И на нас ни предстои годеж, около 20 август някъде сме го планирали. Ние с моя приятел изобщо не искаме да го правим, все пак живеем заедно от 1 година вече...Но майка ми настоява и е успяла да убеди баща ми че така трябва  Това както и да е, обаче на милото родителите са разведени и баща му е женен за 2-ри път, но майка му не знае... При това от 3 години  И сега някой трябва да и каже за втората жена на бившия и мъж...Дано да няма много истерии. Иначе втората жена е супер, много е мила, весела и общителна...много е готина. Стискайте палци да няма женски бой или други инциденти 

misskapriss, много е сложно при вас 
Защо не са казали на жената? Сега как ще реагира като разбере, че са крили от нея толкова време?  Дано всичко мине добре и да няма истерии и разни неприятни инциденти! 
В случая не мисля, че новата жена е виновна, мъжа е трябвало да каже, но това си е тяхна работа - не искам и не мога да се меся в живота на хората 
Сподели после за реакциите и как е минал годежа (надявам се спокойно) 

maria_lakova , мерси за подкрепата  Ами аз това се чудя... толкова време никой да не и кажа, не мисля че е честно спрямо нея  Тя е много мила и аз си мисля че още има чуства към бившия си съпруг, дано да греша, защото иначе ще е още по-трудно 

misskapriss наистина много неприятно за майката на любимия ти,но може би радостта от това,че ще се ожените ще й помогне да преодолее шока.А вие кога мислите да правите годежа?

fiibi_bg , по принцип се планира около 20 август, най- близката неделя до тази дата. Задължително е при нас да бъде събота или неделя,защото ние живеем в София, а годежа ще е в Пловдив... Освен това се съобразяваме и с почивките на родителите и нашата разбира се 

Сега гледам на календара, 19 август е неделя, ние тъкмо ще сме се прибрали от моренцето...май тогава ще е 

и ние живеем заедно вече 4 години, но единодушно решихме, че ще правим годеж. За щастие родителите ни са на нашето мнение относно повечето неща (като например: броя на излишни гости = 0).
Сега само остана да нагласим датата за годежа (нашите са в Бургас, неговите - в Пловдив, а ние - в София ) Тъй като родителите ни се познават, няма големи притеснения около събитието. По-скоро "ще се съберем да се видим, да пием по една ракия"  , иначе и на двамата ни се иска да уважим до колкото е възможно традиционните "табиети", но... ще видим след 3-4 седмици 

Аз малко късно се сещам, но нали бях казала че ще разкажа за годежа, който се очакваше да е проблемен предвид факта, че на моя мъж майка му не знае че баща му е женен за втори път(леле колко дълго го описах  ) Та за лош късмет, на моя приятел дядо му почина точно в деня в който бяхме решили да им съобщим за сватбата.   Беше много тежък момент за всички...да не разстройвам и вас. Та в крайна сметка годежа се отложи за зимата, около коледа. Най-гадното беше че когато няколко дни след погребението съобщихме на майка му за сватбата, тя само каза, че трябвало да им кажем по-рано по телефона, за да разбере и дядо му на милото. Добре че баба му застана на наша страна и я "скастри", защото иначе не знам какво щях да я направя. Що за човек трябва да си, за да го кажеш това на сина си, 2 дни след като дядо му е починал. Както и да е... Та така се получи при нас...Да видим зимата какво ще стане. Стискайте палци всичко да е наред този път. 

Ето ме и мен в клуба на сгодените вече официално 
При нас от традицията имаше само "Даваш ли даваш ..." - към баща ми и това, че останах да спя в тяхната къща. Всичко друго си беше наша импровизация и най-вече веселба 
Но ето и в малко повече детайли - патето държа реч, след която всички плакаха  Каза, че сме минали през три етапа до момента - случайното ни запознаване и последвалото ни събиране, неговото предложение към мен, което съм приела и съм го направила много щастлив и третото, че успяхме да си купим апартамент заедно ... на това последното последва шумно БРАВО и още повече сълзи ...    След което майка ми и баща ми държаха реч през сълзи, а най-големия смях беше, че баща ми каза: "Ами тя Катя много шоколад яде ... трябва да обещаеш, че винаги ще й купуваш" ... хихихи .... После ми казаха, че трябва и аз да го искам  иначе не го давали ... и докато си подредя думите в главата, всички пак бяха ревнали  ставам аз да говоря и питам "Давате ли го ..." и майка му изведнъж се обръща към баща му с въпроса: "Ники, ами ние нашето захарче ще го дадем ли?" и Никито: "Ами жена, чакай да помислим ..." ... и аз се изненадах, казвам си сега, няма да ми го дадат  и Никито завърши: "Ами ние едно захарче си отгледахме, но ако си имаме още едно захарче, няма да ни е лошо ... айде жена да го дадем на другото захарче и ще си имаме две"  и така ни предадоха един на друг 

Да добавя още, че ние се бяхме разбрали без подаръци да не се притесняват родителите какво да купуват. Уж казахме и на двете страни да си трайкат, а какво стана накрая, те майките влезли в коалиция и купили подаръците заедно  Голям майтап беше като изкараха торбите и ние се опулихме ... "Ама нали се разбрахме .... " 

Ето как плаче сестра ми, а аз цъфтя и вързвам 

Хехехе  Astika благодаря ти много шоколада ми е като цигарите за него - страстно пристрастяване 
Бих искала да призова и misskapris ако има време да ни разкаже в тази темичка за тяхното хубаво събитие 

Ето сега и моята реч ... аз обещах да не го ядосвам ... и добавих "много" и падна голям смях 

Страхотна история Катитка! Желая Ви много щастие!  Аз да си призная малко Ви завиждам за всичко, което Ви се случва преди сватбата, защото моето момче я пропусна тази част, въпреки че и аз не съм много сигурна дали има голямо значение това.

Ей захарчета честито !!!!!! много добре сте си изкарали !!!! пожелавам ви една незабравима сватба !!!!

Ехеееее, супер! Много се радвам за вас, Кате! Личи си, че сте си изкарали страхотно, а и шоколадът ти е гарантиран за цял живот! Какво по хубаво от това? 
Пожелавам ви да сте живи и здрави, за да се радвате един на друг и на щастието си!!!

Благодаря ви момичета, че сте съпричастни  

Gergana_and ние бяхме много далеч от традицията. Според мен, както казваше онази реклама - "Традициите не са това, което бяха", така че винаги можете да си импровизирате такова събитие   събирате родителските тела и си го правите най-импровизирано. При нас пръстена беше още от началото на май на ръката ми, а събирането виж кога .... по Коледа   Така че давай, инициирай го ти това събиране и се забавлявайте   ние бяхме извън вкъщи на неутрална територия, че да не се вайкат майките какво да сготвят и после да мият цял ден чинии