Аз също си имам мини зайче / от януари / и когато чуя , че някой ми каже :"А сега трябва да махнеш зайчето" и направо се побърквам. Една вечер сънувам, че съм дала Муки / зайчето / на някакви хора , след време ги виждам и искам да си я взема , а те не ми я дават. Толкова много плаках, че като се събудих се оказа, че наистина съм плакала     .
Един ден Милото ме заварва    и гушнала Муки и ме попита какво е станало, а аз го помолих да ми обещае , че никога няма да я изоставим. Той каза да се успокоя и че за всичко си има решение и никога ама никога не бихме оставили Муки.

Мили мами много добре помислете преди да изоставите любимците си.

Ето я нашата Дея с домашния любимец
http://maslinka22.multiply.com/photos/album/4/Deq#58
Котето мисехме,че ще му е много интерсно бебето,но то като чуе Дея да реве и бяга на терасата ,общо взето не проявява голям интерес

И нашата булонка Тара бяга от бебо

И ние си имаме йоркширка Ромина и не смятаме да я махаме заради бебо!Даже от сега ми е мъчно като знам,че няма да мога да й отделям толкова внимание както досега,защото тя е свикнала много да се гушкаме и да си говорим,играем...Страшно ме зарадва видеото на Бухтичка! Как не съм го видяла до сега?
Много ме дразнят повечето ни понзати дето като ни видят и първата им работа е да питат:"Кога ще махате кучето?"  Аз съм израснала с кучета около мен и проблем с тях никога не съм имала.Преди една година погребах първото ми-йорки на 18г. и 2м. В нашите остана и второто йорки,което е на 16г.А с мъжа ми си гледаме Ромина като дъщеричка и много се радвам,че макар преди да не можеше да си помисли за животно в къщи,сега не може да диша без нея Откакто съм бременна я ваксинираме и обезпаразитяваме по-често,след разходка я мием старателно с шампоан,а скоро я подстригахме,за да се поддържа по-лесно и да не падат косми.Иначе откакто съм бременна тя спинка на корема ми от страната на бебо и от сега си имат своя връзка.Знам,че тази порода помага при алергии и че може да се гледа дори и от алергични,а и имунитета на майката се предава на бебето.Единствено ме притеснява как ще се справим с джавкането пред вхопдната врата,както ми е чудно и как ще реагира на бебето,защото си е патила от малки деца и сега я е страх и ги лае като се засилят към нея

Аз говорих с гинеколожката ми по този въпрос и тя каза, че не е проблем.
Единствено не било хубаво, ако животинчето е взето по време на бремеността, или го имаме само 1-2 месеца преди да забременея.
Според нея спрямо животни, които са гледани повече от половин година, сме изградили вече имунитет един към друг и няма опасност нито при бременност, нито за бебетата.
Така че момичета, радвайте се на хубавите си моменти и животинките си! 

Aз пак да пиша по тази тема, че ме побъркват вече. Още като взехме Бианка  -бяла пуФкава персийка, повечето около нас ние се чудеха. Сега който знае че съм бременна, тук някой познати и близките ми само повтарят махни котката. Е как да я махна и кво ми е виновно животното, ми че то въпрсоната токсоплазмоза недай си Боже от неизмити зеленчуци или сурово месо е по верятно да лепнеш, от колкото от животно, което се гледа само вътре. По принцип се свързва токсоплазмозата с котките поради това,ч е те се хранят със сурови мишки и от там, само че аз не виждам как нашата мързеливка (дето я мързо да се качи сама на дивана) ще си хвани мишка или ще яде сурово месо. При нас си е и това е, Дими винаги е бил зад мен така, че другите да си гледат рабоата.
Ето една част от статия в БГ-мама:
"Ако се безпокоите, че котката ви е носител на токсоплазмоза, могат да се направят фекални и серологични изследвания, които да установят това. По принцип е достатъчно бременната жена да не почиства легенчето на котката или да го прави с ръкавици, за да избегне евентуалния контакт с изпражненията.
Човек се заразява главно от консумирането на недобре термично обработено месо, опитване на сурова кайма и от контакт със замърсена с котешки изпражнения почва - директен или индиректен, напр. недоизмити зеленчуци.
Много рядко котка, която живее само вътре и не се храни с мишки и сурово месо е носител. Котките, които живеят по двора са по-реален носител."
Ето я и моята Бианка:
Леко е мръсничка от едната страна 

Хайде да побутна темичката малко. Ние през декември 2009 си взехме две кучета Great Pyrenees (незнам как с еказва породата на български). Когато казах на баща ми ,че съм брмененна , първият му въпрос беше :"И сега какво ще правите с кучетата", аз направо вътрешно избеснях , но запазих самообладание и попитах, какво общо имат кучетата с това. Тази пороада, са много умни и характерът им е да пазят. Стават много големи, но това не е притеснеително с деца. Детенцето на наш приятел е почти три годишно сега т.е. като размер мъничко и виждам колко внимателни са с него . Подушват гои го лизват по лицето, докато при мен идват и скачат да ги прегръщам. Относно хигиента, спазваме я, но не се вманиачаваме. А и не мискя, че прекалената хигиена при бебетата е необходима, все пак организмът им трябва да придобие имунитет , а това става единствено, когато  се излагаме на околната среда. Косми има у дома, постоянно ги чистя, но не виждам нищо притеснително, освен ако някой има астма или други алергии. Другоот , което е ,че устната кухина на кучетата е по-чиста от човешката , има много полезни бактерии, които спомагат за бързо оздравяване на рани.Така че Йети и Тор , остават!!!!!
Тук аса на 7 месеца.

Тук преди няколко дни Крис ме е снимал, както съм заспала на дивана

и последно

Ние също имаме котка. И тя си е вкъщи. Още повече ние живеем в апартамен и тя не ходи по двора. Само на терасата където й е тоалетната. Като разбрах, че съм бременна само спрях да й чистя тоалетната. Направих си две изследвания за токсоплазмоза. Всичко е ок. Животинчето само си му даваме по-често хапченцата, които му даваме за обезпаразитяване. Ветеринарният лекар, който ни я гледа намали дозите на хапченцата, за да ги даваме по-често от обичайното и мисля, че всичко е наред. Сърце не ми дава да се разделя с котката си. И честон ви казвам избеснявам някой като ме попита "Кога ще махате котката?" или "Котката ви още у вас ли е?". Оня ден една позната ми изцепи, че можело да задуши детето като легне отгоре му. И мен ми стана много странно, понеже достъпа на котката до нашата спалня, където ще е бебето ще бъде спрян. Шантава работа.

Мири, страхотни сладури си имаш

Рени, хубаво е ,че сте взели предпазни мерки, но щом като котето живее само в апартамента , не би трябвало да има проблеми. По скоро от токсоплазмоза може да се зарази човек ,ако консумира немити плодове зеленчуци (както аз правя  ) или сурово месо. Аз също много обичам котките, но тази , която аз исках беше ужасно скъпа над $1000 и Крис беше много категоричен , че няма да се сдобием с коте. Поне едното куче е малко като котка, смисъл. наяинът по който си играе с другото, подскачането, абе на моменти много прилича на котка. 

Моят девер и годеницата му на секундата щом разбраха, че чакат бебе, махнаха котката! Почти не говорим с тях, та не зная и къде са я дали..дано да е на място, където ще се чувства по-добре.
Нашата Тара (болонка) посвикна с Влади и сега, когато той я гони, понякога му дава да я гали и дори и харесва, но все още му няма пълно доверие, е и това ще стане

Ние имаме две котки.И двете са бивши улични, но са минали през вет. лекар, имат ваксини, дават им се хапчета и т.н.Малко след като се оженихме се започна с въпросите кога ще махаме котката(в начало беше само една).Миналата събота ми се намекна пак и аз вече бясна обясних, че котките няма никъде да ходят и че вероятността от токсоплазма е по-голяма от плодовете и зеленчуците и месото, а не от котките.Та борбата е голяма в къщи.Добре че не живеем с нашите.

За котките и токсоплазмозата, толкова много е говорено вече, че не ми се иска и аз да го повтарям. Но да, наистина е по-вероятно човек да се зарази от друго място (дори от градски транспорт!), отколкото от котка, която живее само вкъщи. Нашата маца няма достъп ни до тераса, ни до прозорец, ни до обувки даже - та е напълно изолирана от гадостите от околната среда - обезпаразитяваме я редовно (честото обезпаразитяване с по-малки дози според мен обаче само вреди на котката и не помага ако тя е прихванала някакви паразитчета, я от терасата, я от обувките), ваксинирана е, кастрирана е, има си чип, паспорт, всички екстри. 
И естествено и при нас такива коментари има още от преди изобщо да се заговори за забременяване. А като забременея и родя дори не мога да си представя какво ще бъде. Проблемът е, че повечето хора дори и не искат да разберат, че има и други начини.

Преди два поста се похвалих, сега да се оплача, Влади играе много грубо с кучето и тя се тормози, дори когато мн се изнерви, започва да му ръмжи и се обръща да го хапе, не зная дали би го направила, защото никога не е хапала, а е на близо 11г. Не знам какво да правим, засега няма да предприемаме нищо, а има на кой да я дадем и ще и е чудесно, ама тя си е наша и си е свикнала вкъщи..дано да спре детето да я гони или тя да се примири..не знам..

Ел ние имахме пинчер и го дадохме на родителите ми...отначало много плаках, сега когато ходим при тях разбирам че е било по доброто решение  Тя се чувства много добре, брат ми я разхожда доста...а и Диди така я скубе, че горкото куче като ходим там се измъчва Един ден пък щеше да я захапе за крака - детето да захапе кучето, а не обратното    И при такава ситуация не знам как би реагирало кучето  Въобще лудницата е пълна и не съжалявам за решението си