Ето ни и нас
Докато малкото съкровище спи си откраднах малко време

Нашето раждане мина толкова бързо, че нямах време да се притесня

влезнахме в болницата в 7.45ч. и веднага започнаха да ме приготвят , че имаше хаос с часовете за секцио

преоблякох се бързо под строгото влияние на главната на отделението

добре че лекарката ми ме успокояваше и се разправяше с другите

в 8.00ч. бях на операционната биха ми упоката в гръбчето и веднага ме хвана

анастезиолошката беше невероятно мила жена и постоянно ме питаше как съм. В 8.10ч. започна операцията , нищо не усещах и след малко чух че дупето му е голямо

и като ме натисната едната докторка ми излезе въздуха, но пък излезе лесно и чух най прекрасния звук

в 08.32ч. малкия мъж се появи на бял свят

докато ме оправяха го измиха и ми го показаха

В 8.40ч. ме закараха към реанимация , но се отби сестрата до една врата където видях невероятния си съпруг и свекърва

Така с малкия се видяхме чак на следващия ден

Операцията ми мина бързо сега почти няма корички по нея от конците

но се пазя още , че казват раждала жена съдран чувал
Ето и една снимка