Здравейте!
Сватбата вече мина - всико беше повече от чудесно, но ще разказвам с подробности утре, защото съм страшно уморена!

Zahira, честито!
Пожелавам ви много късмет и щастие!
Винаги да се чувствай обичана и в хармония със съпруга ти.

Захира, и аз нямам търпение да чуя разказа ти и да те видя като булка!!

Ей, Zahira, ти се появи  Страшно ми е е интересно да разбера как е минало и да те видя като булкаааа! Кога ще тръгвате за страхотното си сватбено пътешествие (за което благородно ти завиждам  )?

Момичета още съм в лека еуфория от преживяното и не знам откъде да започна!
В деня преди сватбата имаше малко неприятни ситуации - цял ден обикаляхме по какви ли не задачи, загубихме едни пари /или по скоро ни излъгаха в банката/ .
Аз съответно не можах да спя цяла нощ. Към 8ч. сутринта отидох с една сговорна дружина от 10 човека в ресторанта да украсяваме - получи се що годе добре с воалите и балоните.
В 10ч. вече бях при фризьора, който първо ме подстрига /взе ми доста от дължината на косата / и после вече започна да ме къдри до 2 и 30. Такава прическа за 4 часа и половина няма. Сложи ми и цвете в косата с капсула. И вече закъснявайки за грим /часа за грим ми беше от 2 и 30/ се качих в едно такси, чийто водач беше конкурентоспособен на състезател от Формула 1, беше пълен простак, но като му казах, че съм булка и страшно закъснявам взе да минава на всички светофари на червено.
Гримът стана готов за около половин час и пак с такси се прибрах до вкъщи. И тогава вече започна голямата драма - при обличането на роклята я изцапахме доста с грим, счупихме цветето в косата и се започна едно чистене с мокри кърпички. Вместо ние да отидем да вземем кумовете ги викнахме по спешност те да идват да помагат. С общи усилия прикрихме изцапаното и потеглихме за фотосесията, за която също закъснявахме.
Историята по нататък ще разказвам по-късно, защото трябва спешно да изляза.

Направо като чета твоят разказ и този на Kiksi, направо почва да ме хваща страх... Хич и не смея да си помисля, какво ще се случи с нас на 16-ти... Хайде - чакаме продължението и се надявам да е със супер щастлив край

Ай ....то май без такива моменти никой не минава 

Ще трябва да се подготвим психически за изненади ....важното е да ни останат приятните емоции и да си спомняме със смях 

Нямам търпение да прочета останалата част от разказа .....а и да видя снимчици 

И аз нямам търпение да прочета продължението!! Прави сте, че не минава без такива неща! И аз започвам да се притеснявам за 23.08. Но съм сигурна, че има щастлив край историята...

Извинявам се за , знам че не е точно за тук, но след като прочетох премеждията на Kiksi, съм решила да си взема секундно лепило на сватбата за лепене на токчета

Хайде Захира, чакаме продължение и снимкиииии

... след страхотната фотосесия се отправихме към ресторанта, където вече ни чакаха всички гости. Татко си ме заведе и ме предаде на младоженеца /момичета носете си кърпички, защото на мен от притеснение ми се появи хрема и ми идеше да потъна в земята от срам от подсмърчане по време на церемонията/. Обредното лице направи страхотна церемония при все, че микрофона отказа и тя се мъчеше да говори колкото се може по близо до хората за да се чува, това което казва. След това всички гости започнаха да минават и да ни поздравяват. Гаф от страна на ресторанта беше това, че се бяхме уговорили да има маса за цветята и подаръците, но такава въобще нямаше както и това, че се бяхме уговорили да има столчета за по възрастните хора по време на церемонията, а такива също липсваха и всички стояха прави. Не че това е помрачило хубавото ни настроение. След което направихме снимки с гостите, които искаха и се почна веселбата - имаше много народни хора, ретро, латино и най-интересното е че диджея не пусна нито една чалга, а импровизирания "дансинг" беше препълнен от хора. Диджея /Стоян Петров/, който направо си заслужава темичка за похвали се справи просто блестящо. През цялото време водеше много културно без глупави шегички, нито за миг не се отклони от музикалните ни предпочитания и ритуали. Ако трябва пак да избираме  - бихме спряли избора си на него. От фотографа също всички са възхитени как не е седнал човека през цялото време. Още не сме получили снимките, но съм повече от сигурна, че всеки ценен кадър е запечатан. От ресторанта се поиздъниха и разбрахме впоследствие, че са прибирали порциите на хората без дори да са ги опитали. На един са взели предястието, на друг салатата, на трети станал да танцува и му отмъкнали основното ястие, тортата пък да не говорим. След забележка от страна на роднини казали: "Кой ял, ял и без това няма място на масите". Което е страшно нагло. Като местополжение и обстановка всичко беше перфектно , но тези дребни тарикатлъци много отблъскват хората. На мен дори не ми беше сервирано основно ястие или дори да е било сервирано сигурно докато съм танцувала са го отнесли.

Ллелеееее,

като чета - не вярвам, ама ....


както и да е, то  ... българска му работа;


мила, нали си била щастлива, нали е бил вашият ден, недей да си разваляш спомените с тези .... постъпки, помни само хубавото и споделените емоции, погледът на любимия човек;

нека всеки спомен от този ден да е насочен към тези неща, а не към историите с некомпетентни хора от ресторанта!!!!

Ще чакам с нетърпение снимчиците!!!!!

Захира, важното е че сте се забавлявали и сте били щастливи,пък другото....
Чакам още подробности и снимки