Момичета, и аз да се разпиша тук..И аз не мога да не се обадя. Зълвата ми е глезеното момиченце на мама и тати и е свикнала да й угаждат за всичко и да е на първо място. Има се за най-великата, най-способната итн..А не е! Ама хич даже! Брат й тъне в забвение, вечно пренебрегнат за сметка на ''горкото момиченце'', дето вечно е прецакано от живота и трябва да й се помага с всички усилия, а нас - кучета ни яли. Като се появих аз искрено се надяваше да съм тъпа и манипулативна кукувица, ама нещо не й се получи и много бързо я разбрах. Това я вбесява, защото ''схемите й'' са разгадаеми от мен и успях да отворя очите и на брат й за това. Никога не сме се карали открито, но си прави мръсни номерца и в момента, в който не й се угоди става страшно. Аз обаче я игнорирам вече мноого успешно и тя беснее. Умря от завист за сватбата ни ( защото тя не е женена още за приятеля си, а и той си кротува по темата), но да е жива и здрава! Ще й го причиня пак май месец, когато ни е 2рия ритуал)

Аз нямам никакви проблеми със сестрата на мъжът ми,но това се дължи на факта,че винаги съм спазвала известна дистанция и никога не съм я допускала до себе си кой знае колко.Просто говорим общи приказки и това е.Нямаме и телефонни разговори или тем подобни  и нещата са 6

здравейне,дами, ето че и аз най-после намерих  място където да се оплача и където със сигурност ще получа разбиране. Моя случай е подобен като на Hekseskud. Като искат нека си глезят щерката. Тяхна си работа. поне да не натякват на брат и` за щяло и нещяло. Вечно той им е виновен и е некъдърен. А това не е вярно, но  човек като реши да търси кусури- винаги ще намери. Много ме я яд на родителите му, защото за тях дъщеря им във всичко е най- добра. А и са и насадили голямо самочувствие. Но аз отдавна съм я игнорирала и въпреки това понякога ужасно много се ядосвам на техните. Успокойваме ме мисълта, че кой каквото прави,така или иначе ще му се връща.

Аз лично си мисля, че в такъв момент бих използвала всяка възможност да си хваля мъжа пред тях за най-малкото нещо, което е направил...

Аз така и правя- винаги го хваля. А ако са наскачали срещу него още повече.

Бившата ми шефка преди години ме посъветва така (тогавашната ми половинка имаше сестра), че съгласиш ли се да се омъжваш за мъж, който има сестра, то моменталически трябва да свикнеш с мисълта, че тя ще е принцесата, а вие - слугите. Уви, още не съм видяла двойка, която да оспори думите й.  Или сестрата ще прави проблеми, или родителите им. ПО темата мога да ви зарина с негативни примери.
За това, мили мой, свикнете с тази мисъл, дистанцирайте се възможно най-много и се усмихвайте на всеки техен "бисер", защото освен да влошите ситуацията, нищо друго няма да постигнете.
И не забравяйте, вече вие и съпругът ви сте семейство, а останалите са просто някакви роднини.

Аз също никога не съм се карала с нея или нещо такова. Винаги гледам да се държа добре, но тя явно неможе да рабере, че това на което е свикнала (да и се играе по свирката) не минава при мен. Явно неможе да приеме фанта, че батко и няма да е вечно при нея и няма да може да си го командори. При мен е нещо подобно като при Hekseskud, с разликата че тя няма приятел и за 3 години смени 5-6 момчета. Сигорно я е яд, че брат и си е намерил някого, с когото да бъде и тя сега неможе да го преживее или незнам просто...

Момичета, никоя от вас ли няма брат, родители...? Като ви слуша човек, ще рече, че сестрата и свекървата са един дол дренки и с тях задължително човек трябва да се бори и на всяка степен да ги "поставя" на мястото им. Не ви разбирам, честно.  Вие готови ли сте родителите ви да обичат първото срещнато момиче повече от собствените си деца? В крайна сметка, има семейства, в които братята и сестрите са приятели, чувстват се близки, едва ли заради това трябва винаги да се мразите по презумпция и "за всеки случай". Опитайте да подходите с добро, не винаги всички ще ви мразят и ще искат братът/синът да остане завинаги сам. Това са си отношения с хора, изисква се да се работи върху тях. В крайна сметка, щом сте решили да се жените за половинката си, проявете разбиране. И, да, защото вероятно ще ме замерите веднага, имам двама братя и си мисля, че ако по подразбиране ме мразят гаджетата им, защото във форумите ги съветват така, определено няма да реша, че тия момичета са върхът. Вярно, те сами си решават, но ако предварително се мразим всички... нека не се чудим, защо няма излизане от тия отношения. Нина, абсолютно не съм съгласна с теб, че ако съфорумка се жени за мъж със сестра, то трябва да се настрои, че ще е слуга. Това са крайни и фрапиращи случаи за сестри-идиотки и не бива те да са ориентир.

Мисля, че заглавието на темата само по себе си поражда асоциации от сорта на "как да мразим качествено". Поправете ме, ако греша, но по-нормално е да търсим начини да се разбираме с хората, а не възможности как да се "справяме" с тях. Ние не воюваме, мисля...

Деничка Звездичка !
Разбирам и наистина съчувствам на тези, които са имали "късмета" да попаднат на някоя вещица, но това въобще не става при всички случаи. А и хората не са винаги или просто лоши или просто добри. Аз съм имала "почти" (не сме подписвали с момчето, но бяхме като женени 5 години) зълва и по-скоро аз бях глезената, от колкото тя. Но аз влязох в това семейство с нагласата да ги уважавам като семейството на момчето. С предишната им снаха все още са във война, а с мен бяха като мое си родно семейство. Просто всеки случай е различен.
В тази връзка искам да похваля моят бъдещ девер! Уникален човек! Толкова много ни помага, че нямам думи! Изобщо съм супер впечатлена от него! Благодаря му от сърце!

И аз съм съгласна. Имам прекрасна и добра леля,но не е толкова борбена като баща ми, винаги се е слушала неговата дума. Много зависи от характера на човек- дали е борбен, успешен, всеотдаен. Разбира се и всяко семейство е различно, както и отношението към децата им. Но то мисля, трябва да се извоюва.
И още- отношението към майка ми също е било на ниво. Никога не съм чула майка ми да се кара с баба, могат да си говорят с часове. Всичко е до нагласа, характер, възпитание и старание.

Предполагам, че всяка една се е  държала добре, възпитано и приятелски настроена, но когато човека отсреща не оценява това и гледа всеки удобен момент да каже нещо против теб е нормално да има такива отношения. В моя случай преди дори да станем гаджета с моят приятел сестра му много ме харесваше, но след като тръгнахме се обърна на 180 градуса без нищо да съм и направила. Тя ми е разказвала (още преди да тръгнем с милото) как не е харесвала никоя от досегашнети му приятелки и как според ния той едва ли не неможе да прецени момичето до него и как никоя никога няма да бъде достойна за него... и ето ме сега- от толкова близки преди да започне нашата връзка, тя се държи... много по-различно. Според мен това не е нормално.

В такъв случай можеш или да разредиш контактите до минимум или да поговориш с нея спокойно. Имам едно мое си правило- да се държа с хората с уважение, пък каквото ще отсреща да идва. На всеки се случва да сгреши, да се държи зле, да обиди, всеки рано или късно осъзнава грешката си.

andji_t, може би просто ти си случила на кофти зълва. В такъв случай мога само да те посъветвам да си държиш на мъжа и да не позволяваш никой да застава между вас.

Monikamaria това и правя и ще се старая да правя и занапред. Благодаря ти за съвета 

Пиша го и утре го трия- във връзка със спора "сестрата-принцеса"
Сестрата повече от година живее в дома на родителите си (и ние), преди това живееше във Варна и работеше, родителите са плащали сметките на квартирата, мъжа ми е живял във Варна и сам си е плащал,като не е смогвал вече да се оправя, се прибира в къщи. Мъжа ми по цял ден търчи след майка си и баща си и прави ВСИЧКО- ремонт на къща, кола, помага в семейната фирма, сутрин става за да закара майка си на работа....Сестрата не работи, не помага в семейната фирма, не готви (не може), не кара майка си на работа, защото не може да стане толкова рано, отворихме магазин и и предложихме да се включи в бизнеса-не пожела, щяхме да взимаме заведение под наем-не  пожела да участва. Стои си вкъщи и умира от скука, но не иска да работи. Отношенията ни са прекрасни, не сме приятелки, но не се караме, говорим за общи неща. Не съм си наумила да я мразя,не я мразя, но което си е истина не мога да излъжа. онзи ден баща и купил ботуши за 200лв, а на 29 баща ти да те издържа и да ти купува дрехи... мен малко ще ме е срам.