Ей Ина за пример си ми ти ! Чакаме с нетърпение да разказваш!!!

Хайде искаме снимкииииии. Браво мила, ти си бомба, колко си спокойна и колко смела си била. 

Ехеее браво, първата бургаска мама си е вече у дома с бебчо  . Чакаме снимки на Точко да му видим нослето.

Честито и от мен с малко закъснение.Просто липсвах известно време.Да сте много здрави и двамата много ухилени и все така готини.Чакаме те с нетърпение да ни зарадваш със снимки.Поздрави и целувки от мен за теб и малкия Точко.

Еха  добре дошли вкъщи! Да се приспособите бързо към новата ситуация вкъщи и скоро пак да ни пишеш! Целувки!

Браво на мама Ина !!!  Справила се е наистина геройски... 

Инааааааааааааааааааааа шемет такъв,кажи кога ще излизаш с количката за да дофтасам до бургас да се разходим!

Ейййй лудориооо-щуротиооооооо  добре сте си дошли у дома  ти ще си най-лудата мама, която познавам..... хайде Точко да ви е жив и здрав и да е добричък 

Голяма си скица Инче   чакам снимките с нетърпение.

Инче, радвам се много, че вече сте си вкъщи!!! Чета с огромен интерес и се заливам от смях!! Ще чакам още разказчета и снимките!!

Добре дошли у дома Инче! Чакаме продължение на разказа и снимки! Как се справяте вече в къщи?

Добре дошли вкъщи на мама Ина и малкият Стилиян (Точко).

Такаааааааааааааааааа, ЧАСТ №2 е следната.
След като стана ясно, че ще има секцио и упойката ще е спинална последва неприятната част с поставянето и, което аз не усетих всъщност, понеже първо обезболиха мястото, ама все пак аз гола на масата, вливат ми един милион течности и аз почнах да треперя буквално като лист, много неприятно усещане.  Като се прибави и емоцията от предстоящото и стреса, че все пак е спешна операция, а не планирано действие и в един момент направо ми идеше да ревна, ама госпожата отзадси я представих с една ейййййййййййййййййййййййй такова иглище и тя само вика не мърдай, не мърдай, и аз си викам опаааа, рев ли, я стискай тука , че работата кофти  Та така, сложиха упойката, вдигнаха преградата и се започна кълцането, доктора вече почна да пуска разни шегички, да си говорим с анестезиоложката и така. И тук е мястото да кажа, че доктора през пет минути по време на прегледите и очакването на разкритие излизаше отвън да казва на нашите и на Пьатърчето какво се случва и всеки следващ път е бил с по-лоши новини и те милите отвън съответно вече душа са беряли.Но вътре, в предродилната и операционната аз не усетих и частичка от неговото напрежение, или поне не в такава степен.Знаех, че се налага по спешност, но не и че нещата са такива, затова и не успях да се шашна чак толкова, че иначе незнам 
Точко имяука в мига в който го извадха, последва мощен рев и ми го показаха, видях му само нослето и косичката и го взеха, а мен взеха да ме кърпят.И понеже някъде в този момент попитах в колко часа се е родил той, няко ми каза 12 и 5 минути.А то явно са ми казали колко е било часа в момента, а не кога се е родил той.Бъзикахме се с името, че на футболиста съм го кръстила и аз викам ааааа, ма тй и нашия е Петров, нищо че е презимето. 
Та така.
Окантиха ме както си му е реда и ме преместиха на леглото , отвън ме чакаха нашите, вече го бяха видели и много харесали, естествено.Казахме си по някоя дума, гушнахме се за мъничко с Петър и ме закараха в реанимацията.
Следва..............

ЧАСТ №3

В реанимацията поне вече беше топличко, като ме настаниха и ме вързаха с един милон системи, и ме натовариха с три одеала, акушерките и сестрите загасиха лампите и там незнам къде се ометоха. Аз си хванах телефончето в ръчичка и написах един смс, който пратих на около 30-40 човека  и като разбрах на другия ден, че има грешка в часа на раждане и лошо ми стана, че трябва да пращам на всички поправки.Естествено не го направих, и сега в движение обеснявам какво е станало, голям смях.
Към 3ч сутринта почнах да си усещам пръстите на краката, към 3.30 вече целите крака е тогава замалко да започна да вия , много ме болеше, честна дума. Аз никога не съм била оперирана от каквото и да е, в болница съм лежала за няколко дена като много малко дете, и нищо не са ми правили тогава и сега направо ми се отели вола.В 4.30 спрях да се правя на герой и си поисках болкоуспокоително и вече се живееше по-добре.Не че спах през цялата нощ де, ама дойде сутринта и през целия ден само ме дрогираха, поне не ме болеше хич, лежах си, почнахме да си лафим с другите мацки, дъра бъра по телефона, писателствах още сума време , нашитте дойдоха по едно време и по обед ми доведоха Точ 
Гуш-муш за пет минути и това беше де, ама егати кефа. На другия ден дойде ред на раздвижването и имах чувството че играя главна роля в Мисията невъзможна 1,2,3 и така до 103 част, голям зор, не очаквах чак така да ми е гадно, ама ми беше повече от това ори. Ама няма начин де. И така, целия ден това правих, по малко по малко, пак доведоха Точ, този път за повече време и дойде следващия ден, когато вече ни качиха в отделението,където се лежи след раждането с децата. А през това време Точ в интензивното, където храната я дават с най-голямата биба на света, каучокова, надупчена с две дупки колкото слънцето големи, млякото изтича просто, фасулска работа. Е как да стане номера с кърменето....... И като ми дадоха Точ вече да си е при ене се започнаха мъките. Той захапа от раз, ама нямаше нищо дето да цокне, ни коластра, ни дявол. И айде с млякото от шишето, той пък такъв дребен не върви да го оставя гладен. На другия ден ми тръгна вече едва едва някаква пародия на коластра, ама тва пък като каза цък, няма да захапя и ела виж, не ще и не ще. Ужас. Той реве, и аз с него и то стана егати омагосьания кръг. 
Остана си на шише до изписването.А за него........ така и не можаха всички лекари да се обединят около това, да ми се брои ли четвъртъка за ден прекаран в болницата, щото раждането е в  12 без 5 , и един вика изписване в сряда, друг вика не не, във вторник и така.На визитацията в 10 ми казаха , че в 12 ме изписват, щото сме били добре, пък те нямали места ама така и така ми било вече време.  Следваха телефони на всички, които вече са на работа да се връщат и да идват да ме вземат, абе цирк. Мина и това, снимки мимки, едно друго и си дойдохме вкъщи.
Голям кеф 
Мъките с кърменето продължават, или той не може да засуче, или като го направи нищо не успява да цока, аз се цедя като ненормална, усещам се как се изнервям ,  и той също, вчера го мъчих цял ден и вечерното хранене в 12ч му го направих с адаптираното мляко, поне да не ляга гладен. Цяла нощ спа като незнам какво, даже не ми се наложи да стана един път, само мятам по един белтък и това е, от 1ч вечерта до 6 без 10 сутринта като пич 
Днес пак е на настроения, преди малко в 15ч храненето сука и от двете гърди, оригна се юнашката и сега кърти в кошарата, ще го видим довечера. Утре сутринта идва лекарката да го види, прегледа и такива работи.
Иначе се чувствам дооооооооооооооооооста по-добре, боли като ставам и сядам, утре ще ми свалят конците и ще видим дали ще има разлика. С Петър сме ужасно щастливи, че Точ си е вече при нас, дълъг път извървя от двете черти на теста до сега, ха ха ха  но си заслужаваше всяка една болежка, естествено.
Та така сладурки мои.
Ужасно благодаря на всички за пожеланията, не че не очаквах, сега няма да си кривя душата, ама ме изненадахте с количеството им 
Това е от мен, готова съм да отговарям на въпроси, ха ха ха ха  дето се вика.