Благодаря, fidanka

!
Направо се чувствам като някоя знаменитост, благодаря ви много

!!!
>>1/ Опиши как минава ежедневието ти (работната седмица и уикендите)
През седмицата ставам в 6:15.
В 8:15 съм в офиса, преглеждам си мейлите и дали имам някакви срещи планирани. Обикновено работя по 5 проекта едновремено, така че си давам по един за всеки ден от седмицата.
Пиша си план какво да свърша по проекта за деня, така че преди да си тръгна от работа да чувствам че нещо сам постигнала. Понякога всичките ми задачи се сгромолясват от погрешна теза и съм кисела цял следобед, но си казвам – поне събрах доказателства какво не работи.
Обядвам с колеги (приятен и приказлив народ) .
Към 20h съм си вкъщи, едновремено топля вечеря и говоря по телефона с баща ми.
После вечеряме, обсъждаме деня, планове, текущи неща и ако остане време гледаме нещо смешно, като Seinfeld или Friends.
В събота пазаруваме храна за седмицата – наложила съм вето на полуфабрикати, готови сладкиши, сокове, майонеза и куп други. После всеки път различно...В неделя си давам 2 часа да сготвя 4 неща за през седмицата. Защото както стана ясно от по–горе нямам друго време.
>>2/ Знаеше ли, преди да започнеш настоящата си работа, че точно това искаш да работиш?
Не, нямах абсолютно никаква представа!
Знаех какво не искам да работя (продажби, маркетинг, IT ) и кое ми доставя удоволствие (абстрактни идеи, организация на факти и цифри докато ти разкажат интересна история). После само трябваше да си избера интересен бранш и да търся.
>>3/ Винаги ли следваш сърцето си, или повече се доверяваш на "здравия" разум и общоприетите норми?
Първо здравия разум, който често е в разрез с общоприетите норми. Например в БГ всички ми се чудят защо отказвам напитки в пластмасова бутилка, а като знам че няма метод за преработката им и дори за събирането им аз просто не искам да създавам отпадъци.
От друга страна, според здравия разум ако си с дълга рокля, високи обувки и без очила не би следвали да си закачиш було до земята. Но аз точнто това направих от чисто емоционални подбуди.
>>4/ Ракажи малко повече за социалните проекти, в които си участвала
Проектът който споменах в предишния пост беше създаване на младежки център. В района имаше страшно много млади хора и деца, които през ваканциите нищо не правеха. А изостанал район с нисък образователен ценз просто не може да си позволи някой да си губи времето.
Моята задача беше да създам стабилна структура така че центъра да функционира. Това означава да се реши какво да се прави, как, кога, как да се въведе, кой да се привлече и да се оптимизира така, че да работи самостоятелно след като остане в ръцете на местните хора.
Трудното беше да намеря обш език с хора, за които не съществуваха понятия като крайни срокове, план и контрол.
Нямам думи да опиша чувството като видиш над 50 човека между 6 и 18 години, които идват някъде по свое желание, щастливи че са се доближили до теб дори само с това, че вече знаят какво е да идваш на време и да общуваш на основен английски.
Бях на 23 години и не получавах заплата.
С чиста съвест оставихме центъра в идеално състояние, работеше чудесно до началото на войната в Ирак, сега не знам как е.
>>5/ Приятели ли сте със съпруга ти?
Преди всичко!
>>6/ Обичаш ли морето? (нали си от Варна )
Да. Не обичам хотелите, безотговорността и кича който го заобикаля.