Мен не бива много да разказвам, но ще се опитам все пак.
Сутринта станах много спокойна и отидох на прическа. Всичко вървеше добре, докато не видях, че е вече 13 часа и трябва да тръгвам след малко. Така започнах да треперя...като лист и повярвайте ми - не беше от студа навън.Както и да е. Прибрах се, дойдоха моите помагачки и започнахме да се обличаме. Приготвихме се и зачакахме младоженеца, който закъсня с половин час и ме изнерви допълнително. Дойдоха с музика (повечето знаете каква е тръпката, когато чуеш онази песен за елата), изкъртиха вратите и тръгнахме към ритуалната зала. За мен вече всичко беше спокойно хубаво и вече се превърнах в госпожа Стойчева.
Празненството също беше хубаво. Като на сватба - с много хора и веселие. DJ-я направи страхотно шоу за гостите. Всички бяха много впечатлени.Не минахме и без издънки де. Персонала в "Национал" обърка тортите ни. На кумовете играха с чужда торта, но когато и за нашата започнаха да вадят отново чужда - запалих.

Ходих да се разправям с тях, че това не е моята торта, а управителката се мъчеше да ме убеди, че точно тази е моята. Накрая свеки слезе в някакъв склад и видя, че нашите торти си стоят в едни кашончета и никой не ги вижда, че са там.

В карайна сметка оправихме нещата, но надупчихме на хорта кумската торта, за което смятам, че нямаме вина.
Относно снимките - имам малко. но непрофесионални.Може да кача някоя в галерията, а албума ще го правя по-късно.