Здравейте на всички и много ви благодаря.Да имаме си син - Стефан.Роди се на 24.09. в 1.55ч.сутринта, 3550 г., 50 см.
Извинявам се, че пиша чак сега, но нямаше време.
Да започна отначало.На 20.09. вечерта получих болки не много силни към 20.00ч.и мъжът ми реши да тръгваме за болницата.На мен не ми се тръгваше защото след това нямах болки/ пък и исках да гледам "Американска наследница" по Btv/.Мъжът ми все викаше, че ще го гледам в болницата.Отидохме във Пловдив и ме оставиха в болницата.В неделя ми почнаха пак болките, но не толкова силни.От понеделник почнаха на 5 мин. и си ме болеше постоянно, но нищо бебчо не излизаше.Направо имах чувството, че ще полудея в тази болница, хич не ми се стоеше там.Мъжът ми идваше всеки ден.И така имах си болки и в понеделник и във вторник.Във вторник станаха по-силни.Не можех и да спя през ноща.Все ми казваха да си почивам, да лежа, но като лежах ми беше по-зле, пък и не можех да спя.В сряда на 23.09. беше същото положение, но болките още се усилиха.И така аз си стоя с болки, но никой не ти обръща никакво внимание.Следобяд станаха на 3-4мин. и текущата смяна пак ми казаха да си почивам.Не им се разправяше със мен, защото трябваше да останат.Едната ми вика като дойде другата смяна ще те поеме.И така аз си чаках с болките, които бяха станала доста болезнени.Другата смяна ме прегледанякъде към 9 ч. имах 3 см. разкритие, но контракциите ми бяха много кратки и болезнени.Трябваше още да се чака.Пуснаха мъжът ми вътре при мен малко да постои и видя как се мъча.По-късно ми биха Парацетамол.Опитах се да полегна, но не се получаваше болките ме побъркваха.Към 11,30ч.ме сложиха да слушат тоновете на бебето.Докато лежах контракциите вече доста се усилиха.Падна ми и тапата.Оказа се , че вече може да ме преместят в родилното.ръгнах натам и дадох багажа на мъжът ми и той остана да чака отвън.След като ме обръснаха ме сложиха на система.И там се почна мъчението.Оставиха ме сама и идваха от време на време да видят какво става.Започнаха напъните и ми се спукаха водите.Незнам колко време е било всичко това.Беше доста болезнено.След това ме прехвърлиха на магарето.И там напъни.Не болеше толкова, но срязването от акушерката си болеше,когато взе да излиза главичката на бебчо.След това бебо излезе, измиха го, претеглиха го и го измериха.Роди се в 1.55ч.Като увиха ми го дадоха. Няма по хубаво нещо нещо от това да видиш детенцето си.Честно да ви кажа още тогава забравяш всичко - мъките, болките.Изнесоха бебо и започнаха да ме шият.Имам 4 външни шева, тях въобще не ги усетих.Полежах още и после ме закараха в Следродилния сектор.Отвън се видях с мъжът ми.Казаха ми ,че имаме много хубав син.

Това е в оби линии историята на моето раждане.