Как протече раждането?

[Anichka]

Анита,
аз очаквах обилно кръвотечение, но за моя радост аз имах слабо такова (сравнявам го с винаги обилния и тежък цикъл). Мисля, че си зависи от организма.
И при мен, както и при Мири ми дадоха превръзки, както и гащи за еднократна употреба. До колкото зная, тук дават и колан при родилите секцио.
За превръзките - тук след като родиш ти слагат 2 вида - едните се наричат "cold pack" и изглеждат така:

Както е сухата превръзка се слага малко вода и става ледена. Под нея се слага памучна широка превръзка. Тези, които ми ги дадоха от болницата ми бяха предостатъчни, че даже давах и на една позната. След това си минах на нормални превръзки (тип ултра тин) - някъде 7 дни след раждането - и така още 40+ дни.
Гащите за многократна употреба бяха безшевни, меки, дълбоки, много удобни. Винаги имах по 2 нощници в стаята, като винаги можех да се обадя за допълнително превързочни материали, памперси за бебето, нощници, превръзки за гърдите и тн.

Анита, а Вие ходихте ли на обиколка на болницата? Тук е нормална практика и бих казала, че е супер полезно - знаеш от къде да влезеш, къде да отидеш, обясняват какво има в стаите, вида на стаите, реда с асансьорите и тн.....
И друго - имаш ли план за раждане?

Мири, а колко стаи има при вас с вана? Тук бяха само 2 и моите акушерки не бяха дочели, че искам стая с вана. Аз нищо не казах като ме приеха (грешка), а чак след като се настанихме в стаята. И уж щяха да ме местят в такава стая, но за радост аз родих преди да стигна до душа, камо ли до ваната...Та казвай си на време, а не като мен

[Miri]

Аничка, при нас всяка родилна стая си имаше вана. Мисля, че бяха 12 или 15 родилни стаи, реновирани. Аз обаче така и не успях да стигна до ваната. Сложиха ме на питосин, но портативният им монитор за следене на бебето не работеше, така че единствено можех да стоя права до леглото и да ползвам топката. След 6 часа, накрая не издържах и си поисках епидурална и 3 часа по-късно родих. Сега втората бременост следя при акушерка и от нея разбрах, че след изтичане на водите може преспокойно да се изчака до 48 часа, за да настъпи родилна дейност и не енеобходимо веднага да се включва питосин. Дано само всичко мине по план.

[Anita81]

Мири, Аничка, мерси

Аничка, не сме били на обиколка из болницата, но знаем къде се намира родилното отделение. А иначе дали дават превръзки, памперси и т.н., предполагам че не, понеже едно момиче ми прати списъка си с необходимите неща за болницата за нея и за бебето и там си пишеше памперси, пишеше си и превръзки, дрешки за бебето, тоалетни принадлежности и т.н. Общо взето всичко искаха да си носиш.Тя обаче е в друга болница, но препдолагам че практиката на всички болници е еднаква. Аз като питах мойта лекарка за списък с необходимите неша, тя каза че няма такъв. Иначе за план за раждане, нямам но мисля и че едва ли ще ми потрябва, понеже най-вероятно ще съм  с планувано секцио. Ако все пак се наложи да взимаме някакви решения, ще е на място според ситуацията. За стаите тук сме по 2-3 жени в стая. Ако искаме да сме сами, трябва да си платим мисля че беше около 150$ на ден.
 А с каква цел се слага тази мокра превръзка?

[Anichka]

Дано, Мири! Казват, че обикновено второто раждане протича по-бързо от първото, но според мен много си зависи от положението на бебето, от пъпната връв, праг на болката и тн.
За изчакването след спукване на водите - аз зная, че зависи от теста за стрептококи. От него зависи и влизането във ваната. На мен ми бяха казали 16 часа, че може да се изчака след като ти се спукат водите да отидеш в болницата. Като ме приеха казаха, че ще ме изчакат още 16 максимум - значи към 32...
В моя случай нещата се стекоха по следния начин:
- след 4 сутринта ми се спукаха отгоре малко водите + падане на тапата (много коралова кръв - чак се стреснах)
- в 10 сутринта отидох на преглед (имах си насрочен, защото ми беше термина). След като казах, че ми е паднала тапата, акушерката ми обясни, че може да ме изчакат до 42 седмица, ако не тръгне преди това раждането   Накара ме да легна, за да ме прегледа за разкритие. Аз до тогава не бях сигурна, че ми изтичат водите, т.к течеше по малко безцветна течност. Като легнах и бебето се махна от отвора, водите поплиснаха повече и акушерката дори не ме пипна да ме бърка. Опасно е да не направи инфекция. Само взе една клечка за уши, натопи я в изтеклата течност и я провери под микроскоп. Потвърди, че са ми се спукали водите. Докара бързо подвижен мини видиозон, за да потвърди прилежанието на главата
- Даде ми да избирам:
а. да отида веднага в болницата и да ме включат на питоцин, защото нямам контракции
б. да си отида в нас и да се върна след 16ч в болницата, като през това време се пробвам да предизвикам контракции.
Аз избрах втория вариант.
Тя изрично ме помоли да поспя, защото ме иска свежа.
Аз я излъгах за часа на спукване на водите, за да си дам 2-3 часа повече....Не е похвално, но така реших.
За съжаление, когато отидох вечерта в болницата (приехаме в 8:30 вечерта) отново нямах контракции според мен (имах следобедта, но спряха по пътя за болницата). Според апарата имах, но бяха слаби и нерегулярни. Сложиха ме на питоцин в 9 вечерта  Контракциите започнаха отново с пълна сила. Бяха по 2-3 мин дълги, през 2-3 мин, след това станаха на всяка минута, честотата според апарата стигаше 180-200...В 10:10 вечерта бях с 6см разкритие. За щастие 1ч и 30 мин след слагане на питоцина бях вече с пълно разкритие. Не стигнах до душа или вана, беше ми супер удобно на топката.
Леа се роди в 11:51, 3.655 кг, 2 шева. Общо взето раждането бих го описала като "piece of cake". Напъването беше неприятно, защото очаквах, че контракциите ще помагат повече. След като ми се скараха, задържах, докато излезе главичката.

Анита - при мен тук самите акушерки обясняват седмица по седмица какво да очаквам и какво да правя. Особено след 36 седмица. Направо са като майки орлици. Тук е почти задължителна обиколката на болницата. Съответно там разбираш какво точно ти трябва. Тук различните болници имат различна политика, но като цяло навсякъде предоставят превръзки, памперси, биберони, формула, нощници, храна.. Като на хотел си. Аз бях в луксозен хотел за моя радост.
На мен ми бяха казали да си нося тоалетни принадлежности и ластичка за коса  
Реално мъжа ми имаше повече багаж от мен и за него храна нямаше .
След намокрянето си, превръзката става ЛЕДЕНО студена. Помога да се намали оттока, който имаш. Както и студеното свива кръвоносните съдове. При теб не мисля, че ще има отток, но не съм сигурна.

[Snow_White]

Ей, момичета, много ми беше полезно да прочета вашите истории и съвети  .
Аз не съм се шашнала, гледам да не го мисля много....
И в болницата, в която ще раждам не искат почти нищо освен документи, тоал. принадлежности и ръкавички за бебето.
А някой ползвал ли е вана в предродилна зала?

[matsinka]

Аз като фен на водното раждане много исках да родя така,но... нямах представа,че във водата болката се усилва много повече.Преди да родя бях говорила с преподавателката ми в университета и тя (раждала 2 деца по 3 - 3,50 кг ,немкиня поне 20 см по-висока от мен) ме попита колко е голямо за сега детето и аз и казах (2 дни след термин) около 4 кг. Погледна ме страшно скиптично  Осем дни след това разбрах защо.На мен ми разрешиха да ползвам ваната , беше огромна за около 3-4 човека и посредата имаше огромна висяща кърпа, но ме предупредиха ,че предвид размерите на детето не мога да родя там.Само мога да поседя,колкото да се отпусна. На първата контракция исках вече да изляза.И щях ако мъжът ми не беше при мен.Той ми каза,постой поне 5 мин. ,акушерките половин час я пълниха и подготвяха,носиха хавлии и кана студена вода(за 2 дни раждане мъжът ми всеки половин час ми носеше студена кана с вода,макар че не ми се пиеше според него трябваше да пия и пиех  ). Бях много разочарована, понеже контракциите вече бяха напреднали все си мислех само един път да вляза във ваната и ще стане по-леко,но не стана.
При мен лично и акупунктурата не помогна, всъщност мъжът ми го прие много по-тежко.Щеше да припадне докато гледаше как слагат малките иглички в кутренцата на краката ми 
Мири,при теб ще е второ раждане и ти стискам палци ,всичко да мине по план и после да споделиш добър опит с водното раждане.
Аз съм много изненадана,че в Канада стоят така нещата с болниците.Тук в Германия и аз имах всички принадлежности ,които момичетата са описали и цялото раждане,вани,акупунктура и т.н. (и престой в болницата) струваше около 10000 евро в нормална държавна болница без екип  го пое здравната ни каса.

[Anichka]

Snow_White, аз както написах, не стигнах до душ или вана, и нямам опит като matsinka.
Но това, което бях чела е че се започва с душ, след това се ходи във вана.
Поне тук ваната я предлагат като крайно средство за облекчаване на болката и обикновено трябва да си в активно раждане вече (тоест да имаш 4см разкритие). Аз лично не съм чувала да се предлага в предродилна.
  Моята сметка за раждането беше $20 000. Престоят в болницата беше към 3500. Трябва да погледна. Аз имах много хубава застраховка за раждане и платих само $250 от тези пари. Което е нищо. Имах колежка, която застраховката не й покри престоя на бебето в неонтологията и тя все още плаща $6 000.
До колкото си спомням, на Мири раждането беше много по-евтино.
Но тук от щат до щат има разлика, както и от вид на застраховка до вид.

За Канада явно нещата са съвсем съвсем различни като чета постовете на Анита.

[Miri]

Аничка, аз нямах късмета да получа пълно разкритие толкова бързо и след 6 часа на питосин/окситоцин, с 6 см разкритие, си поисках епидурална, явно прагът ми на болка не е толкова висок , колкото си мислех. 3 часа по-късно родих. Благодаря ви за пожеланията, дано наистина този път неата преминат , така както искам. казват ,че с второто е по-лесно. Една моя приятелка роди преди месец третото си дете , точно з а15 мин, едвам са успяли да стигнат до болницата.
За цените , моето раждане беше доста по-евтино от това на Аничка, под $10 000. 24 часовият престой в болницата струваше $1600, като тези 24 часа започват да ги броят след ражадането на детето. Лекарят струваше $2500 за нормално раждане, епидурална $1200 и около $1000(даже мисля, че е малко завишена сумата) за кръвни изследвания като аз не съм си правила БХС, амнио и т.н. От тези пари най-скъпи бяха изследванията за полово преносими болести. Но наистина, цените зависят от щат на щат както и от болницата , в която раждаш. Едната болница , която ходих да гледам се плащаше $2500 на ден.Не я избрах нея най-вече , защото са много натоварени и понякога на сестра и отнема 30 мин, докото се отзове.

[mariestrellas]

Трябва да направя един кратък увод, защото смятам, че е важен. Моят брат, с който сме родени на една и съща дата през 2 години, почина 2 години преди да родя на 27 юни от рак. Това беше тежък удар за всички ни, но аз пшрез цялата бременност имах странни сънища с него, в които той ми казваше някакви неща, които после се случваха и имах странното усещане, че той или част от него ще се прероди в дъщеря ми, но не исках да е на 27 юни, прекалено много щеше да ми дойде на един и същи ден да празнувам ли, помен ли да правя... Исках да вляза в юли месец и тогава каквото Господ е решил, дори не исках да кръщавам дъщеря си на брат ми, но неговото име в женски вариант доста често ми споменаваха и дори запознатите с моята история акушерки от болницата ми казваха да кръстя дъшеря си на брат ми, защото сънищата и съвпадението на датите не било случайно, а били минали 2 години от смъртта, така че нямало проблем. Та преди последното хоспитализиране брат ми ми каза насън: "Не се бой, всичко ще бъде наред, разчитай на мен, облегни се на мен", той ми говореше седнал с опрян гръб на моя гръб. След това ми каза: Хайде сега да се раждаме!" и изчезна. Събудих се потна и обляна в сълзи, някак си интуитивно усещах, че няма да удържа фронта до термина, който беше определен за 23 юли. Един колега преди да изляза в отпуск по майчинство ми каза, че ще родя на Петровден, а аз му казах, че това е прекалено рано, така че да не се надява. И така:
При мен раждането започна на 3-я ден от деветия месец, през нощта на 26 срещу 27 юни в болницата, тогава бях хоспитализирана за изследвания и стабилизиране на кръвното ми, което беше започнало да се повишава, бях с гестационен диабет, метаболитен синдром и тироидит на Хашимото, които следяха през цялата бременност, за да не усложнят състоянието ми още повече. Извиках дежурната акушерка и й казах, че ми е паднала тапата, а тя ми каза да си лягам, че щом не кървя, значи не е проблем и нямало да се разраждам толкова скоро. На сутринта на 27 юни ме изписаха да си ходя вкъщи и ми бяха определили дата за секцио за след 14 дни по медицински причини: - тесен таз, гестационен диабет, бебето растяло бързо и не можели да го изчакат до термина, защото нямало да могат да го извадят, очакваше се да е над 5 кг. След като се прибрах вкъщи получих болки и започнах да кървя, затова се наложи да се върна в болницата, но там вече нямаше никой от предишната смяна, дежурният лекар за през нощта още не беше дошъл, а в цялото родилно отделение нямаше друга родилка, което си беше странно стечение на обстоятелствата. Дежурната акушерка ме прие и ме настани на леглото, където винаги ме настаняваха, когато се наложеше да ме приемат, тъй като имах патологична бременност и се налагаше от време на време да ме приемат в болница за изследвания и стабилизиране на показателите, които не бяха в норма. Стаята ми беше 207, отново заигравка на съдбата с числата 2 и 7, които правят 9, както и да е. Та тя ми каза, че в някаква рапортна книга всички имена на изписаните пациентки на 27 юни били омастилени с изключение на моето, което мило с молив и нямало да се налага да ми правят нов комплект документи за прием, а просто ми удължавали престоя, като ме изтривали от книгата на изписаните, което също ми се стори много странно.

[mariestrellas]

След около час дойде дежурният лекар, който не познава моя случай и не пожела да поеме отговорност като пристъпи към израждане, вместо това нареди на акушерката да ми сложи система за задържане докато дойде моята наблюдаваща лекарка и не реши какво да прави. Е, към 9 сутринта тя дойде, видя ме изненадана пак на леглото и ми каза, че по-добре да задържи бебето колкото се може по-дълго в мен, защото е добре за него, водите ми не бяха изтекли и нямах силни болки и контракции, а леки тъпи болки в кръста и гърба. Реши да остана в болницата под контрол до раждането, като очакваше да удържа фронта до 11 юли, когато трябваше да родя с планирано секцио. Дадоха ми да ям, защото не бях яла нищо, не можех да преглъщам, бях подута и бях гладна, но имах чувството че няма къде да побера храната, а и мислех, че ще ме срежат на сутринта и не трябваше да ям след 10 вечерта от предния ден. продъолжих да си лежа и след още 24 часа ме извикаха за преглед, тогава установиха, че съм със 7 см разкритие, което наложи родоразрешение. Казаха ми, че не могат да чакат повече, защото явно бебка бързала да излезе. Понеже нямах силни болки и бях с висок праг на чувствителност, лекарката ми каза, че ще родя нормално. Тя не искаше да ме чака да стигна до 10 см. разкритие сама и реши да ми сложат окситоцин, който да предизвика контракции и болки и да родя до два часа. Така и стана, но нямах желание за напъни. Оказа се, че бебето беше доста високо и трябваше да ми спукат водите, за да слезе по-надолу, но, уви, не стана, както очакваха. Водите се оказаха бистри и достатъчни за плода на този етап и ме оставиха да полежа още малко докато получа пълно разкритие, а междувременно ми дадоха да попълня една декларация от 9 стр. за информирано съгласие при евентуално друго лекарско решение в процеса на раждане. Сигурно е било страхотно забавление за наблюдаващия екип, защото с едната ръка пиша, другата е във въздуха, за да не спира да тече системата с окситоцина, от време на време замерват тоновете на бебето, когато може, защото апаратът им отказваше непрекъснато се чудеха защо, не били имали такъв проблем преди и решиха, че съм с доста дебела коремна стена и затова той не хващал тоновете и контракциите. В един момент болките станаха нетърпими, контракциите бяха на всеки 20 секунди и доста продължителни - по около 25 секунди всяка, а апаратът за измерване на тоновете на бебето и контракциите отново престана да работи, не отчиташе нищо. Като го видя едната лекарка ми каза, че ако някой ме видел на какви никакви контракцийки се превивам, щял да ми се смее. По едно време решиха, че май апаратът не отчита добре и ми наредиха да си засичам контракциите като гледам часовника на стената срещу мен, защото апаратът показваше, че няма такива и че бебето ту беше с тахикардия, ту е нормално. В един момент ми наредиха да напъвам без да имам желание за напъни и се оказа, че детето все още си е заклещено високо и не се е смъкнало при спукването на водите, така че започна да остава съвсем без въздух. След 3 часа безуспешни опити да родя нормално ме накараха да отида в операционната за спешно секцио, защото бебето вече нямаше тонове. Голям проблем докато стигна и легна на масата, защото вече не можех да контролирам нищо, болките бяха търпими, но имах чувството, че не ми стигаше въздух и не можех да дишам. Не успяха да използват абоката от предишните системи, защото се беше изкривил и ръката ми беше отекла, в бързината ми сложиха система в другата ръка още с лягането на операционната маса. Вече не виждах нищо, само чувах някакви откъслечни фрази на лекарите към анестезиолозите: "Готови ли сте вече? Ние сме готови, да пробваме ли...?" Интубираха ме и ме накараха да дишам, но само се давех, не можех изобщо да разбера какво става, само чувах: "Дишай! Дишай!..." После се събудих в реанимация с един куп загрижени непознати лица на размазани лекари, които ми честитяха хубавата дъщеричка и ме закараха в друга стая.

[mariestrellas]

След операцията се оказа, че съм имала и оток на вътрешни органи и много трудно са вкарали тръба в трахеята ми за пълна упойка, цялата бях подута, дори не можех да говоря нормално последните дни преди раждането. След слагането на система и маската за пълната упойка, тъй като нямаше време за спинална, вече нищо не помнех, но по записаните часове на лепенките на абоката в ръката ми, че системата ми е била сложена в 14.10 ч., а детето е родено в 14.20 ч., можете да си представите колко бързо се е наложило да се действа. Оказа се, че моят случай е бил тежък, много спешен и единствен по рода си, защото не им се е случвало апаратът за измерване на тоновете на бебето и контракциите да откаже да работи за неопределено време, след което да проработи сам и да покаже, че съм с много силни контракции и започнала пълна родова дейност, а детето било с тахикардия. Като ми казаха, че много бързо се е сформирал екип от 12 лекари, анестезиолози, акушери и сестри за моето раждане със спешно секцио и че са успели на косъм да ни спасят и двете след операцията, чак не ми се вярваше, детето се родило задушено, та са го обдишвали доста време, за да го върнат към живот. Сега си мисля, че нищо не е случайно. Радвам се, че бях единствената родилка в отделението на Петровден - 29 юни, защото ако имаше и други родилки или лежащо болни в отделението, които да имат нужда от някаква спешна оперативна намеса, щеше да е невъзможно да ни обърнат внимание и да ни спасят. На следващия ден имаха общо 9 раждания, от които 3 или 4 секцио, две двойки близнаци, едно тежко нормално раждане, няколко други по-леки нормални раждания и отделението се напълни набързо с новоприети.
Сещам се, че бях сънувала датата 11 юни, не знам защо реших, че ще родя тогава, а то се оказа, че трябваше да родя на 11-ти юли, а родих на 29 юни, т.е. месецът съвпада, а числото 11 се получава от 2+9. Освен това сънувах числото 24 отделно и се чудех какво е това, а сега като се замисля, се оказва, че съм родила точно 24 дни преди термина, на 5-я ден от деветия месец, точно когато мама ме е родила и мен. Мисля, че нищо не е случайно. Детето в крайна сметка носи гордо името на вуйчо си, на когото и прилича за наше всеобщо учудване, и не съжалявам, нищо че името няма нищо общо с Петровден, детето ми пак е благословено и си дойде на този свят с името след всичко случило се. А и акушерката, която ми казваше да нарека дъщеря си така, беше много щастлива, че съм постъпила, както ме е посъветвала и тя знаеше името на дъщеря ми първа от всички в отделението от няколко дни преди да родя.
След раждането се чувствах много слаба и адски уморена, събудила съм се почти веднага и ме закараха в новата стая отново сама. Не можах да видя детето си, защото тя беше в кувиоз като недоносено бебе и освен това аз не можех да отида до неонатологичното отделение, защото бях слаба и все още с високо кръвно и отоци.На другата сутрин дойде една акушерка и рано рано ми каза да се опитвам да стана да се раздвижа, да се измия и да я викна преди да й свърши смяната да ме облече и да ме заведе да си видя детето. Като чух това се зарадвах много и нямах търпение, така че докато акушерката излезе от стаята аз вече бях станала от леглото, измих се и я извиках, а тя като ме видя и като видя пода, направо едва не припадна. Като съм станала съм си извадила сама катетъра, освен торбичката с орина ми потекоха лохиите и докато стигна до банята всичко беше мазало, после съм се измила както мога и съм намокрила раната от операцията, която не трябвало да се мокри, но нямаше друг начин да се измия. Като ме видя ми каза: Какво направи бе жена? МИслех, че ще станеш бавно и след известно време, а ти си била пушка! Чакай да викна някой да почисти, че... ужас! Като видя, че съм намокрила раната ми каза: "Лелеее, е.а му мамата на секциото! Лягай да правя нова превръзка." И след известно време ми даде дрехи да се облека и ме заведе да видя детето, понеже бях сама все още, нямаше други новородени в залата с бебоците освен моето в кувиоза и като я видях не знаех на кой сят съм от вълнение. Позволиха ми да я погаля и като бръкнах в кувиоза, детето спеше и като ме усети, сграбчи пръста ми и се усмихна. Беше невероятно усещане, веднага усетих все едно ток ме прониза и някак сърцето ми започна да бие по учестено. Не знам как съм изглеждала отстрани, но акушерката ме видя и ми каза, че ми оставя дрехите и шапката до мен, за да мога след няколко часа сама да отида да си я видя отново, но не се наложи, защото ми я донесоха 10 часа след раждането и повече не я отделиха от мен.

[mariestrellas]

След раждането ни изписаха с ден по - рано от предвиденото, защото съм
била "пушка" според всички, много добре съм се възстановявала и веднага съм се изправила и съм започнала да ходя без предварително раздвижване. Но бях все още на антибиотици, след изписването продължих да поддържам температура, да ме тресе и да отслабвам, оказа се, че раната е събрала някакъв кървенист секрет и освен, че се подуваше и отваряше, вместо да зараства след изваждането на конците, започна да излиза някаква течност от нея и да ме боли ужасно, не можех да се изправя, започнах да усещам парене при уриниране. Отидох отново в болницата и едва на 4-то ходене установиха какво става - алергична реакция на организма след операцията поради повече мастна тъкан в областта на таза, раната се инфектирала и не можела да се затвори. На 4-то ходене ме приеха през нощта в болницата и веднага ме срязаха отново, за да изтече целият секрет от раната, сложиха ми дрен и ме превързаха. Казаха ми, че за първи път виждат подобно нещо - толкова много секрет който удържал толкова време без да се спука, ако съм се била забавила още малко при евентуално спукване можело да стигна до сепсис - натравяне на кръвта. За да се затвори раната трябваше да ходя на превръзки всеки ден, да правя компреси и да ходя на нагревки с лазер.

Изписаха ми да пия антибиотик, който задържаше слизането на кърмата и

това се оказа още един голям проблем, защото след известно време получих няколко пъти мастит. И така доста трудно се възстанових от раждането, а почти нямах болки нито по време на раждането, нито след това, повече ме боляха гърдите докато започна отново да кърмя отколкото ме боля при самото раждане или след него, когато реално почти не усещах болка.
Извинете ме дългия пост, дано не съм ви отегчила! Това е все пак кратко
резюме на всичко случило се за девет дни около и след раждането, като
доста други важни неща съм съкратила. И последно нека да кажа, че още
веднага след раждането аз бях готова да родя отново и исках второ дете,
все още искам, ако се случи, ще съм много щастлива, не ме е страх от
нищо, емоциите са уникални, това изживяване се помни цял живот. За мен то остана повече като положително, отколкото като отрицателно такова въпреки много перипетии и усложнения, част от които дори не ми казаха какви са били.