и така да продължа докато не се е събудила Дара.....
на третия ден ми дойде кърмата и бях безкрайно щастлива,слагах Дара на гърда и тя засмукваше малко,затова цедях и я дохранвах.Кошмарът започна вечерта,когато ми се втвърдиха зверски гърдите и дори помпата не помогна да изкарам нещо от тях.След многократни опити и сълзи ,неспиращи да се леят от очите ми,ми биха мускулно окситоцин,правих топли компреси,не спирах да помпам цяла нощ и когато през главата ми мина дори мисълта да се откажа ,усилията ми бяха възнаградени и от следващия ден кърмата тръгна нормално.Тук искам да благодаря на моята любима Дидка ,която ми беше подкрепа през цялото време,дори беше при мен в болницата посред нощ

!!!За мое нещастие обаче тогава започна безумно силно главоболие,следствие от упойката,което беше поносимо само в напълно легнало положение,отново бях на системи,но на следващия ден то продължи и така 5 дни!!!(до вчера включително).Най-лошото е ,че се чувствах непълноценна като майка,едва се изправях от леглото да кърмя.Добре,че майка ми е в нас и ми помага изключително много с всичко.Олег също се опитва да помага,но май го държи следродилен стрес

,още не може да се осъзнае