14.05.2008 12:37
fidelia честито! Пожелавам ви безоблачен и дълъг семеен живот 


!
Чакаме да разкажеш как е минало, разбира се като се посъвземете от преживяванията.
много да сте щастливи. чакаме снимчици ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
След почти месец отсъствие - сватбено, медено и почиващо, най-после съм отново тук и бързам да ви пиша!! МНОГО ВИ БЛАГОДАРЯ ЗА ПОЖЕЛАНИЯТА И ЗА ВСИЧКАТА ПОДКРЕПА! Ако не бях попаднала в този форум, съм абсолютно сигурна, че сватбата и цялото събитие нямаше да бъде същото, така че супер много се радвам, че ви има, и че се срещнахме - макар и само виртуално! 
Е, да започна от 9 май (хехе, и днес имаме навършване
) - денят на подписването. Беше много вълнуващо и закъснително
Бях оставила фризьора и маникюра за най-последния момент, защото не знам как така прецених, че понеже няма да е кой знае какво - само изправяне на косата и лек маникюр, няма да отнеме особено много време. Е, няма да се впускам в подробности, но резултатът беше, че хвърчахме с колата по затворената Витошка като луди и аз се молех да няма полицаи наоколо
Нямаше, оле!
Оказа се, че и в ритуалната зала сме единствени и нямаше да има проблем, дори и да бяхме закъснели, но сватба е, нашата, как така!
Ритуалът беше много хубав и един такъв ненатрапчив, бяхме при София - дамата със сребърната коса на "Леге", която беше като фея-орисница, ееех, спомени!
Генералната репетиция за следващия Ден. Първите тръпки (после превърнали се в тръпища) започнаха.
), успяхме да заспим и да се наспим дори, което беше малко под въпрос, защото наистина ни затресе треската - последни телефонни обаждания на майки, шаферки, кумове, напомняния и... пожелания да си изкараме всички вкупом страхотно!
Едно обръщане и вече е минал час, наближил е моментът да изгладя сакото на любимия, да му вържа вратовръзката, да тръгна към фризьора и дома на мама, където трябваше да се подготвя и подредя в булчински красив вид...
Там беше лудница, а пропо, хора влизаха и излизаха, но беше една такава приятна суетня, няма да го крия
(и този път пропуснахме традицията със залостването на вратата и пъхането на банкнотки в обувката) и се запътихме с цялата процесия към църквата. Еееей, като човек е в лошо настроение, слага си булчинската рокля, тръгва по улиците и забравя за всички лоши неща от живота!
Непознати ни поздравяваха, радваха се, усмихваха ни се, супер приятно...! Много беше яко в църквата, макар и да претупаха ритуала за 15 минути - е как, времето е пари!!! Ние се успокоихме, спряхме да си усещаме сърцата как бият лудо и останахме само двамата - всичко останало остана встрани за тези 15 минути - един такъв покой, наслада! 
За сметка на това диджеите (двама на брой) се оказаха не точно каквито искахме (пускаха каквото им хрумне без много-много да се съобразяват с дребните ни прищевки), но това е, поне никой от гостите не разбра!
Партито беше супер приятно, подивяхме си, аз малко си настъпвах роклята - но по едно време ни хрумна гениалната идея да я закарфичим с безопасни игли
, не хапнахме почти нищо от цялата вечеря, само две-три хапки салатка и после тортичка - ух, ама беше вкуснааа!
Ама беше най-хубавата случка в живота и на двама ни - единодушно и дори малко неочаквано, хехе! И сега, месец по-късно, нещата са още по-хубави, което може би е дори по-добрата новина.
Но това май е за друга темичка 

фиделиа, пожелавам ви и на вас най-чистата и предана любов, дълго семейно щастие и много късмет в съвместния живот
честита месечинка от подписа!! и да разкажеш за това толкова приятно дълго сватбено пътешествие 
Обичайте се много
Разказчето ти е много хубаво

