Охх аз още си нямам  Все си мислех , че ще е на 8 март , но не  .
Момичета дайте съвет , как да постъпя.Не че приятелят ми не иска , няпротив , но явно не се сеща.

Цитат на: team в 11.03.2008 08:06

Охх аз още си нямам  Все си мислех , че ще е на 8 март , но не  .
Момичета дайте съвет , как да постъпя.Не че приятелят ми не иска , няпротив , но явно не се сеща.

Защо ти не му предложиш. Пак може да е романтично и незабравимо.
Само се реши и кажи да помагаме с идеи.

Някои мъже никога не се сещат, ако само досещането е причината.

Здравейте от от мен! И аз съм от жените, които си казват какво искат Просто един ден му казах, че понякога говорим за това да се оженим, но ми се иска да започнем по-конкретно да мислим затова. Обясних колко е важно това за мен и той се съгласи. Каза че иска да събере пари да ми купи годежен пръстен от бяло злато и така казахме на неговите роднини, аз изчаках малко, 1 месец, защото се очертаваше семейна сбирка и исках да кажа на семейството ми малко по-официално. Всички много се зарадваха После направихе и годеж, техните идваха в нас на гости да ме искат с торта и т.н. и накрая си зачаках пръстена...един ден моят годеник кза, че има изненада за мен след работа и бърза да се прибере, аз веднага разбрах какво става, но се прибрах по-рано от очакваното и трябваше да чакам в банята После като ме извика беше посипал пода с розови листчета и беше сипал вино. Веше много сладък Подари ми пръстена и ме прегърна, но нищо не ме пита, и аз му напомних, че вече може да ме пита, а той: "Ще се омъжиш за мен, нали?" Е това е нашата история... Ако аз бях мъжа и бях направила предложение щеше да е много по-измислено и романтично, но той го направи по единствения начин, който можеше, това беше просто Той!!!

при нас пък беше точно обратното. Ние си живеем на семейни начала от 3 години, имаме си и едно сладко момченце. милото искаше да се оженим като забременях, но аз Не и Не-дума да не чуя за сватба! С корем да се женя, не-това си беше. И така си я подкарахме, не сме говорили за сватба, но тази коледа заминахме в англия и рожденния ми ден се падаше да празнумаме там. Милото реши да отидем до лондон тогава и да се разходим. Аз се съгласих и откакто тръгнахме аз си чаакам подаръка и си го чакам. накрая реших че нищо не ми е взел, дори се ядосах, че поне едно букетче можеше да ми подари, замълчах си, но отвътре ми идваше да умра от яд . и накрая на разходката той ми казва да седнем в едно паркче да починем малко и тогаваааа, извади кутийката и ми падна на колене! Можете да си представите аз колко бях изумена!!! Планирал го е толкова отдавна, с пръстена, с ходенето ни до лондон-с всичко! Е как да откаже човек. Много мило и ще помня този рожден ден до края на живота си

Цитат на: milenium80 в 12.03.2008 18:20

при нас пък беше точно обратното. Ние си живеем на семейни начала от 3 години, имаме си и едно сладко момченце. милото искаше да се оженим като забременях, но аз Не и Не-дума да не чуя за сватба! С корем да се женя, не-това си беше. И така си я подкарахме, не сме говорили за сватба, но тази коледа заминахме в англия и рожденния ми ден се падаше да празнумаме там. Милото реши да отидем до лондон тогава и да се разходим. Аз се съгласих и откакто тръгнахме аз си чаакам подаръка и си го чакам. накрая реших че нищо не ми е взел, дори се ядосах, че поне едно букетче можеше да ми подари, замълчах си, но отвътре ми идваше да умра от яд . и накрая на разходката той ми казва да седнем в едно паркче да починем малко и тогаваааа, извади кутийката и ми падна на колене! Можете да си представите аз колко бях изумена!!! Планирал го е толкова отдавна, с пръстена, с ходенето ни до лондон-с всичко! Е как да откаже човек. Много мило и ще помня този рожден ден до края на живота си

много готино...... Толкова се радвам че все още има такива мъже, защото в последно време мъжете много ги кефи това на семейни начала ама ако може без женитба, особено вече и с детенце... Абе надявам се да греша и да има все още такива мъже които не се страхуват да се обвържат, разбира се щом сме се събрали в този форум и има толкова много булки, явно има и толкова свястни мъже.. Абе много взех да философствам. Просто това беше много сладко..

KlaraFina май си права .Ама като се замисля , той много добре знае за какво става въпрос, а и наскоро започна да подпитва разни дребни неща на тая тема.Не знам какво го спира 

Просто му трябва време за да се подготви както трябва явно, споко, така като очакваш нещо и няма да стане точно както ти се иска, спри да мислиш за това и ще видиш че нещата ще се наредат и ще стане както трябва. Мъжете не обичат да им дават зор, той явно очаква подходящия момент за изненада, а не когато ти очакваш ( например както е било за 8 март ) щеше ли да се изненадаш.. не защото си очаквала нещо такова. Така че споко, сигурна съм че и това ще стане.

И аз съм съгласна с ani4ka-когато чакаш нещо, то не се случва. Може пък да ти подготвя някаква голяма изненада...

Цитат на: team в 11.03.2008 08:06

Охх аз още си нямам  Все си мислех , че ще е на 8 март , но не  .
Момичета дайте съвет , как да постъпя.Не че приятелят ми не иска , няпротив , но явно не се сеща.

Здрасти миличка! И аз имах(м) твоят проблем. Заедно сме от 6 години-знам,че ще се женим рано или късно, но смятам,че времето е настъпило, живеем заедно,а предложението все не идваше. И аз направо го попитах докога смята,че ще чакаме(разбира се му го споделих и като на приятел,какъвто ми е). Той ми каза,че имало време и закъде бързам,но видя,че неможе все да се протака. Вече пръстена ми е поръчан(имам информацията от надежден източник) и аз си гочаках на 8ми,но поръчката се забави за тази седмица. Та сега съм в очакване:-) Така се случи и с апартамента ни-трябваше малко подбутване от моя страна-но сега той е най-щастливят мъж на земята и едвали не по негова инициятива сме го взели. Така е и за пръстена-може да не е така романтично,както сме с го мислели(изневиделица за нас),но и в това си има своят чар-споделянето на всичко. Моят съвет е да му го кажеш открито на твоят човек-той ще разбере! Пожелавам ти много хубави моменти и скоро да получиш желаното предложение!

Явно това е всеобщ проблем на мъжете от нашето време. Нерешителни ли са, плашат ли се, и аз незнам... Истината е, че при дългите връзки обикновено се стига до моментът, в който жената подпитва, предлага, поставя ултиматум или нещо такова... Така че, май не е страшно да си го поискаме пръстена  Какво да правиш, май ние вече сме силния пол...

Ето го и моят

Gery79  чудесен е  Понеже не мога да покажа моя, ше се възползвам от твоята снимка  Той е същия, само че е с три камъчета, три малки диамантчета 

Странни са мъжете ... някой чакат дълго време докато се престрашат, а мен ме сюрпризираха на 8-мия ни съвместен месец .... което за мен си беше огромна опулваща ме изненада  Винаги съм смятала, че години /поне 2-3/ трябва да минат преди да усетиш, че това е човека за теб, нооооо ..... живота си има други измерители  

момичета не се отчайвайте и аз почаках доста, никога не съм го притискала , но пък винаги съм намирала начин да му кажа какво искам по индиректен  начин ако това е човекът за вас той трябва да ви познава и да знае какво искате и да го направи най важното.мъжете и жените достигат до идеята за брак по различно време.
а за да няма неприятни изненади подскажете му по някакъв начин какъв тип пръстен искате-цвят на злато, големина на диаманта, Доколкото знам Приема се че мъжът трябва да даде около 3 месечни работни заплати за ПРЪСТЕНЪТ, еми така де човек веднъж се сгодява , и не заслужаваме ли ние най доброто?

А аз имам цели 4 годежни пръстена        . Понеже Митко ми е предлагал 4 пъти, докато не кажа голямо и твърдо ДААА     
Намирам снимки из Нет-а на един само + на най-важния пръстен 
Ето единият:

А ето го и НЕГО