Ние живеем в дома на родителите ми ,чувстваме се отлично,понеже жилището е голяо и има достатъчно място,но от лятото сме почнали основен ремонт на нашето бъдещо семейно жилище,което ни е подарък  Имаме още доста работа по апартамента,но се надяваме ,че за сватбата ни ще стане готов и ще се нанесем 

Ние ще живеем сами в апартамента на мъжа ми, докато нямаме деца. После ще се преместим в мое жилище, което е по- голямо. Много обичаме родителите си, но държим да сме отделени от тях, за да нямаме конфликти, които са неизбежни при съжителство на две различни поколения.

Ще живеем където и сега - в апартамента ни. Когато ми предложи, държах да поживеем годинка, годинка и нещо заедно за да посвикнем и да знаем, че си пасваме и като съжителство.

ще живеем където и сега - в един апартамент под наем...пък по нататък живот и здраве се надяваме да си имаме и наше собствено жилище

Цитат на: cveta_d86 в 21.02.2012 19:50

ще живеем където и сега - в един апартамент под наем...пък по нататък живот и здраве се надяваме да си имаме и наше собствено жилище

И ние така. По-добре е отколкото при родителите. Живот и здраве ще имаме и ние свое жилище, обзаведено по наш вкус някой ден.

Ние живеем в една гарсониерка, собственост на нашите. Поне сме сами. Иначе вече ни е тясна, та не си представям как ще се множим тук, но още нямаме смелост за ипотека.

И ние както до сега ще си живеем в апартамент, който е на родителите му. Не е хич голям, но поне не плащаме наем, а и е нов и на центъра и най-важното сме си сами  Но като имаме дете ще мислим за нещо по-голямо. Хич не ми се иска да теглим кредит; при нашите , тъй като е вила, има място, но ние искаме отделно. Иначе има и някакъв шанс да ни подарят родителите др. апаратамент, но ще видим... за сега съм доволна на това, което имаме и не искам да съм алчна 

Имаме си самостоятелно жилище, започваме и да строим собствена къща в един от кварталите на Бургас.

Ще продължим да живеем отново където и сега - в апартамента на годеника ми. Аз също имам апартамент, но той е необитаван - ще остане за детето ни, живот и здраве.

Където и до сега - в апартамента ни. Но  някой ден искаме къща 

Няма по-хубаво от това едно младо семейство да живее самостоятелно, но, когато това не е възможно - няма как - ще живеем при свекъра и свекървата. Разбираме се, но, ако дойде момент, в който правенето на компромиси мине всяка граница -ще намерим начин да не сме там, надявам се. Относно кредит - много е рисковано-но кое ли не е в този живот. Ако мислим само така - няма да имаме никога. 

darina1980, имам доста приятелки, които използваха сумата от сватбата за първоначална вноска на жилищен кредит. Останалата част от кредита ще си изплащат 10-15 години, но няма как. По-добре е отколкото под наем.

В тези времена не всеки може да събере значителна сума от сватбата. Ако успее добре би било наистина парите да се използват за жилище.

Ммм, аз имам друго мнение по въпроса. Ако сватбата ми излезе 10 000 лв. за около 90 души (защото това е средната сума май). Повечето млади дават по 50 лв., т.е. разчитаме на роднини и родители. И да предположим, че съберем 10 000-15 000лв, то до никъде няма да ни стигнат за апартамент във Варна или само за първата вноска. А след това? А обзавеждането? И кредит за 15-20 г, а дори и 2ит5 г. Предпочитам парите да ги вложа в бизнес, от който да се изкарат за апартаментМного смелоИ в двете има риск, но такъв е живота

И ние сме под наем, а част от парите от сватбата (+допълнителни вноски всеки месец от заплатата) отиват в депозит с лихва и чакат да се превърнат в нов апартамент Междувременно се надяваме да продадем и един апартамент, за да може да се ускорят нещата
За следващите 2-3г обаче си оставаме на квартира...