28.08.2008 21:08
Уау, какъв разказ.... продължавай, никого не си отегчила, даже напротив....
За снимките съвсем нямам търпение, както и за разказ за меденото пътуване

Радвам се, че разказчето ми ви харесва. Обещавам да го продължа. Днес не ми остана време, но утре сигурно ще мога. Пускам ви обаче нещо, което повече ще ви хареса 
. За момента са последните 5, но ще има и още. Представляват:
;
Евентуално и краткото клипче от видеооператора, ако на съпругът ми му стигнат силите, защото вече втори ден седи пред компютъра и избира и обработва снимки
А също и малко компромати от ергенските и момински партита
Снимките в галериите са много, предупреждавам ви 
бъдете много щастливи и винаги да се обичате както сега

и празен албум а искам да те видя колко прекрасна булка си била, че разказите са ти толкова увлекателни и подробни все едно и ние сме присъствали





После първият ни сватбен танц... един от любимите ми моменти на сватбата (тя цялата ми е един любим момент де
). Накрая на песента милото ме вдигна както се бяхме прегърнали (той е доста по висок от мен) и си потанцувахме така - аз във въздуха. Гостите много ни се зарадваха.
Освен това уж щеше да е право, а пък не беше, добре, че не ми се виждаха краката под роклята. По време на това първо хоро ми се закачи тока в тюла на фустата... и не иска да се откачи. Съответно мен ме е страх да не я скъсам и се привеждам леко като стъпвам на този крак, съответно роклята ми удобно се разтила по килима на ресторанта, кумата се опитва да избяга от нея и да не я настъпи, но аз упорито и я бутах в краката и по едно време шлейфа ми се оказа на земята. Наведохме се, взехме го и си дотанцувах хорото така. После отидох в "бокса" както се смееше слънцето ми - застанала съм до нашата маса, а шаферката, майка ми, сестра му и още няколко момичета са се купчили зад мен да ми оправят роклята
Инвентаризацията показа, че копчето не се е откопчало, а се е счупило, при това основното копче (имах две). Малко игла и конец свършиха работа, но докато се науча как да сядам без да опъвам роклята на неподходящо място се наложи още няколко пъти да повторим процедурата. Но беше по скоро забавно от колкото дразнещо 
А кумът и кумата са двойка от преди нас, т.е. от около 8 години.
Поръчахме си закуска в стаята, после се обадихме на мама и татко да дойдат да вземат останалия алкохол и празните бутилки, събрахме си нещата и си тръгнахме към къщи. После се оказа, че не сме си взели сватбените чаши, моя букет, една кошница и забравих още какво, та свекъра се връна да ги вземе следобеда.

Радвам се, че е бил толкова вълнуващ и незабравим ден! 


