Много се радвам, че пред мен проблемът с фамилиите не стои. Нямам никакво ЕМОЦИОНАЛНО основание да си запазя моята-отдавна баща ми не живее с нас. Само много си харесвах едно "ОЙ"-супер ми звучи. И опааа-на милото във фамилията също има "ОЙ"  Сигурно звучи малко тъпо, ама на мен ми действа успокоително-не чувствам загуба на идентичността си 
Само ме притесняват нещата с документите Добре,че нямам шофьорска книжка и кой знае колко важни сертификати- само дипломи и лична карта...или има и други неща? 

аз добавих фамилията на милото и като ме пита някой как ми  еновата фамилия милото бърза да отговаря вместо мен"тя си остана д-р Балева,но вече е госпожа Симеонова  " и всеки път ме напушва на смях

Нямах никакви колебания. Винаги съм знаела, че когато се омъжа ще си сменя фамилията.
Само в момента, в който попълвахме декларациите ... някак ми стана малко тъжно.
От една страна съм си свикнала с фамилията. От друга моята фамилия е много по-рядко срещана - аз съм Момчилова, а той Петров. Сега съм Петрова. Толкова много хора има с тази фамилия.
Но какво да се прави... любов, любов... 

азоставих моята си фамилия.
първоначално мислех да добавя и неговата, но после реших, че е по-добре така, с моята да си бъда

Цитат на: Vesy в 03.10.2007 22:03

Нямах никакви колебания. Винаги съм знаела, че когато се омъжа ще си сменя фамилията.

Аз също не се и замислих да си сменя името. Нали сме едно семейство, едно цяло вече, а семействата са с една фамилия. Не искам да засягам никой, просто това си е мое мнение.  И всеки има правото на избор как да се казва и с каква фамилия да е. Не съм свикнала още да се представям с новата ми фамилия , но всичко с времето си, ще свикна.

Цитат на: Natalia_k в 04.10.2007 11:51

Не съм свикнала още да се представям с новата ми фамилия , но всичко с времето си, ще свикна.

Ох, аз като попълвах едни документи предната седмица чаках 2 часа на опашка и накрая бях толкова неадекватна и уморена, че тръгнах да пиша по инерция старата си фамилия и добре че се усетих още на първата буква, че успях да го поправя без да седи много грозно.   

другата седмица ще са ми готови личната карта и книжката с новата фамилия !!!!!! трябва пак отпуска да си вземам за да отида да си ги взема !!!!!

мен на работа все още ме търсят г-ЦА Атанасова хи и х хи хи !!!! и какво да им кажа на хората "вече не съм Атанасова, Лозева съм" мълча си и това е или ми е хибаво да ме наричат госпожица хи х хи хи

не знам момичета,
радвам се като чета, че с такава охота сте си сменили имената.
днес си говорехме с една колежка и аз казах, че не съм си сменила имети, а тя ме попита:
защо, не обичаш ли мъжа си или не го уважаваш?
едвам успях да скрия колко болно ми стана.
Обичам го безкрайно и го уважавам, дори от ден на ден го обичам все повече и повече, но родителите му (които след сватбата ме ни говорят) много нагрубиха мен и най-вече майка и татко, и мисълта, че ще нося тяхното име ме побъркваше.
Бях си написала декларация, че искам да си добавя тире, но последните няколко дни преди сватбата просто не се търпеше от подмятания как те щели да "вземат властта" след сватбата и тогава ще видя аз, как щяло да бъде както те кажат всичко и т.н. и т.н., а те нищо никога не са правили за нас.
Та на деня на сватбата някакъв вътрешен глас ми проговори и като отидохме сутринта да подпишем (само с кумовете в гражданското- документално) помолих жената да пренапишат документите и да си ме оставя с моето име.
Питах мъжа ми какво мисли и той каза, че не му е много приятно, но уважава решението ми.
И така - сега ми е болно, но се чувствам по-добре

Мила Ивче, много добре разбирам как се чувстваш. Аз в момента се намирам в почти същата ситуация. Малко след сватбата (пък и в интерес на истината и преди сватбата) родителите на душито нараниха мен и семейството ми много жестоко и аз също думичка няма да им кажа, нито в къщата им повече ще стъпя, но носенето на неговата фамилия не го възприемам по този начин. Родителите му са с друга фамилия - Ненови (на прадядото на душито), а той е Илиев (на дядо си Илия). А този дядо страшно много ме обича. Мед му капе на сърцето като съм им нагости при него и при бабата и така ни се радват като ни виждат заедно. Нищо лошо не съм видяла от този човек и с гордост бих носила името му. Доколкото си спомням и ти беше споменала, че дядото и бабата на твоя съпруг те обичат, така че опитай се да го възприемеш по този начин, че носиш тяхното име. 

Цитат на: avva_stz в 28.09.2007 09:54

Много се радвам, че пред мен проблемът с фамилиите не стои. Нямам никакво ЕМОЦИОНАЛНО основание да си запазя моята-отдавна баща ми не живее с нас.

И при мен нещата са същите...единствената разлика е че сега когато смених личната карта загубих единственото нещо с което съм се гордяла /бургаското си граждаство /....а за фамилията никак не се замислих

Цитат на: ivaiva в 04.10.2007 20:01

но родителите му (които след сватбата ме ни говорят) много нагрубиха мен и най-вече майка и татко, и мисълта, че ще нося тяхното име ме побъркваше.
Бях си написала декларация, че искам да си добавя тире, но последните няколко дни преди сватбата просто не се търпеше от подмятания как те щели да "вземат властта" след сватбата и тогава ще видя аз, как щяло да бъде както те кажат всичко и т.н. и т.н.

Миличка, вного добре те разбирам! За съжаление и аз имам горчивия опит на преживяноо лошо отношение.
Пардон - ужасно отношение. Такива тежки думи, които никаго не са ми казвани преди- просто не мога да ги забравая. Тогава реших, че ще съм възможно на по-голямо разтояние от тези хора. 
Може ли след всичко казано, да съм част от тяхното семейство? НЕ! 

Да, фамилията на милото ми същество съвпада с тяхната. И какво от това?? Ние сме си едно семейство. Те са си друго. 

Милички,
благодаря ви за подкрепата.

prin4ipessa, бабата и дядото, които ме обичаха бяха родителите на свекърва ми.
те за съжаление поцхинаха и двамата миналата година.
истина е, че трябва да мисля за фамилията, като фамилията на мъжа ми, а не на родителите му, но не мога да се абстрахирам
Весинка, права си мила, не знам може би и аз ще размисля.

ivaiva, мила ужасно е да те наранят хора, които се наричат твое семейство. Ситуацията ти е много кофти и само ти можеш да вземеш решението за фамилиите. Най-важното е мъжът ти да те подкрепя, без значение какво е твоето решение.

maichenceto, радвам се, че откривам още една бургазлийка сред съфорумниците. Искам да ти кажа, че морето и Бургас се носят в сърцето, независимо къде живееш. Така, че ти все още си си бургазлийка! 

Аз доста време преди сватбата си бях решила да добавя новата фамилия. Но в деня, в който оправяхме документите я смених. После имахме малко разправии с майка  , но за сега всичко е наред (дано продължи). Лично за мен това е някакъв вид уважение към съпруга ми, не към неговите родители. А те пък никакви ги няма (особено баща му ). И въпреки всичко ми е трудно да свикна с г-жа Кирова.

Странно,но аз много бързо свикнах с новата си фамилия Иванова Започнах да се подписвам и да се представям така веденага след сватбата

Име, не се кахъри толкова - важното е да сте живи и здрави и да се обичате.
Останалото ще се подреди.