕЕЕЕ
, при което той се разплака и каза че идват към мен. Тук е мястото да уточня че никой не знаеше че влизам секцио и не подозираха нищо.Още на следващата сутрин се изправих и започнах леко по леко да се разтъпчвам. И мога съвсем спокойно да кажа че в събота на изписването си ходих нормално и даже бях на токчета!
24.10.2008 17:55
Тук сме на няколко часа
25.10.2008 08:10
Браво Мими ти си герой!!!! Секциото не е страшно и ти като мен бързо си се вдигнала!!! Успех в приспособяването към малката кукла - по някога са големи дяволчета!!!
25.10.2008 14:22
Докото четях разказа ти се сетих и за моето раждане и болките и всичко. Като се замисля и аз треперих като лист между контракциите, милото се беше шашнал и само питаше акушерките дали е нормално това. Миличка доста си се измъчила, но по-важното е че бързо си се изправила на крака и се възстановяваш. Голяма е сладурка Стефи! Да ви е жива и много здравичка и много, много да ви радва!
Голяма е сладурка Стефи! Да ви е жива и много здравичка и много, много да ви радва!
25.10.2008 14:43
Честита ви дъщеричка и от мен! Стартът в живота й е страхотен с това красиво име. От сърце ви пожелавам много здраве и щастие.
Мими, твоят разказ направо.... Браво момиче!!!
Мими, твоят разказ направо.... Браво момиче!!!