Много ви благодаря

Подготовката беше сериозна. В един момент съжалявах че нямах сватбен агент, но нещата стават много по лесно ако сам командваш парада, затова съм доволна от резултата. И не на последно място тук всичко се организира million пъти по лесно от колкото в БГ.
Пример – когато търсехме ресторант в БГ само ни прехвърлъха от този на онзи, не можеха да дават оферти 1 година по рано, не можеха да гарантират нищо, а ни знаеха бюджета. Сега като се замисля те може би не са ни вярвали. Тук, със същия буъджет, в много по скромен ресторант ни поканиха на среща с менута, маси, планове за разположение на гостите, цени – всичко. За 1 седмица беше уредено.
Цветенден, най-много държах да няма парвенющина! От това ми се изправя косата. Семплоcт винаги е по-добрия избор за мен.
Еллие_беллие, постарах се и фотографа да се чувства добре – хората дават 100% себе си само ако им вярваш и им дадеш най-добрите условия за работа и ясно му казах какво очаквам – да снима каквото той намери за добре, защото той знае повече по въпроса за сватбената фотография. Пълен респект към доказания професионализъм

Клара_фина – не се натъжавай! Ако всичко останало е по план, и снимките ще са така. По важното е да си щастлива на сватбата, а не какъв ще е албума после. Ако си спомняш този ден с радост всичко друго няма значение. Виждала ли си щастлива букла с лоши снимки?
Инахастра, от четенето във форума разбрах, че хората се стресират много на този ден , за детайли. А от стреса никoй не се разхубавява. Затова всичко исках да е максимално опростено, за да може на деня да се радваме и да следваме естествения ход на празника , а не да се щураме напред-назад кой какво ще носи в църквата например. И на всички гости бях пратила план за деня по часове, така че всеки да знае кое следва, а не да се чудят и да се оглеждат някой да ги води. На деня никoй не се занимаваше с глупости, всички празнувахме. В нормален ден аз въобще не съм така цъфтяща, но и рядко сам толкова щастлива.
А за роклята ... ехх, знаете как я мислих тая рокля

Баба ми , бог да я прости (майката на мама) беше шивачка. И при един спор по повод абитуриентската ми рокля тя каза – "роклята е рамката, ти си съдържанието, не си губи времето само да търсиш зашеметяващи тоалети, търси симбиоза със самата себе си".
Златен съвет.
Добре че и вие ме окуражихте, защотоо на деня въобще не мислех как изглеждам – роклята преди всичко ми беше удобна, бях в кожата си.