Нати, добре дошла
Чакаме с нетърпение снимки на малката кукличка. Ох, дано да не я мъчат много тъпите колики.

Добре дошла на мама Нати и много целувки за бебка! С нетърпение очакваме разказчето ти, разбира се придружено със снимки на малката шушка.

Добре дошли на мама и бебка! Нека свикват една с друга и си се гледкат. Нат, чакаме с нетърпение разказ и снимки! Още веднъж - бъдете живи и здрави и много горди с бебка!

Много ви благодаря момичета за хубавите пожелания!  Целувам ви всичките! 
Мария е едно прекрасно бебе, кротичка, спокойна, хубавичка.... абе нали си е нашето и е най-хубавото!  Спинка спокойно и само от време на време я пресвива едно коремче, но е добре! Роди се 51 см. и 3350гр. с една голяма черна косичка (на татко си прилича) с едни големи бузки  . Ще се опитам горе долу на кратко да разкажа и моите преживявания и емоции по време на раждането. Та... на 9-ти октомври (на датата на термина ми) както бях писала вече се събудих сутринта с контракции и леки болки, които не спряха и към обяд взеха да зачестяват. Започнах да ги засичам и към 3 часа забелязах, че са на около 7 минути. Моята докторка ми беше казала ако контракциите са на 6 минути да отивам в болницата. Милото тъкмо се беше прибрал от работа и като му казах че засичам контракции на малки интервали и решихме да отидем до болницата да ме видят. Като стигнахме там ме включиха на апарат да ми видат контракциите и се оказа че вече са на 5 минути и така в 6 часа ме приеха. Докато се настанявах в стаята все повече ми се засилваха и зачестяваха болките,но все още бяха търпими. В 9:30-10:00 контракциите ми вече бяха 3 минути, а така ме болеше вече, че не знаех къде се намирам. Питаха ме дали искам епидурална упойка и аз тъй като бях решила, че ще си я бия в случай че ме боли ужасно, изобщо не се замислих. Преди да ми бият упойката ми пукнаха водите и казаха че доста бързо се развива всичко и вече имам 7 см. разкритие. В 11 часа вече бях с упойка, която не ме хващаше, а болките бяха толкова силни че ми се губят моменти. Анестезиоложката ми обясни че понеже вече напредвам с разкритието и се опасява че може да не ме хване упойката и ще се наложи още малко да ми бият, но ако искам разбира се. Когато вече ме хвана, явно ми е дошла в повечко защото нямах никакво усещане за тялото си от средата на корема надолу. Лошото беше че така не усещах не само болките и контракциите, но и самите напъни. Започнах да напъвам когато ми кажеха, но не усещах нищо, става ли не става ли, правилно ли напъвам, напъвам ли изобщо. Нямаше време да чакаме да започне да ме отпуска упойката и затова започнахме с напъни... напъни. И така макар да не усешах болка отдолу се поизмъчих да напъвам без да усешам дали става. Милото беше през цялото време до мен и ми помагаше като ми придържаше главата, държеше ми ръката когато имах болките, не знам ако го нямаше дали щях да се справя. И така с помощта на вакуум в 2:30 вече на 10-ти октомври се роди Мария!  Още като я чух как проплака милата и ми потекоха сълзите! Не можех да повярвам че това малко ангелче до преди минутка е било в корема ми, а сега вече мога да си го гушкам и да му се радвам! Последва шиене 1 час поне, защото се наложи да ме цепнат малко и сега имам общо 6-7 вътрешни и външни шевове. После като ме закараха вече в стаята ми казаха да пробваме да я сложа да суче малко, защото било важно още в първите часове да се научи на суче. Мария захапа веднага и много добре почна да дърпа. Завладяни от емоцията с милото до сутринта не можехме да й се нагледаме и да повярваме че това е реалност!  Изписаха си на 3-тия ден, защото сме добре и двете. Тя беше свалила почти 300 гр. но се оказа че не ми стига кърмата, защото не била тръгнала още добре. Дохранваме я няма начин, няма да стои милото гладно, но не се отказвам с кърменето. Малко по малко ми се засилва и се надявам скоро да минем само на кърма, но не знам дали ще стане. Сега не помня болките и мъките, които изпитвах, само дето не мога много да си сядам на дупето още, но и това ще мине. Милото е толкова горд с момиченцето си, не дава косъм да падне от главата й. Свекърва ми ни дойде малко на гости и с майка ми ни помагат много, за сега не са започнали да досаждат, но не се съмнявам че ще стане и това. Като начинаещи родители сигурно сме много смешни отстрани като питаме за всичко кое как, но какво да се прави.
Ей сега ще продължа, че се събуди малката.

:'мила ти наистина успя да ме разплачеш ама с това че сте толкова щастливи и немойете да повярвате още е ПОВЯРВАЙТЕ това е истината малкото прекрасно създание плод на вашата любов е вече факт от сега мила само здраве и много я обичкайте целувам те била си смела само така и за напред
Атова че питате постоянно кое как не е смешно всеки минава по този път някой ден ден
За второто няма да има нужда от питане тогава
искаме снимкиииии на малката сладурка с прекрасното име

Нати много се радвам ,че всичко е минало вече и че и двете сте добре  

Относно кърменето бихте посъветвала да не се отказваш,пробвай я винаги преди да я дохраниш с АМ.Няма да се предаваш,аз имах много малки зърна и Преси изобщо не можеше да захапе нищо,но на 6-7 ден след като се роди и след много настояване и упорстване Преси премина само на кърма   ,а преди това ядеше само от биба и мислех ,че никога няма да захапе зърното.
Желая ви Успех

Наталия добре дошла отново сред нас и малката Мария също!
Разказа ти е много трогателен  направо ако не бях на работа така щях да си порева хубаво 
Дано все така да ви е кротичка малката и успех с кърменето!

Нати, разказчето ти толкова ме трогна.. И като се сетя, че и на мен съвсем скоро ми предстои същото - направо нямам търпение вече да си гушна бебка
Радвай се, че Мария е кротичка и спокойна. така и ти ще можеш да си починеш след преживяното 

И аз много се развълнувах. Много сте милички!  Дано все така спокойно да се гледате и успех с кърменето!

Много се радвам, че всичко е минало така добре. Гледкайте се сега с малката, свиквайте една с друга и най-важното - не се отказвай от кърменето! Целувки!

Много,много се радвам за вас,Наталка!!
Честита първородна дъщеричка,да ви е жива и здрава,много да се обичкате,гушкате и целувате,да преодолявате малките препятствия все така заедно и с усмивка,бъдете щастливи!Наистина прекрасно име сте дали на малката си госпожица,нека да ви е добричка,все така миличка и най-голяма радост!Честито!!

Нати, сега остава и само една снимчица на малката да ни покажеш 

Много се радвам за вас !!!!!!

Извинявам се много че не съм много активна, но нали знаете как е първите дни след раждането. Все още е една лудница в къщи и не мога да насмогна с всичко, но и това ще стане.
Миличката на мама я водихме вчера да й правят някакви изследвания, взимаха й кръв, но тя се държа много добре и само леко проплака. Видя я педиатърката и каза че е качила 300 гр. точно толкова колкото беше загубила в родилния дом. Продължаваме да се храним смесено с дохранване, но задължително я слагам да посуче дори и малко. Качвам някои снимки на Мария от родилния дом за да я видите и обещавам при първа възможност да кача мноооого  още.