Честитооооооооооооооооооо!!! Пожелавам ви много да се обичате, разбирате, да те щастливи и много здрави и палави дечурлига

Честита сватба и от мен!  Бъдете много щастливи и се обичайте!

Ночко, честито! Пожелавам ви всичкото щастие на света, много дечица и всичко, което е в мечтите ви! 

ЧЕСТИТО и от мен
Много любов, щастие, късмет и разбирателство в семейството.

Мили момичета, багодаря на всички за пожеланията  

Ние се завърнахме преди 2 дни от меденото пътуване, още много много не мога да си събера мислите - от толкова събития, вълнения, приготовления... гледам съсватбарките от 21 септември отдавна са дали "отчет"  а аз още не мога да разбера - истина ли е било, сън ли, план ли ? сега ще се опитам да разкажа, професионалните снимки ще са готови другата седмица (нещо ми ги бавят), а иначе филмчето е готово - дори е качено - на сайта на bgphoto.info - обещаха ми, че и снимките ще качат като им ги изпратя (защото нали не са ги правили те, ама се съгласиха все пак, на много мил видеооператор попаднахме  ).

И така, историята започва на 21ви сутринта - спя си аз сладко в родната къщичка - при мама и при татко (въпреки че се бяхме вече оженили от петък, ама - обичаи  ) и някъде към 9.30 сутринта чувам, че майка ми говори по телефона - явно мен търсят - брат ми възмутено ми се смее в слушалката "айде ставай, бе, каква си такава булка-непукист, аз от 7.30 съм станал да се притеснявам а ти спиш". Поглеждам си часовника - 9.30! Наистина много лежерно си започнах деня Станах, хапнах 2 залъка, вкъщи естествено - пълна лудница - роднини от Шумен, Варна, баба ми... Татко закара мама на фризьор и се върна да ме вземе, за да ме закара и мен (общо взето милият цял ден имаше задачки  ). Отидох до фризьорите - в Скай сити, във Венера. Много спокойно и там мина - никой не вярвашв, че съм булка днес, толкова съм била уравновесена чак като видяха булото и фуркетите и повярваха Прическата беше горе долу това, което си представях, харесах се; хайде обратно, че в 14ч. чакахме гримьорката у нас. А с нея каква беше драма - всичко се обърка  - първо се забавила, защото си забравила мобилния телефон. Ужким познавала моя квартал, та не ме разпитва много много как се стига. Обажда се в 14.30 - спукала гума!!!!! Да й пращам някой да я дърпа!!! А всички мъже, естествено - по задачи, да не говорим, че милият Иван трябваше в 15.30 да идва вече да ме взима!! Ужас.... и изведнъж "ааа, не, чакай - не съм спукала гума, а, аз съм се объркала... идвам!". Още 15 минути почти - никой. Пак звъни - не можела да се оправи до нас... Уф, стигна накрая, упътих я. У нас вече започнаха да идват гости. Затворихме се в една стая, с молба от нейна страна никой да е ни притеснява, тя била професионален гримьор и трябвало да ни е спокойно и на двете. ...

Започна да ме гримира, обясняваме се, аз й казах, че й имам пълно доверие. И съм много доволна, хубава ме направи. Фотографът дойде да ме снима така, докато ме гримират. Беше довел своя колежка, много мило момиче, та с двамата много весело си изкарвахме. Започна да се усеща суетня, Иван бил вече тук, ама му казали, че не съм готова, и те чакали А аз, добре че поне чорапите си бях обула, та оставаше само роклята след грима... Обличам я, вече беше 15.40, всички около мен ми се радват, фотографът и гримьорката много ме харесаха, само да съм се усмихвала повече, а аз вече бях като в унес, само се притеснявах, дали всичко е наред, какво ли става оттатък. Изведнъж се оказа, че роклята ми е станала малко голяма!! Бях отслабнала покрай всички емоции, а тя не е с връзки, а с цип, та съвсем стопен изглеждах под нея, поне така се чувствах... Това доста ме притеснио - пак щеше да трябва да я подръпвам и да си проверявам бюста тук ли е Ама всички бяха направо възхитени, така че се успокоих малко. Изобщо нямах време да се видя с гостите - Иван нахълта милият с кумувете и неговата рода. Най-прекрасното взимане на булка на света!! Толкова много смях, шум, ама аз имам трима братовчеди, които изглеждат малко като охрана на Биад хихи, а леля ми е 120 кила и е много бойна. Та не им беше на сватбарите много лесно - но ги пуснаха - с една откачена врата и една счупена брава под благата усмивка на баща ми ... И Иван влезе при мен... и замалко да се разплаче... седна на леглото и не можеше да повярва на очите си  А на мен гримьорката ми беше казала - ако искаш хубави снимки с хубав грим - никакво целуване - хахах - като му го казах така сладко се изсмя

И така, после за 20 минути се видяхме и поснимахме с гостите. И хайде към църквата. Там беше уникално - абсолютно всичките ми приятели бяха там, изтупани и прекрасни, всичките ми се радваха и ми носеха страхотни цветя, всички ме прегръщаха и повтаряха колко съм хубава. А аз все едно не стъпвах по земята...
Ритуалът беше кратък и свеж, мина бързо, после - навън пред църквата, а то едно слънчицееее знаете какво лошо беше времето преди това и прогнозите... А имаше много хубаво есенно слънчице. Много снимки, снимки, фотосесия, фотографът направо ни разби Даже ме накараха да си сваля сакото, та замалко та умра от студ, ама - трай баба, за хубост

...

Много весело е било и при вас!
Как е вече като госпожа?

Имахме най-прекрасната кола на света - с най-милите кумуве и чичо ми, който ни караше. Беше свръх търпелив
В ресторанта - всичко беше много уютно и подредено - като отидохме вече всички бяха се събрали, с чаша шампанско. Диджеят (уникален шемет, допълнително ще пиша за него) имаше цяла програма за нас. Той беше и водещ на вечерта и се справи добре, в началото много плямпаше, докато опипа почвата и види с какви хора си има работа. После си влезе в ролята и се справи чудесно. Имаше всякакви забави за гостите (с нас в главната роля ), танци за всеки вкус почти - нямаше попфолк, както беше обещал. Много ме слушаше, за всяко нещо се допитваше.
Първият ни танц беше след 40 минути и имахме време да седнем, да починем, да хапнем и пийнем. Sting, Shape of my heart. След няколко песни прикани кумът да говори, а той беше страхотен... Най-сладкият кум той е и адвокатт де, така че си има дар слово, но доста се беше притеснил. Двамата с кумата бяха писали речта, но накрая нищо не чете естествено, всичко си го каза от сърце.. Кумата също каза няколко думи Беше мило и искрено. Бабата на младоженеца се включи с реч след около час - на 87 години, но никога не би предположил човек. Тя е много мил и забележителен човек. 20 години директор на Софийската математическа гимназия - никой не се изненада, че се справи отлично и с речта си
Имаше танц на булката и бащата на булката - No sunshine. Обещания, питка, хранене с торта по много забавен начин, букет, жартиер, който беше "предварително свален" - никога не съм харесвала идеята мъжът ми да ми се човърка под роклята пред всички роднини - въпрос на избор   . Ама имаше кандидати за жартиера А за букета имаше бой - без майтап. А букетът, украсата за колата, сватбена книга - всичко беше разкошно. Торатата също беше хубава, и май вкусна. Ние естествено нищо не пипнахме.. 4 порции на вятъра хахаха
Ресторантьорите се поизложиха с 3-4 неща, но иначе бяха на ниво. Все пак не ги препоръчвам с цяло сърце. Много танци, много снимки, усмивки, пожелания, наздравици... Всичко мина като миг. В 2.30 си тръгнаха и последните гости (отиваха към Мухито), но ние бяхме твърдо решени да се насочим към хотелкста стая

Колкото и да се опитвах да разкажа набързо, стана доста дълго. Но в общи линии беше това. Най-щастливият ден, следващият също беше щастлив - да се събудиш вече като половинката от едно цяло, а до теб да се гушка другата половинка... Не че е кой знае каква разликата, но един пръстен постоянно ти напомня, че е по-различно  

Ами, Дори, още не мога да кажа как е Всичко ми е едно объркано, особено след медения месец - съвсем не мога да разбера къде се намирам Мисля, че като се кротнем и се отпуснем и осмислим всичко ще осъзнаем колко сме щастливи

сладурка много хубав разказ,ама то как да не е хубав като си е било страхотно изживяване през целият ден,браво радвам се много,че Ви е било толкова хубаво,а за  дните след сватбата как изкарахте,нищо не каза Палма де Майорка ли каза че ще ходите или бъркам?

, kikolina

Ходихме на Майорка, да, веднага след сватбата беше разкошно, ще  разказвам и за това, но да не ви затрупвам с толкова разкази... по-нататък ще пиша подробно и за сладкото пътешествие 

как нататъка  затрупвай ни веднага моля! Казваш сладко  ... и после?

Мале, страхотен разказ. Така ме пренесе във вашия ден, че по едно време се усетих че почти съм отворила уста и насълзила очи от щастие, че чета толкова мили думи.
Много готино сте си изкарали явно.
Е, ще чакаме много снимки и естествено още разказ - малко ни е това

Лелее какъв разказ, аз нищо не съм написала
Честито с малко закъснение и от мен, госпожо! С пожелания за дълъг и щастлив съвместен живот, изпълнен с много слънце и весел детски смях

Кой виждам, че се е завърнал- Добре дошли отново в Бг.......Ще чакаме разказ и за пътуването-- Палма де Майорка все пак не може да бъде описана с две думи- така че дълго разказче чакаме.......
Честито още  веднъж на младото семесйство......