Нека и аз разкажа за моя сватбен ден.Сутринта станах рано, неможах много да спя.С моето мило си спахме заедно, и затова аз отидох в майка да си взема душ и татко да ме закара до фризьорката и гримьорката.Първо че закъснях с 20 мин. за прическата и второ че бях готова 14.00 часа, а младоженеца трябваше да ме вземе към 15.00 - 15.15 часа.Такова скорострелно обличане падна, бях се разтреперила отвсякъде, когато татко викна, че идват музиката се чуваше вече.Ей тогава направо вече незнаех къде се намирам.Татко и майка бяха при мен в стаята, бяхме се хванали за ръце и чакахме.Чух гласа на моя мъж и тогава още повече се развълнувах.Усмивка изгря на лицето ми вмомента в който вратата се отвори и видях онзи поглед като в деня на първата ни среща.Тогава за сетен път се убедих че това е най-правилното решение в живота ми и за миг няма да съжалявам за този прекрасен мъж.И така татко ме изведе, булката на чело на хорото, изиграхме вде хорца и право към църквата.Церемонията беше много хубава, внимателно се вслушвахме в думите на отеца и на ум си пожелавах да сме здрави, любовта никога да неизлиза от нашият дом и си пожелавах дечица които да ни накарат да се гордеем.След това приехме поздравленията от всички гости и се запътихме към студийните снимки.След тяхното приключване отидохме да хвърлим венец на р.Дунав та да ни върви по вода.Влязохме в ресторанта към 18.30 часа и купона започна.Продължи до късно сутринта, но ние все пак се измъкнахме тъй като милото ми беше обещал незабравима първа брачна нощ.Ако има резултат от тая нощ скоро ще разберете

.Но за съжаление хубавите работи свършват бързо, но това ще остане незабравим спомен за нас, близките ни и приятелите ни които се надявам и след година да говорят за нашият сватбен ден.
