Въобще пък не съм се ядосвала за такова нещо! Ходех с кумата, с мама, с приятелки, със свекървата, ама с моя бейби не съм, даже по едно време се бъзикахме, че се приготвям за моя личен празник, на който го каня, щото неговото участие се свеждаше до това да дава пари и да ми вика, ауу, браво, много е хубаво като му покажа нещо

Но той си е такъв, не дава външен израз на емоциите си и само аз знам, колко много е чувствителен и ми го показва, но да тръгне с ман по магазините, само ако ще си купуваме и двамата дрехи, за да му избера нещо и на него, иначе за нищо на света, мързи го според мен да си избира, да разглежда, пък да мисли, хубаво ли е, не е ли, пък трябва да се съблича , пък да мери, а то това си е тежка работа

Другото, което е, понеже баща му е бил винаги зает и се измъквал, хитрушата той, бейби е ходел о магазините от малък с майка си, а тя е пълна трагедия, и в канавката да има будка с финтифлюшки и там ще влезе, може да ти скъса нервите с нейното влачене по магазините и според мен той от там има "дълбока травма"

Но сега, когато е за сватба, хубаво е и той да е съпричастен, ама около мен, никой от мъжете не се е трогвал за тея неща, така че го приемам за нормално, но при твоя случай,
kap4icata , мила наистина трябва д апоговорите и да му обясниш, че това е вашият празник и че не може да е толкова настрани от тези неща и поне да идва с теб, а пък ти си избирай нещата, той поне ако не му хареса ще ти каже, иначе миличките, само се чудят как да ни угодят, а ние все сме недоволни!!!
