Цитат на: Wienerin в 26.05.2008 16:38
ellie_bellie, хайде сега да седнеш и ти на трончето да те поизпържим мъничко

ето ги и моите въпросчета 
1. Защо си в Америка?
2. Как срещна бъдещия си съпруг?
3. Най-смешното нещо, което скоро ти се е случило е...?
4. Как обичаш да изненадваш бъдещия си съпруг? 
5. Какво те разплаква и разстройва най-бързо?
6. Липсва ли ти България, ако да, кое по-точно?
7. Какво те дразни в американците?
8. Как мислиш да възпитаваш децата си?
9. Прощаваш ли наистина, когато те молят за прошка или не ?
10. Какво най-много те притеснява около сватбата?
11. Правиш ли дарения (пари, дрехи...)?
12. С какво не можеш все още да свикнеш в Америка?
Благодаря 
1. Тук съм, защото спечелих зелена карта от лотарията, даже на имения ми ден станаха 9 години, откакто получих писмото

2. Запознахме се на един купон (рожден ден), но след това бяхме само приятели дълго време (повече от 2 години), преди нещата да се обърнат към връзка.
3. Миналия ден с Мони след работа се качихме на автобуса, който взимаме всеки ден по принцип, но по едно време шофьорът промени маршрута, ние много се изненадахме, но това се е случвало и друг път и решихме да си траем, стига да ни закара до нас. Но по едно време ни стана ясно, че няма как да стигне изобщо до там, закъдето сме ние и му се разкрещяхме къде отива (бяхме единствените вътре) и той ни каза съвсем друга дестинация. Оказало се, че той си мисли, че кара един маршрут, а отвън на автобуса пише друг номер

... абе луда работа, та ние си слязохме и си направихме разходка, беше голям смях.
4. Малко ме е срам да си призная, но изобщо не ме бива в изненадите....
5. Ами за разплакването, много неща, на всички драми и романтични комедии рева като съдрана..... иначе стресът и нещата от живота не ме разплакват така лесно, може би съм свикнала да съм твърда. ... За разстройването, само като си помисля, че може да се случи нещо лошо с мъжа ми или близките ми, излизам извън баланс.
6. Имам доста носталгични моменти, свързани с детството, с определени миризми, например ако ми замирише на люляк или фрезии... Тук пролетта идва доста късно и ми липсва разлистването на дърветата, шумът на колите и гласовете на хората по улиците, всичко в Б-я е много по-различно. Липсват ми отворените прозорци, тракането на вилици и чинии, които се чуват отвън.... Иначе безспорно най-много ми липсват родителите, понякога като си дам сметка колко са далеч от мен и остаряват сами и получавам спазми в сърцето

. Иска ми се да мога да се върна ей така за един уикенд на всеки няколко месеца.
7. Може би най-много ме дразни това, че не се сближават толкова лесно, колкото нас и другите нации. Аз имам всякакви приятели, но с американците ми отнема много повече време да стана близка, отколкото с хора от други нации.
8. Това е много трудна задача и много отговорна. Не мога да кажа на този етап. Смятам да разчитам доста на майка ми и свекърва ми, и двете са отворени и съвременни жени и смятам, че ще ми помогнат за нещата, които не знам, като същевременно ще си пречупят мирогледа към обществото, в което живеем.
9. Да, прощавам. Не съм злопаметна. Дори понякога прощавам прекалено лесно.
10. Това, че не знам все още колко човека ще дойдат.
11. Да, това според мен е абсолютно задължително. Дарявам стари вещи на Армията на спасението, пари на българската църква, за раково болните, за деца, болни от СПИН, за сираци в България.
12. Специално с града, в който живея - не мога да свикна с вятъра, с продължителната зима, с климатиците през лятото, които са адски силни, с трафика - това може би са нещата, които винаги са в състояние да ме изкарат извън нерви и настина е учудващо как не искам да ги приема като част от обстановката.
И аз благодаря за въпросчетата
