Честита радост,Майче!Калоян се е родил голям хубав мъж,все така да расте!

Привет най-сетне и от нас
Много, много благодаря на всички ви за подкрепата и милите пожелания ! Така ни разчувствахте – и мен, и Боби ...
Вече сме си в къщи – изписаха ни във втъорник следобяд и засега се опитваме да свикнем с новия ни режим....между храненията, сменянето на памперси и желанието да се наспиш (което е огромно, тъй като все още сме първолаци и се учим на А и Б как се гледа малкото ни човече)
Ето и накратко малко разказче за нашия най-вълнуващ  ден (докато Яни спинка сладко) :
В събота сутринта се събудих с леко кръвотечение и след умуване решихме с Боби да отидем до болницата за консултация. Пристигнахме в 10.30 и д-р Диков беше дежурен. Прегледа ме и заяви, че родовата дейност е започнала и че имам 4-5 см. Разкритие. А аз честно казано не усещах тези прословути болезнени контракции – имах си втвърдяване на корема регулярно с леко присвиване в кръста , но нищо по-различно от това, което съм усещала последните месеци, само по-регулярно...
Моята лекарка , с която имах уговорка – д-р Лазарова този уикенд  женеше сина си и не можеше да дойде, затова трябваше да избирам или да си тръгна и да се върна малко по-късно (никой не знае колко – може и след няколко часа, но може и след ден -два) или да остана същия ден и да ми стимулират раждането, но да съм при д-р Диков (аз по принцип първоначално като се записвах в Токуда исках при него, но не приемаше повече поради натоварен график)... След дълго умуване с мъжа ми решихме да останем за същия ден, въпреки че оставах още 16 дни до термина ми... и така в 12.30 ме приеха и ми вклучиха система с оскитоцин за засилване на контракциите. В 13.30 ми спукаха мехура и болките вече станаха доста осезаеми. Добре че Боби беше през цялото време с мени ме подкрепяше – дишаше с мен, правеше ми масаж, държеше ме за ръка, когато ме преглеждаха за разкритие, защото определено беше доста болезнена манипулация – даже на два пъти щях да ритна доктора през лицето...   Дойде и анестезиолога, но тъй като съм алергична към  доста упойки, не се престрашиха да ми сложат и останах  само на две инжекции но-шпа и една бусколизин ... ПОне в това отношение съм доволна, че съм алергична, защото болката определено замъглява съзнанието и на моменти направо молех за упойка, колкото и да съм убедена че по-добрият начин за детето е без ... докато чаках да получа пълно разкритие слушах лубимата си музика от беменността, разхождах се напред назад, заемах какви ли не пози, за да облекча болката и се гушках в Боби, даже на няколко пъти се разплаках от умиление, че скоро ще се видим са нашето съкровище и така в един момент  вече започнах да усещам доста сериозни напъни и ме завдоха в родилна зала ... тогава си мислех колко е дълго разсточнието , а на следващия ден видях, че става дума само за 2-3 метра ... В 18.30 се качих на магарето и започнах да напъвам – Боже, колко трудно беше – и сега като се сетя ми се насълзяват очите...  Боби беше до мен, но  ми се струваше толкова далечен и всичко ми се въртеше пред очите ... Усетих как д-р Диков каза да ме срежат, че ще се разкъсам сериозно и в следващия момент ми скочи върху корема, при което главата на бебчо се показа , още един напън и телцето също излезе – в този момент определено не знаех къде съм и какво се случва само видях, че Боби се разплака и ме целуна, след което преряза пъпната връв, а аз попитах дали всичко е наред... някъде смътно чух мелодията на Happy birthday и най-милият детски плач. ПОпитаха ме как ще се казва и в следващия момент ми дадоха Калоян да го целуна и гушна...

Продължавам, че малко дългичко стана...

Дойде анестезиолога и ме приспаа за 10 минути, за да могат да ме зашият – защото се оказа, че бебчо е бил едричък за мен – имам 7-8 вътрешни и 4 външни шева. Роди се точно в 18.46 с внушителните 53 см и 3400 гр. Лекарите казаха, че ако сме изчакали до термин или още няколко дни е щяло със сигурност да се наложи секцио, защото нашия сладур е щял да надхвърли 4 кг.
И така след 15-20 мин ме събудиха вече в стаята ми и Боби беше още с мен – разказа ми как е бил заедно с бебчо, докато мен са ме шили, показа ми малко снимки и накрая аз съвсем искрено попитах „Аз всъщност къде съм?”  , при което той остана като гръмнат, а аз наистина все още не можех да даойда на себе си... Лекарите му казаха , че е време да си тръгва и така аз останах самичка (всъщност с още три жени в стаята, които бяха родили предния ден). Дойде една от акушерките и ми помогна да отида до банята и да си взема един бърз душ.  ПОследва вечеря и малко приказки с жените в стаята ми . Заведоха ме да видя бебчо, защото искаха през нощта да бъде при тях под наблудение, тъй като по-бавно бил проплакал след раждането, а и имаше оточе на нослето (на предпоследната контракция не стигнаха силите и прекъснах напъна, а той милото се заклещило точно по средата на главичката) и така...По отношение на болницата, на лекарите, акушерките и неонатолозите , които се грижеха за нас – просто едно огромно благодаря! Условията в болницата, както и отношението наистина направиха престоя ни там много по-приятен... всеки ден ме викаха заедно да правим тоалета на бебчо, по цял ден той беше с мен, а ако исках да си почина или да се изкъпя например – го взимаха да го гледкат... винаги имаше някой на разположение, който да отговаря на хилядите въпроси  и нито веднъж някой не показа досада, леарите идваха по няколко пъти на ден да видят как сме, и не на последно място – храната определено беше почти като домашна...
Сега вече сме си вкъщи и честно казано въпреки умората и болката от шевовете, се чувствам толкова щестлива! 
Яни се разбужда и май е врме да се храним – засега толкова от нас, ще се постарая максимално скоро да се вклуча – вече и със снимков материал!
Благодаря още вднъж на всички ви за подкрепата и за хубавите пожелания!

Олелелел, така ме умили разказа ти...... толкова готино и искренно си го разказала и описала ,случващото се в тези моменти. Браво, момиче.... определено успя да предадеш емоцията си и на мен  Едно голямо
ЧЕСТИТО

Е Майче, чаках вече да разказваш Наистина много вълнуващ разказ ! най-важното е че всичко е наред и сте си в къщи Дай малко снимки

Страхотен разказ, мила!!! Нали сме/бяхме с еднакъв термин и следя с интерес всичко в твоята тема  дано и аз да съм толкова смела колкото теб, когато момента дойде... Радвам се, че всичко при вас е наред и чакаме снимкииииии на малкия!!!!

Разплащках се от умиление докато го четях, толкова е вълнуващо  желая ви само прекрасни емоции и много здраве

п.п. тъй като съм се спряла на Диков живот и здраве, освен че ме развълнува разказа ти ми беше и много полезен, благодаря 

Майче страхотен разказ миличка! Браво на теб!!!Много се развълнувах докато четях!!!

Майче, добре дошли! 
Докато четях и направо настръхнах, но важното е че сега сте си вкъщи с малкия Калоян и му се наслаждавате! Спокойно, ще свикнете и с режима и с всичко, всички ще минем през това! 
Чакаме снимки на малкия юнак скоро да се похвалите с първата разходка! 

Да ви е живо и здраво детенцето!!! Нека сега ви носи много радост малкото мушмороче!!!
Докато четох не се сдържах да не се разплача от умиление. А за режима ще свикнете много, много бързо.

Майче да те питам - след като не те е приела д-р Лазарова и си била при дежурния д-р Диков защо си платила за избор на екип?

Цитат на: Zahira в 15.07.2008 09:47

Майче да те питам - след като не те е приела д-р Лазарова и си била при дежурния д-р Диков защо си платила за избор на екип?

То в Токуда така или инче трябва да си платиш, нямаш избор! 

Миличка, разказът ти е толкова трогателен и въздействащ  ти си мама-герой и вдъхновение за нас,на които този най-важен миг предстои 

Наистина много въздействащ разказ!  Радвам се че сте добре и сте си в къщи! С нетърпение очакваме снимки на Калоян! 

Привет и от нас!

Набързо едно малко отчетче, защото вчера бяхме на консултация при личната ни педиатърка, а в петък ни е контролния преглед в Ткуда. и така малкото ни човече за една седмица е наддало 320 гр. и вече сме 3 500 (родихме се 3 400, а ни изписаха 3 180). Направихме и пробно кърмене - показа ни , че за 10-15 мин. сме изпапкали 75 мл.

Zahira, в Токуда както Мария е казала, винаги си плащаш за избор на екип, дори когато е по спешност - тогава плащаш избор на дежурния екип

Натали, Стели много ви благодаря момичета и ви стискам палци и на вас за леки метри до финала!

Иначе, днес Яни сутринта направо ми разказа играта - папка, пи водичка, но не пожела да заспинка, а само плачеше малкото човече , а тати от днес вече е на работа, баба още не беше дошла и ние самички... мама успя да закуси чак в 12 ч.

айде до скоро, че нещо се размрънкахме..