14.05.2008 12:36
Честито 




ние изкарахме чудесна медена седмичка в трявна и околността 
за луд късмет избрахме път към вкъщи, по който точно до нас минаваше президентския конвой и ни пуснаха зелена вълна. в друг ден да ми се случи, нямаше да се впечатля толкова 
самото взимане на булката си беше доста забавно, а вратата на стаята е доста огъната, но се затваря
е, дадоха ме, но не съвсем лесно, шаферката и кумата се престараха малко, защото по едно време се усетих да подскачам от крак на крак и да мърморя: "е айде пускайте ми го вече.."

в ритуалната си казахме нашето тежко "да", аз си го настъпих милия толкова хубаво и неочаквано. венчавката беше много хубава, в св. Неделя, както и да го описвам, чувството беше невероятно. а времето през целия ден беше слънчево, въпреки изгледите за дъжд. направихме няколко снимки с гостите. исках повече снимки на открито с тях, но заради едни облачета в небето бързахме да си направим фотосесията на младото семейство
е, дъжд не заваля, но пък очакваме страхотни снимки. в ресторанта също беше чудесно всичко - украса, обслужване.. малко се разочаровах, защото едни роднини не се бяха обадили, че няма да дойдат (по някакви много много завъртени причини, които не искам и да знам, много тъпо ми стана) - и се получи голяма дупка във великото ми подреждане на гости, защото бяха настанени на масата на моите родители. как да е, живи здрави
от тук нататък почна неофициалната част, голям купон се получи и всеки се забавляваше според силите си. ритнах менчето с точността на централен нападател (няма пострадали), а то отсече - близнаци
с чупенето на питката също се представих на ниво, макар че парчето ми беше по-малкото бяха почти равностойни
тортата изглеждаше прекрасно и се надявам да е била вкусна колкото пробната торта
аз лично почти нищо не хапнах. много съм горда и от хорото си
защото наистина почти не умея хора, но гордо и упорито си го водех както си знам. с ниските обувки беше по-трудно, защото всички почнаха да настъпват роклята от всички страни и за да ми се получи хорото, трябваше да съм последна и да си държа фустите
имаше танци-манци, и всички като че ли се забавляваха. да ви кажа, и аз с нетърпение чакам снимките, защото доста моменти ми се губят.

!
иначе е доста трудно да се изгледа всичко наведнъж - 6 часа! но пък виждам толкова неща, които са се случвали, видях каква борба е била за мене на вратата вън, а после и на моята стая, едвам са го пуснали момчето ми, направо почти отчаян изглежда на 1-2 момента
и след цялата тази какафония от нетърпение забравихме да пълним обувка и всичките подобни неща, обаче виждам как кумата все пак е сложила паричките в обувчето ми. освен това, каквато съм шматка, на наздравицата с гостите ми предлагат чаша мартини и аз уверено отговарям: "не, мерси"



както и да е, ще почакаме колкото е нужно ![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)

това са емоции,който си остоват за цял живот,а най хабавото е да са документирани за да видиш от страни как е минало всичко,като четях така ме зарази
.Желая ви винаги да сте си толкова щастливи,и да си се обичате 
Трогателно, с по някоя друга сълзичка на обръщението от майка ми (бяха ми направили такава изненада), и супер смешно на много от моментите, които знаехме, че са се случили, но така и не бяхме успели да видим


-невероятни снимки просто 
